Започна проект за наблюдение на повърхностни води по река Дунав

Пето поред издание на Съвместното проучване на Дунав (JDS) стартира официално през юни във Виена, като се провежда на всеки шест години. Тази година то надгражда наследството на предишните издания и обединява експерти от цялото Дунавско поречие и отвъд него. Това е най-мащабният научен анализ на втората по дължина река в Европа. „Опазването на Дунав и неговите уникални екосистеми е от съществено значение за всички дунавски държави – включително и за Австрия. Затова трябва да работим заедно на всички нива, за да осигурим устойчиво управление на водите и да защитим биологичното разнообразие“, каза федералният министър Норберт Точинг на откриването във Виена. „Проекти като Съвместното проучване на Дунав, което се провежда за пети път и на всеки шест години, ясно показват колко важни и ефективни могат да бъдат трансграничните партньорства. С JDS5 реализираме най-големия проект за наблюдение на повърхностни води в света заедно с още 13 дунавски страни. Над 1000 водещи експерти от 100 институции ще анализират Дунав на 108 места за наблюдение, използвайки съвременни методи за откриване на хиляди вещества. Особено се радвам, че в проучването участват и местни училищни класове чрез програмата за гражданска наука – това гарантира широко обществено участие. Отличната база от знания, която създаваме с JDS5, е основен принос за опазването на ценния Дунавски регион за бъдещите поколения.“

Проучването ще оцени качеството на водата, ще наблюдава биологичното разнообразие чрез модерни методи с ДНК от околната среда (eDNA) и ще проследи нови заплахи като микропластмаси и замърсители. Ключов елемент в JDS5 е иновативната програма за „гражданска наука“, разработена в сътрудничество с Обединения изследователски център на Европейската комисия (JRC). Чрез нея ученици и местни общности ще участват активно в мониторинга на водите чрез практически дейности по вземане на проби. С над 2800км наблюдаван участък по река Дунав и допълнителни станции по големите притоци, JDS5 подчертава глобалното значение на Дунав като речен басейн, който обединява най-голям брой държави в света. „България е член на ICPDR от самото й конституиране и е горда с това, че стратегическият документ, на който се основава международното сътрудничество за опазване на Дунав - Конвенцията за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав, е подписана в София на 29 юни през 1994г.“ – припомня заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов, който е представител на страната в Международната комисия за опазване на река Дунав.

За събиране на актуална информация за качеството на водите в българския участък на реката, в изпълнение на целите на програмата JDS5, в България е обединен експертният потенциал на няколко институции: Регионалните лаборатории на Изпълнителната агенция по околна среда в Монтана, Плевен, Русе и Велико Търново; учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) - БАН; учени от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и експерти от Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район“. Координацията на национално ниво се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда. Резултатите от петото Съвместно проучване ще бъдат включени директно в актуализацията на Плана за управление на Дунавския речен басейн през 2027г., като ще подпомогнат решенията в областта на политиката за околна среда както на национално, така и на регионално ниво.