За да останат конкурентоспособни на пазара, месопреработвателите активно интегрират нови технологии в своите производствени процеси

Д-р Диляна Попова, изпълнителен директор на Асоциация на месопреработвателите в България и Атанас Урджанов - председател на управителния съвет на АМБ

Асоциацията на месопреработвателите в България отбеляза своя 30-годишен юбилей през 2024. Какви са най-важните постижения на асоциацията през тези три десетилетия в подкрепа на бранша и какви са приоритетите и визията за неговото устойчиво развитие в бъдеще?

Атанас Урджанов:
30 години история може да разкаже много. История за успехи, за трудности и предизвикателства, за дръзновение и сила, стъпили върху традициите и модерното производство. Това винаги ни е вдъхновявало да работим всеотдайно, за да дадем криле на всяка стойностна идея и предприемаческа инициатива на месната индустрия в България. Така неусетно Асоциацията на месопреработвателите в България се превърна във водеща и единствена браншова организация, обединяваща фирмите в сектора и отстояваща интересите им по пътя напред. Не винаги е било лесно и няма да бъде, но това не ни спира да продължаваме да се борим за развитието на отрасъла. Както е казал Джошуа Дж. Марин „Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им е това, което прави живота смислен“.

Не ни спират нито световната икономическа и финансова криза, нито безпрецедентната пандемия, нито административните тежести, с които ни товари държавата, нито понякога противоречивата нормативна уредба, или надвишаващи правомощията си контролни органи. Продължаваме въпреки липсата на достатъчно български суровини и растящите цени на основни суровини и горива, свитото потребление или целенасоченото насаждане на недоверие към родното производство и българските месни продукти сред потребителите.

Някои от постиженията на асоциацията:

• Най-голямото постижение може би е че за 30 години успяхме да останем единствената браншова организация, обединяваща фирмите от месната индустрия.
• Успешно представляваме интересите на месопреработвателите пред държавните институции, като участваме активно за формулирането на политики, които защитават бизнеса и насърчават неговото развитие.
• Асоциацията е организирала много обучения и семинари, включително и за подобряване на уменията на кадрите, което води до повишаване на ефективността и технологичния напредък в сектора.
• Провеждаме различни инициативи за популяризиране на българските месни продукти както на вътрешния, така и на международния пазар.
• 30 години организираме най-голямото специализирано изложение за месо и месни продукти в България „МЕСОМАНИЯ“, на което се представят новостите, последните тенденции, иновации и продукти в бранша.
• Разработваме стандарти за месни продукти: През 2010 година Асоциацията разработи 14 утвърдени стандарта „Стара планина“ за 20 месни продукта по рецептури от времето, когато имаше Български държавни стандарти.

Няма бъдеще без минало. За тези 30 години Асоциацията на месопреработвателите в България се превърна в онзи мост между времената и поколенията, който преведе месната индустрия в България към историята на успеха.

Сред приоритетите на Асоциацията на месопреработвателите е устойчивото развитие на месната индустрия с цел да се създаде баланс между икономическите ползи и устойчивото управление на природните ресурси, като в същото време се гарантира благосъстоянието на работещите и потребителите. Стремим се да имаме модерна, конкурентна и екологично устойчива месна индустрия, която да отговаря на изискванията на глобалния пазар и да допринася за икономическото развитие, социалната отговорност и опазването на околната среда.

Работим за подобряване на ефективността на производствените процеси с внедряване на иновативни технологии и съвременни стандарти за безопасност и качество, които да гарантират конкурентоспособност и високи стандарти за потребителите. Насърчаваме практики за устойчиво използване на природните ресурси: вода, енергия и суровини и прилагане на екологично отговорни методи за месопреработка. Развитие на устойчиви вериги за доставка. Инвестиции в обучение и квалификация на кадрите за повишаване на професионалните умения и безопасността на труда.

Кои са основните технологични тенденции и предизвикателства, пред които е изправен месопреработвателният сектор, и каква роля играе АМБ в подпомагането на предприятията по пътя към модернизацията?

Д-р Диляна Попова: 
Технологичните иновации и динамичните промени в света формират непрекъснато развиваща се и все по-сложна среда, в която функционират и се развиват фирмите от месната индустрия. Тази среда е подложена на постоянни трансформации, обусловени от напредъка в технологиите, глобалните икономически тенденции, промените в потребителските предпочитания и екологичните изисквания. За да останат конкурентоспособни на пазара, месопреработвателите трябва активно да интегрират нови технологии в своите производствени процеси, като например автоматизация, роботизация, използване на информационни системи за управление на веригата на доставки и подобряване на качеството.

Освен това, трябва да следят развитието на научните изследвания и иновациите в областта на хранителната сигурност, безопасността и устойчивото производство, за да отговорят на нарастващите изисквания на потребителите и регулаторните органи. В същото време, адаптирането към промени в нормативната уредба и внедряването на екологични практики стават ключови за запазване на позициите на пазара и за постигане на дългосрочна устойчивост. В този контекст, развитието на технологиите и бързите промени изискват от месната индустрия непрекъснато обучение на персонала, инвестиране в научно-изследователска дейност и стратегическо планиране, което да гарантира нейното успешно бъдеще и конкурентоспособност в глобалната икономика.

Основните технологични тенденции, които ще оформят бъдещето на индустрията и работната среда, включват няколко ключови аспекта. Първо, дигитализацията продължава да преобразува бизнес процесите, автоматизирайки рутинните задачи и предоставяйки нови възможности за анализ и вземане на решения. Това позволява по-голяма ефективност и бързина в работата, както и по-голяма гъвкавост при адаптация към променящите се пазарни условия.

Второ, Индустрия 4.0, известна като "индустрията на умните фабрики", въвежда интеграция между машини, системи и хора чрез индустриален интернет (Интернет на нещата), големи данни и облачни технологии. Това създава възможност за по-сложни и интелигентни производствени процеси, които са по-устойчиви и по-лесно адаптивни към търсенето.

Трето, роботизацията и автоматизацията продължават да се развиват, като увеличават способността на роботите да изпълняват все по-сложни задачи, включително такива, които досега са изисквали човешка прецизност и креативност. Това води до повишаване на производителността и до намаляване на разходите, но също така поставя предизвикателства относно защитата на работните места и необходимостта от преквалификация.

Четвърто, концепцията за Индустрия 5.0 набляга върху човека като център на индустриалните процеси, с фокус върху устойчивост, социална отговорност и персонализирани продукти и услуги. Тази тенденция подчертава важността на технологиите да служат на хората и обществото като цяло, като същевременно запазват човешкия фактор и творчество.

В съвременната работна среда се срещат няколко поколения – от Z до бейби бумъри. Това разнообразие е източник на богатство, тъй като носи различни опити, ценности и работни стилове, но същевременно създава и предизвикателства за управлението. За да се възползваме от потенциала на това поколенческо многообразие, ръководителите трябва да проявяват гъвкавост и да прилагат индивидуален подход към всеки служител, отчитайки неговите нужди, мотивация и стил на работа.

Тази тема става все по-актуална и на фона на бързите технологични промени, навлизането на изкуствения интелект, демографската криза и променящите се очаквания на работната сила. Демографската криза, например, доведе до застаряване на населението и недостиг на млади кадри, което налага по-иновативни стратегии за привличане и задържане на таланти. Навлизането на изкуствения интелект променя не само начина на работа, но и уменията, които са необходими за успех, като изисква постоянна преквалификация и развитие на служителите.

Затова, за да бъдем конкурентоспособни в този динамичен контекст, трябва да изградим корпоративна култура, която уважава и интегрира различията между поколенията. Това означава създаване на гъвкави работни модели, които да отговарят на различните нужди – например, гъвкаво работно време или кратки работни седмици. Важна е и персонализирана програма за развитие и обучение, която да мотивира и ангажира служителите, като същевременно им предоставя възможности за растеж според техните интереси и потенциал.

Не на последно място, трябва да се създаде работна среда, в която всеки чувства, че приноса му е ценен и признат. Това включва насърчаване на екипна работа, открита комуникация и подкрепа за иновации. Така ще се гарантира, че организацията не само ще се адаптира към технологичните промени, но и ще изгражда силна, мотивирана и разнообразна работна сила, способна да посрещне бъдещите предизвикателства.

За да могат фирмите да отговорят на новите тенденции са необходими и нови знания и умения на кадрите.  Тук е ролята на Асоциацията на месопреработвателите в България да подпомогне на своите членове. За целта участваме в различни проекти например за разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони, подобряване адаптивността на заетите лица, развитие на дигиталните умения, модернизиране на професионалното образование и обучение и др. Разбира се, Асоциацията и фирмите следваме общите принципи и цели на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 за ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата.

Какви са наблюденията Ви относно процесите на автоматизация, дигитализация и въвеждането на Индустрия 4.0 в месопреработвателния сектор и как това влияе върху конкурентоспособността на предприятията в България?

Д-р Диляна Попова:
В последните години процесите на автоматизация, дигитализация и въвеждането на Индустрия 4.0 в месопреработвателния сектор в България се развиват с бързи темпове. Тези трансформации имат значително влияние върху ефективността, качеството на продукцията и конкурентоспособността на предприятията.

Автоматизацията позволява по-голяма прецизност и повтаряемост при производствените процеси, което води до намаляване на грешките, повишаване на производителността и намаляване на разходите. Дигитализацията улеснява събирането и анализа на данни в реално време, което подпомага вземането на по-информирани решения и оптимизирането на производствените цикли. Въвеждането на Индустрия 4.0 съчетава тези технологии чрез интегрирани системи, които създават по-гъвкави и адаптивни производствени процеси.

Фирми членове на асоциацията предлагат богат асортимент от интелигентни машини и линии за преработка и опаковане, базирани на принципа на Индустрия 4.0 (като машини за смилане на месото (волф), бъркачки, кутери – за смесване на пълнежната маса, пълначни машини, машини за заготовка (слайсиране) и опаковане на месните продукти. Предлагат и различни комплексни решения в областта на дигитализацията.

Дигитализацията позволява отлично координиране на процесите по цялата производствена верига, което предполага производствените и опаковъчните процеси да могат да бъдат планирани и управлявани по доста гъвкав начин. За да използват  възможностите на Индустрия 4.0 важно условие е предварителното снабдяване с LAN и WLAN интернет връзка. Новата генерация термоформовъчни опаковъчни машини и трейсийлъри от Х-поколението са оборудвани с високо ниво на сензорен контрол и предлагат гъвкави решения за опаковане на месните продукти.

Тези модерни технологични решения съчетават високотехнологични функции и автоматизация, които позволяват по-ефективна, гъвкава и интелигентна работа, отговаряйки на съвременните изисквания за качество и производителност. Благодарение на иновативните си системи, компаниите могат да оптимизират своите производствени процеси, да намалят разходите и да осигурят по-висока степен на контрол и проследимост във всеки етап на производство и опаковане.

Предимствата при използване на интелигентни машини са, че се намаляват случаите на непланирани престои в производството, повишава се нивото на безопасност на храните и в крайна сметка за оптимална защита на крайния потребител, данните за процесите и произведената единица продукция могат да бъдат своевременно и надеждно съхранявани, анализирани, оценявани и проследявани на база даден специфичен продукт, което от своя страна максимално обезпечава мониторинга на производствените процеси в месната индустрия.

Тези процеси оказват положително въздействие върху качеството на продукцията, като подобряват контролите и проследимостта на продуктите по цялата верига. В резултат, предприятията стават по-конкурентоспособни както на националния, така и на международния пазар, като могат да отговарят по-ефективно на изискванията за качество и безопасност.

От гледна точка на работната сила, внедряването на новите технологии изисква допълнително обучение и развитие на нови умения сред служителите. Това може да доведе до намаляване на рутинната работа и до появата на по-специализирани позиции, което е както предизвикателство, така и възможност за професионално развитие.

Сред предизвикателствата пред сектора са високите инвестиционни разходи, необходимостта от техническа поддръжка и адаптация към бързо променящите се технологии. За да могат да отговорят на съвременните изисквания на пазара и потребителите, пред месопреработвателите има две възможности: да се възползват от единствената европейска мярка за подпомагане - интервенция Г.2 „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти” (бившата мярка 4.2), която се очаква да стартира между ноември 2025 г. и януари 2026 г. или да разчитат на собствено финансиране.

Въпреки предизвикателствата, възможностите за подобряване на ефективността, създаване на иновативни продукти и навлизане на нови пазари правят тези процеси неизбежни за бъдещето на месопреработвателната индустрия в България.

Очакванията ми са, че в бъдеще процесите на автоматизация и дигитализация ще продължат да се развиват, като ще допринасят за по-устойчиво и конкурентоспособно развитие на сектора. Инвестициите в технологии и обучение на персонала ще бъдат ключови за успешното им внедряване и постигане на дългосрочен успех.

Какви добри практики в областта на иновациите и устойчивото развитие се утвърждават в бранша, и как АМБ насърчава своите членове да отговарят на съвременните икономически, екологични и потребителски изисквания?

Д-р Диляна Попова:
В областта на месната индустрия се утвърждават много добри практики, които насърчават иновациите и устойчивото развитие. Сред тях са внедряването на модерни технологии за по-ефективно и екологично отговорно производство, използването на безопасни и екологични опаковки, както и прилагането на практики за минимизиране на отпадъците и енергийното потребление. Важен аспект е и подобряването на качеството и безопасността на продуктите чрез съвременни стандарти и сертификации.

Асоциацията на месопреработвателите играе ключова роля в подкрепа на своите членове, да се адаптират към съвременните икономически, екологични и потребителски изисквания, като същевременно стимулира конкурентоспособността и устойчивото развитие на българската месна индустрия. Тя насърчава внедряването на иновации чрез предоставяне на актуална информация за европейските и национални програми, за финансиране и иновативни инструменти, обмен на знания, обучения, работни срещи, както и чрез популяризиране на добри практики и технологични решения.

Освен това, Асоциацията стимулира своите членове да отговарят на съвременните икономически, екологични и потребителски изисквания чрез промотиране на устойчиви бизнес модели, подкрепа при внедряването на екосъобразни технологии и създаване на стандарти за качество и безопасност, които да съответстват на международните изисквания. Стимулираме сътрудничество и партньорства между предприятия, научни институции и държавни органи. Така се гарантира конкурентоспособност, развитие на индустрията и съхраняване на доверието на потребителите.