Агрополихим предлага оптимално торене в различни почвени типове
Валентин Георгиев, агроном-консултант в Агрополихим и Павел Павлов, агроном-консултант в Агрополихим
В началото на нашия разговор, бихте ли припомнили на читателите на списание АгроБио Техника, какви са особеностите на различните типове почви у нас?
Черноземите, както е известно, са разпростране ни широко в Дунавската хълмиста равнина, Добруджа и Лудогорието. Излужените черноземи са разположе ни главно в Крайдунавската част на Североизточна България, Добруджанското плато и периферните части на Лудогорието. Това са най-плодородните почви у нас, подходящи за отглеждане на голям набор селскостопански култури. Имат по-мощен хумусен хоризонт и по-високо съдържание на органично вещество. Глинестите Черноземи са разпространени в някои райони на Североизточна България и са известни като Карасулуци (Добричка област - Вранино, Гурково, Каварна, Белгун, Ваклино, Спасово, Дуранкулак и др.). Отличават се с процеси на повърхностно преовлажняване и оглеяване. Въпреки че Черноземите стоят на едно от първите места по запаси на азот, трябва да се има предвид и още една особеност.
В Черноземните райони със сравнително по-ниски валежи и чести засушавания невинаги нитрифика ционните процеси протичат ритмично, поради което се наблюдава известно колебание в снабдяването на култу рите с азотна храна. Тази отрицателна черта най-силно е проявена при карбонатните и типичните Черноземи. Съчетано с високото съдържание на карбонати, възможно е блокиране и на останалите хранителни елементи. Поради различните типове почви в Южна България, предимно смолници и канелени горски почви, трудно може да се направи точна торова норма. Може да се даде при мерна такава: Ако се ползва предсеитбено NP с повече фосфор като MAP, DAP, Троен суперфосфат (TSP), NPK 15:40:10, след това е хубаво да се подхранят есенниците с азот (Амониев Нитрат), за да се достигне нужното количество активно вещество в почвата за нормално презимуване на есенниците.
При вземането на почвени проби от изключителна важност са - количествата активни вещества в почва та и нейното pH. Тогава може да се направи прецизно и рентабилно торовнасяне, без загуби и без да се получи стрес при растенията след презимуването. В Югозападна България и по-конкретно в Софийския район почвата е предимно кисела, с pH от 4,5 до 6. Като там препоръчваме прилагането на DAP поради неутралното му pH. В Югоизточна България почвите са тежки, като там препоръчвамe да се прилагат всякакъв вид азотно-фосфор ни торове.
В продължение на това, на какво трябва да обръщат внимание фермерите при определяне на торовите норми?
Основните елементи, които са включени в плана за торене на отделните култури в едно сеитбообращение са нормите на торене, видът торове, които ще бъдат приложени, сроковете и начина на приложение. Нормата на торене на дадена култура с определен хранителен елемент представлява количеството активно вещество (N, P2O5, K2O, CaO, MgO и др.), което се прилага за една 5 вегетация, изразено в килограми за единица площ.
При определяне на оптималните торови норми на торене се вземат под внимание взаимодействията между растенията, почвите и торовете с продуктивността на отделната култура и нейните сортови особености, с физичните и химичните свойства на почвата, с нейната запасеност с подвижни достъпни за растенията форми на хранителните вещества, с климатичните особености за района, с предшественика и др. Последействието от приложените торове срещу предшественика е кратко. За азота през първата годи на е 10%, за фосфора е около 15% и за калия - около 10%. Торенето е един от най-мощните фактори за повишаване на добивите от пшеница, ечемик и рапица. В зависимост от климатичните условия, ниските и високите торови норми могат да се отразят доста неблагоприятно върху развитието и добива.
По-конкретно, по какъв начин би трябвало да се определят оптималните торови норми при пшеницата?
Оптималната реакция на почвата за развитието на пшеницата е рН 6,3-7,8, но при висока агротехника, валежи и правилно торене се получават добри добиви и при различни от тази реакция почви. Основният фактор влияещ за образуването на високи добиви е добре развитата коренова система на пшеницата. Тя е брадест тип, разположена до 20 см дълбочина, но отделни корени могат да достигнат до 1,5-2м. Достига максималното си развитие във фаза изкласяване-цъфтеж. Важно значение за нейното развитие има торенето. При оптимално снабдяване на растенията в началните фази от развитието им с хранителни в-ва се формира по-мощна коренова система, която снабдява по-добре растенията с вода през по-късните фази от развитието им.
Установено е, че пшеницата реагира най-добре на азотно торене, по-слабо на фосфорно и най-слабо на калиево. Пшениците пълноценно използват калия, приложен срещу предшественика, който най-често е окопна култура (слънчоглед, царевица) или рапица. За формирането на 100кг зърно и съответната слама пшеницата извлича от почвата 2,5-3,5кг N, 1-1,5кг Р и 2,5-3кг К. В повечето случаи естественото плодородие на почвите в България осигурява добиви от 100 до 150 кг/ дка, като само при някои по-богати черноземи, смолници и канелено горски почви може да се достигне до 250 кг/ дка без торене.
Оптималните торови норми на пшеницата се определят в зависимост от запасеността на почвата с усвоими хранителни елементи, сортовите характеристики и реално възможния добив при конкретните условия. При различните типове почви те варират от 10 до 18кг/дка чист азот, 6-12кг/дка фосфор и 4-8кг/дка калий. Ефектът от торене с азот до голяма степен зависи от осигуреността на фосфор. Съотношението N:P при черноземните почви трябва да бъде 1:1, а при останалите почвени типове 1:0,6 - 0,8. То може да се измени в полза на азота до 1,5:1 при по-високи норми на торене. Стремим се да осигурим достатъчно количество азот в началото на вретенене, когато се залага дължината на класа.
Известно е, че ечемикът е особено взискателен към почвата. Как според вас е най-добре да се осигури храненето на тези насаждения?
За ечемика са благоприятни структурните, плодородни и с дълбок почвен хоризонт почви. Най подходящи са типичните и карбонатни черноземи, излужени черноземи, излужени смолници и канелени горски почви. Ечемикът се отличава с по-бърз темп на постъпване на хранителни вещества. От фаза братене до фаза изкласяване усвоява 60% от общото количество на азота и около 75% от общото количество на фосфора и калия. За да се осигури храненето на растенията през цялата вегетация, при определяне на торовите норми за основните макроелементи трябва да се има предвид, че преди есенната сеитба необходимото съдържание на минерален азот в почвения слой от 0 до 30 см е 5-8кг/дка, а преди пролетната вегетация в слоя от 0 до 60 см - 13-18кг/дка.
Количеството на фосфора приложено чрез торене, зависи също от съдържанието на макроелемента към момента на сеитбата в слоя 0-30 см. При съдържание до 3-5кг/дка P2O5 се прилагат 10-15 кг/дка активно вещество фосфор, до 15-18кг/дка - 5-9кг/дка, над 25кг/дка - до 5кг/дка. Необходимото количество K2O при съдържание до 20кг/ дка е 10-14кг, до 25-35кг/дка - 5-10кг, над 35кг/дка - не се препоръчва калиево торене. За формиране на 100кг зърно и съответното количество надземна маса, ечемикът
извлича от почвата 2,4-2,8кг N, 1,0-1,2кг P205 и 2,5кг K2O.
Рапицата е култура, която се радва на не по-малка популярност. Какво е различното при определянето на оптималните норми за нейното наторяване?
През първите фази от развитието си (септември-ноември) рапицата се нуждае от много хранителни вещества, чието наличие в почвата може да бъде установено чрез почвени анализи на всяко едно отделно поле. Рапицата е култура, много отзивчива на високи азотни торови норми и извлича два пъти повече азот от почвата в сравнение с житните култури. Целта е преди зимата рапицата да достигне подходяща фаза за презимуване. Първото агротехническо мероприятие напролет и едно от най-важните при отглеждането на рапица е торенето. Най-важно е навременното приложение на подходящата торова норма - в зависимост от състоянието и развитието на посева. Основното внимание е насочено към азотното торене, но трябва да се наблюдава и за недостиг на сяра.
Рапицата е култура, която през есенното си развитие натрупва значително количество азот в листата. В случаите, когато част от тях загинат, имаме и загуба на азот. Определянето на торовата норма трябва да се ръководи от факта, че не бива да е повече от 15кг до начало на издължаване на стъблото. В противен случай ще имаме твърде развити листа, по късно разклоняване и цъфтеж, който няма да е хомогенен и узряването на шушулките ще бъде по различно време, а жътвата трудна. През пролетта е необходимо да се приложи азот минимум два пъти.
При изчисляването на първата азотна торова норма трябва да се знае: броят презимували растения на квадратен метър; степента на унищожените листа, която е свързана с фазата на развитие на растенията преди настъпването на зимата; количеството на азота в почвата, но неналичен за растението (обикновено то е приблизително 3кг/дка при песъчливи почви и до 6кг/дка при глинести, тежки и богати почви); минималното количество наличен азот в почвата на кореново ниво (0-60 см); подвижния азот наличен след минерализация. За формирането на 100 кг семена от декар и съответната надземна маса рапицата извлича от почвата 5-6кг/дка N, 2-3кг/дка P2O5 , 4-6кг/дка K2O, 4кг/дка сяра.
Като всички кръстоцветни култури и рапицата е отзивчива на торене с микроелементи (бор, сяра, манган, магнезий, молибден, цинк и др.). Дефицитът на бор в почвата предизвиква силно разклоняване на страничните стъбла на растенията, рязко отслабване на растежа, ограничаване развитието на цветовете и намалява количеството на цветовете. При серен недостиг растежните процеси се задържат и растението придобива хлорозен вид (младите листа са с червеникав оттенък), добивите намаляват с 10% и повече. Съотношението на азота и сярата трябва да бъде 15:1. При по-леки и средно тежки почви се прилага 3-4кг/дка сяра от началото на растежа на стъблата над 20см до цъфтежа, а при по-тежки почви е необходимо подхранване с 2-3кг/дка.