Зарядни станции

Обществена инфраструктура за електромобили

Опасението, че наличният заряд в батерията на електромобила няма да е достатъчен за спокойно пътуване навсякъде, е една от водещите причини за въздържане от покупка на електрическо превозно средство. За да няма подобни притеснения, водачите на е-коли трябва да знаят, че могат да разчитат на голям брой общественодостъпни зарядни станции, равномерно разпределени географски и достатъчно бързи там, където продължителният престой не е опция. В тази статия търсим отговора как изглежда една добре развита мрежа от зарядни точки.

Текст: списание Инфрабилд

Обществена инфраструктура за електромобили

В България има общо 1360 зарядни станции за електромобили, по данни от октомври 2023г. В началото на 2023г. станциите са били 1018. Това означава около 25% ръст за една година. Локациите за зарядни станции са били 605 през 2022г., в началото на 2023г. - 751. Към октомври 2023г. броят им вече е 820. Ръстът е приблизително същият като нарастването на самия брой на зарядните станции. Средно по 55 нови зарядни станции за електромобили се появяват всеки месец у нас.

Приблизително една от всеки десет зарядни станции е за лична употреба. Около 10% от инсталираните зарядни станции за е-коли са „бързи“ (SuperCharge), тоест 100kW и повече. Устройствата са способни да заредят батерията на електромобил до 80% за половин час. С подобни цифри България се „движи“ с темпове, каквито се наблюдават в повечето други страни от Европа. Очевидно изключение е Нидерландия – там насищането със зарядни станции изпреварва драстично средното за Европа. 

Предвид броя на електромобилите, към момента на 1 зарядна станция се падат малко над 7 е-коли за обслужване. Подобна цифра доближава България до средноевропейския еквивалент от 6,4 електромобила на една станция. Видно е също, че на ниво държавен апарат има воля, макар и недостатъчна, за стимулиране на електрическата мобилност у нас. Свидетелство е въвеждането на „зелени“ регистрационни номера за ЕПС: те започват с буквите ЕА, които съответстват не на конкретна област или община, а на понятието „електрически автомобил“, и са зеленикави на цвят.

Друго доказателство е промяната на наредбата за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. В нея вече е регламентирано задължителното инсталиране на поне една „голяма“ зарядна станция в новите сгради с над 10 прилежащи паркоместа. 

Зелените номера, редакцията на наредбата и общинските мерки за стимулиране – такива като правото на безплатно паркиране в „синя зона“ – обаче не са достатъчни, за да стимулират частните и бизнес потребителите да изберат електрическото задвижване. Ключово предизвикателство остава общественодостъпната зарядна инфраструктура.

Тревожността за зареждането

Доскоро се говореше, че тревожността относно пробега е един от двата водещи фактора за въздържане от покупката на електромобил (другият е цената). Но, според специалисти, понятието „тревожност за пробега“ - т. е. въпросът „докъде мога да стигна с електромобила си с наличния заряд“ – вече се измества в посока „дали ще мога да заредя“. Безпокойството, което се надига у шофьорите, се свързва с нов тип въпроси: „ще има ли къде да заредя навреме“, „когато стигна до зарядна станция, дали ще работи“; „дали там няма да чакат още три коли на опашка“; „ще приеме ли „колонката“ моя начин на плащане“?

Този дискомфорт е наречен „тревожност относно зареждането“. Според специалистите, когато човек си купи електромобил, той скоро спира да се тревожи за пробега – разбира колко далеч може да стигне колата с наличния заряд. Остава обаче чуденето как ще процедира със зареждането.

Безпокойството при зареждане не е неоснователно. За потребителите е естествено очакването, че изживяването ще е подобно на презареждането с бензин: знаеш, че можеш да вземеш коя да е банкова карта от джоба си, да отидеш до която и да е бензиностанция и да си осигуриш спокойно движение за минута-две. 

Зарядните станции като бензиностанции

Има ли у нас достатъчно зарядни станции за електромобили по протежение на големите обществени пътища – магистрали, главни пътища? Експертите казват, че станции има, но е спорно доколко са достатъчни за спокойно придвижване на дълги разстояния. В това отношение е съвсем естествено да се търси аналогия с бензиностанциите: потребителите трябва да могат да разчитат, че и посред магистрала могат да спрат ида имат възможност да заредят бързо, за да продължат по пътя. Няколкочасов престой насред пътя просто не е вариант.

Несбъдната технология, която можеше да направи възможно това, предвиждаше бърза смяна на батериите. Това означава водачът да спре на крайпътна станция, паркирайки колата си на определена площадка. Робот - под контрола на механик, следва да свали изтощената батерия и да постави нова, напълно заредена. Смяната трябва да се случва за 2-3 минути – приблизително колкото трае презареждането на ДВГ автомобил. Следват плащане и потегляне.

Тази блестяща идея срещна трудности заради коренно различните стандарти при батериите. Като цяло всеки автопроизводител работи с различен доставчик на акумулаторните системи, а някои си ги произвеждат сами. В резултат, размерите, формите и капацитетите имат различия. При това положение идеята за бързата подмяна на батерии е неприложима на настоящия етап. Навярно тя би била неприложима и за конвертираните ЕПС, където батерията се помества в шаси на стар автомобил.

При това положение единствената видима алтернатива за зареждането на електромобилите е наличието на добре разпределена мрежа от общественодостъпни зарядни станции навсякъде, от градските центрове до магистралите.

Информационна празнота

Един от ключовите проблеми, на които ще се натъкнем, ако се колебаем за покупката на електромобил, е, че трудно можем да намерим обобщена информация за броя и разположението на обществено достъпните зарядни станции в страната. Сайтът „Всичко ток“ поддържа карта на зарядните станции в страната, разпределени в две категории – AC станции и DC станции. Според него, те са около 1500 в 1100 локации. Сайтът обаче е изцяло частна инициатива и не може да се разглежда като официален източник на информация.

Официален портал с карта на зарядните станции не съществува. А такъв би трябвало да се поддържа от публична институция – държавна агенция, ведомство.

Липсата на единна, обобщена, официална и лесно достъпна информация е един от проблемите в системата за зареждане на електромобили у нас. Според специалисти, отсъствието на подобен ресурс е закономерен резултат от липсата на стройна държавна политика за развитието на електрическата мобилност в страната.

Необходимо е да бъде създаден национален портал за е-мобилност, където да се концентрира свободно достъпна информация за зарядните станции, техните условия за ползване, предоставяните услуги, типовете плащания. В портала следва да имат участие ЕСО, ЕРП, операторите на зарядна инфраструктура за електрически автомобили.

Енергийни ресурси

Друг проблем, пред който е изправен пазарът, е възможността за присъединяване на новите зарядни станции към електроенергийната система. Обществените зарядни станции изискват солидна мощност, концентрирана в една точка. Например, наличието на две „големи“ зарядни станции на едно място означава да се осигури електрозахранване, каквото традиционно се подава за половин жилищен комплекс.

Концентрацията на мощност натоварва електроразпределителните дружества със задачата да изграждат необходимата инфраструктура за мощно електрозахранване. За електропредприятията обаче е трудно да направят подобна крупна инвестиция. Държавните регулации не им помагат – голямото вложение не се признава за разход. Необходими са нормативни стимули за електроразпределителните дружества, за да могат да предоставят лесен достъп до електроенергийната мрежа. 

Технологично развитие

Технологичното развитие на обществената зарядна инфраструктура определено не върви според очакваното.

Доскоро например се говореше за зарядни станции, които ще се прикрепват към стълбовете за улично осветление или друга обществена електроинфраструктура. Така те биха били лесно достъпни на обществени места. Идеята обаче се оказва неприложима за ускорено зареждане заради големите мощности, които са необходими. Промяната на инфраструктурата е трудно постижима. Процедурата за изграждане на зарядна станция с мощност над 22 киловата е същата като за строителен обект, с всички необходими оценки, визи и разрешителни за строеж. Фактор е и преплитането на отговорностите: в подобен процес е необходимо участието на общини, строители, електроразпределителни дружества.

В технологичните издания нерядко се говори за „ново поколение“ обществени зарядни станции, които интегрират бързо зареждане на електромобили с локален ВЕИ източник, например соларен модул с акумулаторна система, и дори техника за зареждане с водород. Подобни проекти са новаторски, ала сложността на изпълнение на подобна конструкция отново се сблъсква с реалността на прекомерното преплитане на отговорности.

За сметка на това друга технология се радва на по-голяма вероятност за реализация: идеята за индукционно зареждане чрез настилката. Това означава обществените паркоместа за електромобили да бъдат оборудвани със захранваща „подложка“ под асфалта, която индукционно зарежда батерията на ЕПС. Технологията е вече добре позната от смартфоните: ние ги оставяме върху подложка и не се налага да включваме кабели където и да е. Редица проекти експериментират и със зареждане в движение, отново чрез индукционна настилка.

Нужда от нормативни и административни промени

При това положение остава актуален въпросът какви промени са нужни за наличието, достъпността, разпределението и информираността относно обществените зарядни станции за електромобили?

От браншовата организация Индустриален клъстер „Електромобили“ (ИКЕМ) дефинират четири посоки на необходими промени.

На ниво Министерски съвет е нужно да бъде формиран национален координатор по електрическата мобилност. Той следва да координира дейностите по развитието на електромобилността. По отношение на публичната зарядна инфраструктура този координатор е логично да работи с ресорните министерства – например на транспорта, на енергетиката и др., с общините, с научноизследователската общност и разбира се, с производители, доставчици на техника и услуги. За формирането на подобно координационно звено България може да почерпи опит от добрите практики по света. Например, в Германия функционира подобен орган и той е пряко подчинен на министър-председателя.

На ниво община е необходимо предвиждането и осигуряването на места за монтиране на обществени зарядни станции. Добра идея е да се изгради и да се предостави на общините проект - образец за развитието на зарядната инфраструктура, който да е издържан от гледна точка на урбанистично развитие, технологично развитие и съществуващи регулации. Това би улеснило работата на общините, особено при липсата на локален експертен капацитет.

На ниво нормативна база най-належаща е необходимостта от стимули за електроразпределителните дружества да предоставят достъп до електроенергийната мрежа. Мярката има отношение към „тясното място“ в развитието на зарядната инфраструктура: подсигуряването на енергиен капацитет в локациите за зареждане.

На държавно ниво, както вече стана дума, е потребен национален портал за е-мобилност с прозрачна и достъпна информация за зарядните станции, с участието на всички отговорни институции. Тази „карта“ на електрическата мобилност може да бъде изградена като облачна услуга, за да е достъпна за всички и по всяко време.

Допълнително е желателно да се въведат и преференциални финансови инструменти за малките и средните предприятия, които инвестират в изграждането и управлението на общественодостъпни станции за зареждане на електромобили. 

Амбиции и европейски планове

Европейската комисия е дефинирала цел за електромобилността в ЕС: да има поне 30 милиона електрически превозни средства по пътищата до края на десетилетието. Като част от това усилие Европейският съюз следва да насърчи производителите на автомобили да произвеждат превозни средства с ниски емисии, но и да подпомага развитието на цялостна инфраструктура за зареждане.

Пакетът от стимули на ЕС от 750 милиарда евро включва 20 милиарда евро за стимулиране на продажбите на чисти превозни средства и за изграждане на 1 милион станции за зареждане на електрически и водородни превозни средства. Те трябва да бъдат инсталирани до 2025г.

„Транспортът представлява почти една четвърт от емисиите на парникови газове в Европа, така че насърчаването на електронната мобилност е много важно, ако искаме да постигнем целите за климата. Инфраструктурата за зареждане трябва да бъде приведена в съответствие с новите цели“, казва Миапетра Кумпула-Натри, финландски член на Европейския парламент.

Като част от тази програма амбицията на България е да има инсталирани 10000 електрически зарядни станции, включително за бързо зареждане, на цялата територия на страната. Очаква се паралелно с това броят на регистрираните у нас електромобили да достигне общо 30000. Подобен напредък обаче трудно може да бъде реализиран с темп от средно 55 нови зарядни станции за електромобили на месец.

През юли 2023г. Съветът на ЕС одобри нови правила, предназначени да улеснят пътуванията с електромобили из Европа. От 2026г. нататък в страните от ЕС трябва да има станции за зареждане на всеки 60km по Трансевропейската транспортна мрежа на ЕС, известна като TEN-T – това е система от магистрали, която е главната транспортнамрежа на блока. Всяка от тези станции трябва да е с 400kW общ капацитет. Най-малко едно зарядно устройство трябва да е 150kW+. От 2028г. нататък минималният капацитет за площадките за зареждане става 600kW. Тогава ще трябва да има най-малко по две 150kW+ зарядни.

Това повишаване на лимита за мощността е съществено значение за някои електромобили, които могат да се справят с 350kW, както и бъдещите модели, които несъмнено ще надвишат нормата.

Слабо натоварените пътища или места, които просто нямат социално-икономически смисъл, могат да бъдат изключени от изискването. За електрическите камиони и автобуси пък зарядните станции трябва да са на всеки 120km и да имат изходящ капацитет от 1,4-2,8MW.

Друг регламент на ЕС пък изисква плащанията за зареждането да могат да се извършват чрез карти или безконтактни устройства, без да се изисква абонамент. Това трябва да направи възможно спирането на който и да е електромобил при която и да е станция за зареждане от всяка мрежа и зареждането без проблем.

В момента повечето зарядни станции изискват абонамент към дадения оператор или изтегляне на приложение. Но, според новите правила, клиентите не бива да бъдат принуждавани да се абонират или да инсталират софтуер – те трябва да могат да плащат с карти или безконтактни устройства така, както плащат в магазините за хранителни стоки. От операторите ще се изисква ясно да посочват цените на съответните станции за презареждане чрез електронни средства, включително времето за изчакване и наличността.

Макар че официално вече не е част от ЕС, Великобритания прилага сходни правила за развитието на мрежата от обществено достъпни зарядни станции.

Очаква се и въвеждането на общоевропейски мерки за надеждността на зарядната инфраструктура. Изискването за 99% надеждност ще означава редица мерки за грижа за постоянната работа и изправността на зарядните станции, включително задължение операторите да осигурят 24-часова телефонна линия за помощ и техническа поддръжка. Тези мерки имат отношение към нарастващия проблем с „тревожността относно зареждането“.

Заключение

Развитието на зарядната инфраструктура за електромобили в България е в зародиш, но перспективите пред нея са обнадеждаващи и значими в контекста на глобалния стремеж към намаляване на въглеродните емисии и насърчаване на устойчивата мобилност. Въпреки че мрежата от зарядни станции в страната демонстрира годишен ръст и отговаря на базови потребности, множество предизвикателства, свързани с капацитета на съществуващите съоръжения, липсата на централизирана информация, и трудностите по присъединяване към електроенергийната мрежа, продължават да пречат на масовото възприемане на електромобилите.

Един от ключовите фактори за бъдещето на електромобилността е възприемането на електрическите превозни средства като част от екосистема, изискваща ангажираност и координация между различни заинтересовани страни. Местните и централните власти, електроразпределителните компании, операторите на зарядна инфраструктура, автомобилните производители и потребителите на електромобили имат обща отговорност към изграждането на устойчива, достъпна и лесно използваема зарядна мрежа. От съществено значение е държавната политика за подкрепа на е-мобилността, която включва въвеждане на стимули за инвеститори и оператори на зарядни станции, административни улеснения и ясна нормативна рамка за изграждане и поддържане на инфраструктурата.

Според експерти и международни практики, създаването на национален портал за електрическа мобилност, поддържан от официални институции, може да служи като източник на надеждна информация за локации, условия и възможности за зареждане. Това би подпомогнало както потребителите, така и общините и бизнесите, които инвестират в този сектор. По отношение на технологичното развитие на зарядната инфраструктура, България следва примера на страни като Нидерландия и Германия, които се стремят към оптимизиране на зарядните процеси и интегриране на възобновяеми енергийни източници за зареждане на електромобили.

Идеи като индукционното зареждане и хибридните станции, които включват соларни панели и други иновативни технологии, обещават да направят зарядната инфраструктура по-гъвкава, достъпна и лесна за поддържане. Наред с това, стратегическите инициативи на ЕС за разширяване и хармонизиране на зарядната инфраструктура до 2025г. и 2026г., когато се очаква инсталирането на зарядни станции на всеки 60 километра по основните транспортни артерии на съюза, предоставят възможност за по-бързо интегриране на България в общоевропейската зарядна мрежа.

В този смисъл, страната би могла да съчетае усилията за вътрешна инфраструктурна оптимизация с участието в програмите на ЕС, които не само ще улеснят пътуванията на електромобили през Европа, но и ще създадат единен и устойчив пазар за електрически превозни средства. Макар да е ясно, че внедряването на надеждна зарядна инфраструктура ще изисква време, координирани усилия и иновации, настъпването на тази нова ера в транспорта е неизбежно. За да отговори на европейските и глобални амбиции, България следва да приеме по-активен и систематизиран подход към развитието на електрическата мобилност. Един синергичен напредък в инфраструктурата, технологиите, регулациите и общественото информиране ще бъде решаващ за постигането на тази трансформация, която обещава да направи пътуванията не само по-екологични, но и значително по-достъпни и удобни за потребителите на електромобили.

ТАГОВЕ:
СПОДЕЛИ:

Акценти