Намаляване на емисиите райски газ след иновативен проект на Агрополихим
Диазотният оксид (N2O), известен повече като райски газ, е близо 300 пъти по-опасен за глобалното затопляне от въглеродния диоксид. Около 40% от емисиите му в атмосферата са резултат от човешка дейност, според Световната метеорологична организация. Основни замърсители са селското стопанство с непрецизната употреба на азотни торове и промишлеността, в чиито производствени и химически процеси се отделя райски газ. Усилията на Европейския съюз в момента са насочени към търсене на устойчиви решения в духа на Зелената сделка, като България вече отбелязва значителен напредък за намаляването на вредните емисии. За положителната тенденция са отговорни иновативни и едновременно екосъобразни технологични решения.
Ярък пример е проект на лидера в производство на азотни торове на Балканския полуостров Агрополихим, който успява да намали емисиите на райски газ, свързани с производството на азотна киселина. Компанията прави инвестиции в посока зелен преход почти две десетилетия преди Европейският съюз да даде тон на темата, защото вярва, че това е правилният подход. Така през 2005 г. Агрополихим осъществява пилотния за цяла Европа проект, като внедрява вторичен катализатор в производството на азотна киселина, който да разгражда съединението на диазотния оксид до азот и кислород. По този начин емисии от производството нямат потенциал да влияят на глобалното затопляне.
„С внедряването на вторичния катализатор от 2005 г. насам, намаляването на парниковите емисии от райски газ е над 27хил. тона. Това е еквивалентно на над 8 000 000 тона емисии въглероден диоксид.“, каза Мая Стефанова, ръководител на дирекция Екология и климатични промени към Агрополихим. „Подобно количество се изпуска от ауспусите на 6.5млн. автомобила с двигатели с вътрешно горене за една година. Представете си град с мащабите на Лос Анджелис без автомобилен трафик и изгорели газове за период от една година. Благодарение на този проект постигнахме точно такъв резултат.“, продължи Мая Стефанова за успеха на вторичния катализатор.
През 2015 г. предприятието инвестира в изграждането на два парогенератора за изгаряне на биомаса, главно слама от ечемик и пшеница. Изгарянето є се оказва устойчив подход в производството на топлинна енергия, тъй като основните доставчици на слама са земеделски производители от региона, които едновременно са и потребители на минерални торове от продуктовата гама на Агрополихим. „С това решение почти цялата топлинна енергия за нуждите на завода се произвежда с изгаряне на биомаса, чиито емисии са неутрални спрямо глобалното затопляне. С тази инвестиция ползването на фосилни горива в компанията е намалено с 90%“, добави още екологичният експерт към предприятието.
През 2016 г. Агрополихим изгражда и собствен терминал за внос на амоняк. Това катализира доставки на течен амоняк от Азия, Северна Африка и Америка и прави компанията почти независима от природен газ. Ползата е намаляване на въглеродните емисии от производство също с 90%. През 2023 г., Агрополихим получава първата за Европа доставка на син амоняк - продукт, произведен при условия и със суровини, които осигуряват намален въглероден отпечатък, отговарящ в голяма степен на изискванията и визията на Европейския съюз за устойчиво развитие.
Агрополихим работят по увеличаване на мощностите за производство на азотна киселина с внедряване на нови технологични решения за предотвратяване на вредните ефекти върху околната среда, отново в унисон с поетите ангажименти за климатична неутралност.