Декарбонизацията не трябва да струва конкурентоспособността на европейската индустрия
В европейския дебат за климатичния преход все по-отчетливо се поставя въпросът как индустрията да намали въглеродния си отпечатък, без това да води до загуба на производствен капацитет, инвестиции и работни места. Темата беше сред основните акценти в дискусията „Carbon Policy and Competitiveness: Challenges and Opportunities“ по време на Green Transition Forum 6.0, където Мая Стефанова, директор „Екология и климатични промени“ в Агрополихим, представи гледната точка на торовата индустрия относно необходимостта от баланс между декарбонизацията и икономическата устойчивост на европейското производство.
Производството на азотни торове е сред най-енергоемките индустриални дейности и е пряко зависимо както от цените на енергията, така и от регулаторната рамка, свързана с въглеродните емисии. През последните години европейските производители работят в условия на значително по-високи разходи за енергийни ресурси, разширяващи се изисквания за отчитане и намаляване на емисиите и нарастващи инвестиции в нисковъглеродни технологии. В резултат на това въпросът за конкурентоспособността вече не засяга единствено индустриалните предприятия, а се превръща във фактор за устойчивостта на цялата агрохранителна верига.
Разходите за производство на минерални торове оказват пряко влияние върху себестойността на земеделската продукция, а оттам и върху цената на храните. Същевременно европейските фермери и производители работят при едни от най-високите екологични стандарти в света, докато значителна част от вносните продукти се произвеждат при различни регулаторни условия. Това поставя въпроса доколко климатичните политики могат да постигнат реално намаляване на глобалните емисии, ако част от производството бъде изместено към региони с по-ниски екологични изисквания и по-ниски производствени разходи.
По време на дискусията Мая Стефанова подчерта, че декарбонизацията не трябва да бъде свързвана с деиндустриализация на Европа. Според нея устойчивият преход изисква политики, които едновременно насърчават намаляването на емисиите и създават условия за развитие на конкурентоспособна индустрия. Този подход е особено важен за сектори като производството на торове, които имат стратегическа роля за продоволствената сигурност и земеделското производство.
Опитът на Агрополихим показва, че подобен баланс е постижим чрез последователни технологични инвестиции и дългосрочно планиране. През последните петнадесет години компанията реализира редица проекти за повишаване на енергийната ефективност, внедряване на възобновяеми енергийни източници, модернизация на производствените мощности и развитие на решения, свързани с нисковъглероден амоняк. Тези инициативи изискват значителен финансов ресурс, сложни инженерни разработки и продължителни инвестиционни цикли, но същевременно показват как индустриалната трансформация може да се превърне в двигател за технологично обновяване и по-висока ефективност.
В крайна сметка успехът на зеления преход няма да се измерва единствено чрез постигнатото намаляване на емисиите. Той ще зависи и от способността на Европа да запази своето индустриално производство, технологичен потенциал и капацитет за иновации. За сектори като торовата индустрия това означава създаване на условия, при които декарбонизацията и конкурентоспособността не се възприемат като противоположни цели, а като взаимно допълващи се елементи на дългосрочното развитие.