XIV Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие определи приоритетите за развитие на сектора
Организираната от катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия, Институтът по транспортно строителство и инфраструктура (ИТСИ) и Сдружение „Български форум по транспортна инфраструктура“ (БФТИ) - XIV Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие се проведе на 7 и 8 октомври в Несебър. Основните акценти на форума бяха нормативната уредба и пътната безопасност, Инициативата „Три морета“, Зелената сделка на ЕК, иновативните градове и екологията. Форумът бе открит от инж. Христо Грозданов, който каза „Искам да благодаря на всички присъстващи, че за втора поредна година в тежки епидемични условия успяваме да се съберем. Това за нас означава много и ни дава сили да продължаваме напред“. Той прочете и поздравителен адрес от името на проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов, председател на УС на Сдружение „БФТИ“ и член на УС на КСБ.
В поздравителния си адрес проф. Михайлов казва, че устойчивост, свързаност, интермодалност, Зелена сделка и икономика са ключови думи и послания, които определят приоритетите в развитието на транспортната инфраструктура през следващото десетилетие. Когато аудиторията е експертна, е необходимо професионално и визионерски да открият най-добрите и целесъобразни становища и препоръки, които да могат свободно да се използват от всички страни в процеса на изграждане на безопасна и икономически обоснована инфраструктура. Той споделя още, че България е в процес на нов цикъл, в който водещи ще бъдат иновациите, науката, устойчивите решения и планирането.
„Националната конференция по транспортна инфраструктура и Институтът по транспортно строителство и инфраструктура още от 2014 г. изтъкваме значението на инфраструктурата в България в посока север – юг, която в днешни дни се очертава като ключова за целия регион. Учени и експерти неведнъж сме обсъждали варианти за изграждане на мостове над р. Дунав с пътни трасета и жп линии. Желанието ни е за поне 4 такива. Поставяли сме въпроса за необходимостта за ускоряване на процеса за изграждане на АМ „Черно море“, скоростната връзка по направление Бургас – Варна – Русе, както и тунела при прохода Петрохан“, споделя проф. Михайлов.
Д-р Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) се обърна към присъстващите чрез видеообращение и акцентира на бъдещите предизвикателства, пред които ще е изправен транспортът и необходимостта от модернизация както на инфраструктурата, така и на подвижния състав, но също така и на регулаторните и институционални аспекти. Като друга важна тема г-жа Павлова посочи декарбонизацията в транспортния сектор и обърна специално внимание на железопътния сектор, който предлага интелигентно устойчиво решение за преминаване към по-ефективен транспорт. Това също е подчертано в европейската Зелена сделка като начин за постигане на целите на ЕС, на Европейската инвестиционна банка в областта на климата.
Желанието е Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Вицепрезидентът на ЕИБ обърна внимание и на пътната безопасност и всички действия за повишаването й не са разход, а икономия във финансов и икономически аспект. ЕИБ ще подкрепя ключови проекти в транспортния сектор с финансова и техническа помощ. С подкрепа на банката се изпълняват железопътни проекти както в страните от Централна и Източна Европа, така и на Балканите. България има всички предпоставки да се превърне в лидер при формирането на транспортната инфраструктура по направление север – юг беше коментара на инж. Христо Грозданов в отговор на казаното. Конференцията продължи с панел „Нормативни документи и пътна безопасност“.
Инж. Иван Табаков от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ представи нормативни документи от миналия век и изтъкна, че винаги трябва да има поглед назад, за да се види какво е било и да извлекат поуки, за да се подобри работата в тази област. От презентацията стана ясно, че основните закони, касаещи безопасността на движението – Законът за пътищата и Законът за движение по пътищата, са изменяни десетки пъти. Първият – от 2000 г. до момента – цели 55 пъти. Вторият е рекордьор. От 1999 г. – цели 94 пъти.
Вторият панел бе „Зелена сделка и екология“ с модератор Теодор Радонов, ръководител на ЕИБ в България. „Радвам се, че за поредна година успешно си партнираме с УАСГ и Института по транспортно строителство и инфраструктура, и се надявам това партньорство да се задълбочи в следващите издания на конференцията“, сподели той и добави, че безспорно „зелените” политики са ключови и значими в последните години.
„Предизвикателствата в областта на климата са и възможности икономиките на ЕС да преминат през справедлив и приобщаващ преход. Зелената сделка има за цел да постигне климатична неутралност и Европа да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г., което е една доста амбициозна задача. Всичко това е свързано и с преобразяване на бизнеса и дейностите на институции като нашата банка“, коментира още той. „В най-общи линии дейностите на ЕИБ в това направление са свързани с подпомагане на малките и средните предприятия и балансиране при разпределението на средствата. Можем да кажем, че успешно вървим по пътя на „зеления” преход. Поставихме си доста амбициозни цели да генерираме инвестиции от порядъка на един трилион евро до 2030 г. и всички операции на ЕИБ в дейности по опазване на околната среда и на климата трябва да представляват минимум 50% от кредитирането до 2025 г.“, подчерта той.
Радонов бе категоричен, че живеем в четвърта индустриална революция, като през следващите две десетилетия технологиите в транспортния сектор ще се променят много бързо. Всички социални, политически, икономически, технически тенденции ще спомогнат за постигането на по-иновативни транспортни услуги. „Секторът трябва да се адаптира и да претърпи нужната промяна“, каза той.
Ръководителят на ЕИБ в България изрази мнение, че ролята и възможностите за инвестиции в пътния сектор ще нарастват и ще бъдат много важни през следващите десетилетия. „Новата ни политика за кредитиране на транспортния сектор е свързана изцяло със Зелената сделка. За ограничаване на емисиите в транспортния сектор той трябва да стане по-устойчив и по-екологичен – освен безопасен и сигурен, той трябва да стане по-иновативен и по-ефективен с използването на алтернативни горива, „зелени“ батерии, електронна мобилност, автономно шофиране и други. Инвестициите трябва да спомагат и за разрастването на трансевропейските транспортни мрежи като артерии на ЕС и именно те ще спомагат да расте икономиката и конкурентоспособността на Съюза“, завърши той. Във втория ден на конференцията гостите на събитието дискутираха Инициативата „Три морета“, както и възможностите за развитието на иновативните градове.