Зарядни станции в сгради

Пионерските стъпки на България

Да биеш пъртина в пресния сняг изисква лидерство – добра ориентация, предвидливост, решителност. Да си пионер в прилагането на нова технология също изисква добра ориентация, предвидливост и решителност. Това е предизвикателство за една малка държава, която се нареди сред пионерите в света на зарядната инфраструктура за електромобили: България. У нас вече действа регулация, която изисква средните и големите новостроящи се сгради да имат зарядни станции за е-коли, както и да се монтират такива станции при генерални ремонти на съществуващи сгради. 

Текст: списание Строители

Почти половината от хората в ЕС живеят в многофамилни жилищни сгради, по данни на Евростат. В същото време близо 75% от зареждането на електромобили се извършва у дома или на работното място. Цифрите са показателни за необходимостта от зарядни станции за електромобили в сградите. А за да се случи това, е важно да се осигури ясна регулаторна рамка. В края на 2022 година у нас бяха приети законодателни изменения, които правят задължително инсталирането на зарядни станции за електромобили в средните и големите сгради – обществени, многофамилни жилищни и такива със смесено предназначение. Понятието средни и големи тук е условно – става дума за такива, които имат 10 или повече паркоместа. 

Изискването стана факт с редакция на Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии.  Накратко, според наредбата, трябва да има поне една „голяма“ зарядна станция в новите сгради с над 10 паркоместа. Задължително е и да има и условия да се монтира по-малка „зареждачка“. За целта строителите и инвеститорите следва да осигурят необходимата инфраструктура – шахти за силови кабели – за да може да се монтира апаратурата. 

Аналогично и при мащабен ремонт на съществуващи сгради трябва да се предвиди една „голяма“ зарядна станция, ако са налице 10 или повече паркоместа. И отново – да има технически условия за инсталирането на втора, трета. С промяната България успява да изпревари много от страните в и извън ЕС по отношение на регулациите за изграждане на зарядна инфраструктура. Изискването на наредбата е императивно. Такова нещо не е известно да има в нормативната база на други държави от ЕС. 

Извън Европа също вече се работи по регулации за зарядните станции в сградите, където много хора прекарват голяма част от времето си. Отвъд океана, в САЩ, от 2023 година се заговори за „правото на зареждане“. Губернаторът на щата Илинойс подписа закон за правото на зареждане през юни 2023 г., изискващ всички места за паркиране в нови къщи и многофамилни сгради да бъдат окабелени така, че да са готови за инсталиране на зарядни устройства за е-коли. Подобни норми се появиха в Колорадо, Флорида, Ню Йорк.

Ефекти от новата наредба

Регулацията прави разделение между три вида зарядни станции според мощността им. Дефинирани са много мощни, средно и малко мощни. Големите са такива над 22 KW, като за тях няма горна граница.  Перспективата в „гаража“ да има консумация на електроенергия в размер на десетки киловати поражда интересен феномен. Енергийната консумация на самите жилища става все по-малка – електроуредите в домовете ни са с все по-добра енергийна ефективност, т.е. все по-малко потребление, но на паркинга сега трябва да има единични точки със захранване колкото за няколко жилища. Накратко, интензивната енергийна консумация „слиза“ в гаража. 

Сред специалистите, отговорни за сградите, които обитаваме – архитекти, проектанти и инвеститори – наредбата изглежда се радва на радушен прием. Според представители на бранша, подготовката на регулацията е станала предпоставка гилдията да се запознае с новото изискване още през 2022 г. Винаги устремени към вграждане на най-съвременните иновации в сградите, архитектите са дори нетърпеливи да въведат новостта в конкретните си проекти. Инвеститорите също имат основание да приложат наредбата на драго сърце: купувачите и наемателите на жилища и търговски площи са предимно млади хора, отворени към съвременните технологии, и много от тях планират покупката на електромобил или вече притежават такъв. За тях наличието на техническа инфраструктура за зареждане на а е-колата е важен критерий при избора на имот. Не е тайна, че навлизането на електромобили у нас се развива с темпове, изпреварващи тези в немалко страни от Европа. Следователно и нуждата от удобни станции за зареждане става належаща за мнозина. 

Предизвикателство за енергийния сектор 

„Слизането“ на енергийната консумация в гаража може да се окаже предизвикателство за електроенергийните дружества. От тях ще зависи да осигурят необходимата „довеждаща“ електропреносна инфраструктура. Скоро тя ще се натовари реално от все по-многобройните електрически превозни средства. Това навярно ще означава нужда от обновяване на съществуващите обслужващи трафопостове, за да са в състояние да поемат натоварването от новите, „гладни“ консуматори. 

Експерти от сферата на електрическата мобилност и строителството предполагат, че е възможно да се стигне до потребност от нови регулаторни механизми, ако енергийната инфраструктура се окаже неспособна да поеме новото натоварване. За момента наредбата не предвижда каквато и да е намеса от енергийния регулатор в страната. Ако обаче се окаже, че слабости на електропреносните мрежи спъват изграждането на зарядните станции и довеждащите трасета съгласно новата наредба, то е възможно енергийното министерство да предприеме мерки, с които да отпуши „тясното място“. 

С усъвършенстването на е-колите предизвикателството може да се обостри. Индустрията на електрическата мобилност е в постоянно търсене на все по-бързо зареждане. Някои от най-новите разработки в тази област предизвикват вниманието със срокове, близки до тези за зареждане на ДВГ-автомобил с петролно гориво. Така например през 2021 година бе оповестена технология за зареждане на електромобили за пробег до 800 километра в рамките на едва 10 минути. През юли 2023 г. се разчу новината за твърдотелна батерия за пробег от 1200 км или 745 мили, която може да се зарежда за 10 минути и дори по-малко. Тя бе дело на голяма японска корпорация. По същото време бе създаден електромобил, който – благодарение на използването на ниобиеви батерии – се зарежда само за 6 минути. 

Подобни пробиви все още не са достигнали до масовия пазар, но е въпрос на време и това да се случи. А то ще означава, че електроенергийните дружества ще трябва да са способни да предоставят огромни количества мощност за смайващо кратко време. В перспектива трябва да се мисли какво би станало, ако в една и съща вечер дузина собственици на е-коли решат да заредят автомобилите си по едно и също време, всеки за по 10 или 6 минути? 

В по-дългосрочен план се очаква и въвеждането на технологията V2G. Това означава, че когато в електрическата мрежа има нужда от повече енергия, тя ще може да „поиска“ ток от батериите на електромобилите. Тоест, акумулаторите на колите ще служат като гигантски, разпределен резерв. ЕПС ще са в състояние да „връщат“ електричество в мрежата на поискване. И докато производителите на електромобили работят усилено по усъвършенстването на възможностите за двупосочен пренос на електричество между мрежата и акумулаторите на е-колите, то мрежовите оператори ще трябва да въведат интелигентни цифрови механизми за управление на енергията, за контролиране на многобройните батерии, които ту са консуматори, ту са източници на резервно захранване. 

Предизвикателства с поглед в бъдещето

Но кой ще купи и инсталира самите зарядни станции? Това е един от въпросите, които скоро ще изплуват на дневен ред. Първоначалната инвестиция е значителна. В същото време тя ще обслужва само част от потребителите. Например, в многофамилна жилищна сграда неколцина собственици на апартаменти ще искат да зареждат своите е-коли, но останалите, които нямат ЕПС, не биха искали да са натоварени с разходите за зарядна станция. Дилемата няма готово решение и все още липсва достатъчно практика по света, за да изкристализират възможните ходове. 

Някои инвеститори вече експериментират в това поле. Те закупуват и инсталират зарядни станции в новостроящите се сгради, за да си подсигурят готовност да отговорят на евентуалното бъдещо търсене.  В някои случаи е възможно собствениците на електромобили да се кооперират за закупуването и инсталирането на зарядна станция. Това ще означава те да изберат платформа за управление на зареждането на електромобили. 

Следва и въпросът кой къде ще паркира и съответно по кое време ще зарежда своето превозно средство. Тъй като към момента като по-голямата част от зареждането се случва нощем, докато собствениците спят у дома си, а зарядната станция следва да е достъпна за повече от един притежател на електромобил, устройството на паркинг-пространството трябва да е удачно разпределено. 

Предизвикателство в дългосрочен план е динамичното развитие на технологиите. След не много години електрическите превозни средства могат да се окажат остаряла и ненужна технология. Възможно е съвсем друг вид енергиен източник да надделее – например водородните горивни клетки. Тогава електрически зарядни станции може би ще бъдат заменени от водородни станции. Подобен въпрос стои пред инвеститорите в зарядна инфраструктура за електромобили, които сега трябва да вземат решение за своите инвестиции с поглед в идните десетилетия. 

Пионерски стъпки

Практиките, които ще се установят у нас, могат да се окажат ключови на общоевропейско ниво, особено по отношение на ремонтирането на вече съществуващите сгради с оглед внедряването на зарядна инфраструктура. Доколко е възможно да се реконструира съществуваща постройка, за да се отговори на новите нужди – това е въпрос, сочен от анализаторите като най-голямо предизвикателство за ЕС. Очаква се проблемът да е особено горещ в южноевропейски страни като Испания и Италия, но също и в такива с по-масово разпространение на електромобилите като Франция, Нидерландия, Белгия. 

Към смарт-управление 

Решението на България да направи задължителни зарядните станции за ЕПС е пионерско и леко изненадващо на фона на изоставането в други инфраструктурни области. Европейската директива за енергийната ефективност на сградите бе поставила задължение към 2020 г. всички нови сгради в ЕС да са нулевоенергийни. У нас регулацията бе обект на редица дискусии сред професионалистите, но в крайна сметка и досега не е постигнат успех в прилагането на директивата. На този фон нормализирането на зарядните станции в сградите носи нов потенциал. Възможно е популяризирането на е-колите да катализира процесите по въвеждане на сградно-интегрирани ВЕИ.

Специалисти очакват, че това ще катализира прехода към „смарт“ управление на енергията в сградите. Интелигентните системи за зареждане на електромобили са факт и сега, но с увеличаването на броя на електромобилите може да се очаква все повече собственици да имат желание автомобилът им да се зарежда от екологично чисто електричество, добито локално от соларни или вятърноенергийни модули. Показателно за този потенциал е популяризирането на маломерни соларни инсталации, чиито модули за управление предвиждат връзка към батерийна система за съхранение на енергия, съответно и електромобил. Такива бяха представени на европейското изложение „Power2Drive” тази пролет.