Всяка една строителна компания трябва да има самосъзнание и сама да контролира къде отиват отпадъците й
Мария Найденова, управител на МК Инженеринг 2002
Фирма „МК Инженеринг 2002“ ЕООД е учредена през 2012 година, с основна дейност, свързана с работа по рекултивация на нарушени терени и рециклиране на строителни отпадъци. Строителните дейности генерират отпадъци, които често се изхвърлят на нерегламентирани за тази цел места. Съществуват и терени на които са били осъществявани дейности по добиването на инертни материали. Работният процес в такива обекти променя естествения облик на земната повърхност до неузнаваемост. Често след приключването на експлоатацията остава лунен пейзаж.
Възстановяването им е дълъг и сложен процес. То включва разнообразни техники на рекултивация, които връщат обекта във възможно най-близката до природната му форма след което да може да се използва. Компанията си поставя за цел създаването на нов модел за управление на строителните отпадъци, намаляване на въздействието на генерираните от разрушаване и строителство отпадъци върху околната среда и подобряване на ефективността от използването на този ресурс. С цел по-добро рециклиране и оползотворяване на строителните отпадъци, фирмата прилага нови технологии, които спомагат произведения материал от рециклирани отпадъци, по цена и качество, да е съизмерим с първично добитите материали.
Уважаема г-жо Найденова, в началото, бихте ли представили накратко „МК Инженеринг 2002“ на читателите на списание Инфрабилд?
„МК Инженеринг 2002“ ЕООД е компания за прием, сепариране и рециклиране на строителни отпадъци. Разполагаме с две площадки, едната за прием на отпадъци, намираща се в кв. Враждебна, а другата за третиране и преработка на отпадъци, която се намира в район Кремиковци.
Как бихте коментирали темата, свързана с изхвърлянето на строителни отпадъци? Какви са практиките у нас и какви са опасностите, свързани с тяхното неправилно третиране? Какъв е Вашият собствен опит?
Право в целта на един много болезнен въпрос за София и жителите на града. Има проблеми в областта на третирането на строителните отпадъци, както има проблеми и във всички други сфери на бизнеса, но тук проблемът е много болезнен за мен. Често практиката в България е да изхвърляме отпадъците си в кофата за боклук или да ги предаваме на фирми, които ги извозват на нерегламентирани депа или казано по друг начин, на някоя поляна, дере или бивша фабрика, където ги затрупват в дупка и посипват със земя. Това обаче е много вредно за природата и нас, като нейни жители. Неправилното третиране води до натравяне на почвата и подпочвените води, така тази отрова се връща, като бумеранг при този, който е изхвърлил отпадъка от ремонта си.
В продължение на това, как строителните компании могат да са убедени, че извозваните от техните обекти отпадъци са правилно третирани и рециклирани по правилен и безопасен за обществото начин?
Много е лесно, разбира се, ако те го искат! Важно е да изискват от превозвачите на отпадъците да им представят справки от попълнените си дневници за извозване и предаване на отпадъка. Министерството на околната среда и водите (МОСВ), създадоха „Национална информационна система за отпадъци“, така всеки отпадък се отчита от кой обект е транспортиран и къде е предаден за третиране. Проблемът е, че голяма част от превозвачите са не само в сивия сектор, но и не са в разрешителен режим към МОСВ.
Когато говорим за рециклиране, за читателите ще бъде интересно да научат какви са реалните ползи от неговото извършване? Какви строителни отпадъци могат да се рециклират, по какъв начин и какви рециклирани продукти могат да се произвеждат?
В Европа е прието да се влагат 30% рециклирани материали в строителството, може и да бъркам с процентите, но това е защото всяка държава залага различен процент, спрямо колко искат да са екологични като държава. Нашата компания рециклира към този момент три отпадъка от стоманобетон, пластмаса и изолационни материали. Целим да увеличим продуктите от рециклираните материали с още два продукта. В Европа и по света разделното събиране на строителните отпадъци е основна практика с цел вторичната им преработка и използването им отново в строителството.
Проблемът в България е, че имаме погрешното схващане, че всички отпадъци, генерирани на строителните площадки, са строителни отпадъци. Отпадъци от опаковки на строителни материали например, дървесина и дори битови отпадъци, като чашки от кафе и бутилки от вода, се смесват с твърдите строителни отпадъци. Това води до оскъпяване на дейностите по сортирането, връщането на годни материали за повторна употреба или рециклирането им. Във водещите европейски икономики усилията са насочени към намаляване до минимум на генерираните отпадъци, а не към усъвършенстване на начините на третирането им.
В продължение на това, как изглеждат нещата у нас и пред какви предизвикателства е изправен секторът?
В нашата страна, въпреки съществуващото законодателство, строителните обекти генерират голямо количество отпадъци. При това на повечето места не се правят и минимални усилия за разделното им събиране.
Като обобщение на темата, как виждате цялостния модел за успешно третиране и рециклиране на строителните отпадъци у нас? Какви са необходимите предпоставки той да заработи успешно в бъдеще?
Истината е, че разчитам на държавата да увеличи контрола от МОСВ, защото в момента работят твърде малко служители, а работата която трябва да се контролира и върши е много. Като заключение всеки един от нас трябва да има самосъзнание и да помага на държавата, като сам контролира къде отива отпадъкът му. Изисквайте след всяко изхвърляне бележка от площадката на която да е записано, че отпадъка е от вашия обект.