Устойчивото проектиране променя съвременната индустриална архитектура

арх. Мартин Кръстев, основател на ARROGANT ARCHITECTS и арх. Божидар Хинков основател на ARROGANT ARCHITECTS

Бихте ли представили проекта за производствената база на „Цератицит България“ в Габрово и основната архитектурна концепция, чрез която индустриалната среда се интегрира с природните дадености на терена и създава по-устойчива работна среда?

Основната концепция на проекта, наречен „Зелен баркод за качество“, е да обедини най-новите тенденции в устойчивото проектиране с възстановяването на природната среда по поречието на река Янтра. Вместо да запазим досегашното положение, при което индустрията е обърнала гръб на природата, ние „освободихме“ крайречното пространство и го превърнахме в рекреационна зона за служителите. Самите сгради са ситуирани така, че да използват реката като естествен вентилационен коридор, като преобладаващото въздушно течение по поречието на реката създава естествено охлаждане и вентилация в паузите между сградите и вътрешната транспортна ос.

Проектът включва трансформация и повторно използване на съществуващия сграден фонд. Как подходихте към своеобразното „рециклиране“ на старата сграда и какви архитектурни, конструктивни и организационни предизвикателства постави този процес?

Трансформацията на комплекса изискваше поетапно разрушаване на част от съществуващите морално остарели постройки. Голямото предизвикателство тук беше това да се случи без да се прекъсва производственият процес на предприятието. В духа на устойчивото строителство, подходихме към разрушаването като към източник на суровини – строителните отпадъци бяха сортирани и рециклирани директно на площадката, а след това използвани обратно в новото строителство и вертикална планировка за обратни насипи и подложни материали.

Какви са основните конструктивни особености на новите производствени пространства и по какъв начин избраните конструктивни решения позволиха поетапно изпълнение на проекта, без да се нарушава производственият процес?

За новите основни сгради заложихме на конструкция от сглобяеми, предварително напрегнати стоманобетонни елементи . Именно тази сглобяема система, в комбинация със стратегическото ситуиране на новите обеми, ни позволи поетапното изграждане, успоредно с разрушаването на старите сгради. По този начин гарантирахме непрекъснатостта на работата в завода.

Как постигнахте функционалното и пространственото обединяване на производствените, административните и социалните зони, така че да се осигурят едновременно ефективен работен процес, добра визуална свързаност и по-комфортна среда за служителите?

Сградите са разделени на три функционални зони: инсталационна, производствено-складова и битово-офисна зона. Ключът към тяхното обединяване е максималната прозрачност и бързата достъпност. Генерално, пространствата са проектирани да бъдат визуално отворени, с широко използване на стъклени стени. Благодарение на това, служителите в офисната част, лабораториите и инженерния отдел имат пряка и постоянна визуална връзка с производствения процес в дълбочината на халетата.

От друга страна, физическата спойка между самите отделни сгради се осъществява на второто ниво чрез т.нар. „Зелена променада“. Тя играе ролята на топла връзка в рамките на битово-офисната зона и служи не само като вътрешна рекреационна площ с достъп до модерната столова, но и изключително улеснява бързата комуникация и движението между различните сгради и отдели.

Какви специфични инсталационни и енергийно ефективни решения са заложени в проекта и по какъв начин те осигуряват необходимата гъвкавост за бъдещо пренареждане на оборудването, внедряване на автоматизация и дългосрочно развитие на производствения комплекс?

За да гарантираме максимална гъвкавост при бъдещо внедряване на автоматизирани системи, изнесохме всички основни инсталации в инсталационен вертикален шлиц по фасадата, който преминава в подземен проходим колектор по протежение на целия комплекс. Това решение дава възможност за прекарване на нови или подмяна на съществуващи инсталации, без да се налага прекъсване на работния процес. В самата производствена зона инсталациите достигат до машините откъм тавана. По този начин разположението на оборудването в план може да бъде лесно пренареждано и адаптирано, без това да изисква промяна в главните магистрални трасета.

В енергийно отношение сградите са изключително ефективни, като се възползват оптимално от природните дадености. Една от основните ни цели беше да осигурим максимална естествена вентилация както между самите сградни обеми, така и във вътрешните пространства. За целта предвидихме клапи в окачената фасада, които улавят въздушните течения по поречието на реката и гарантират приятен, естествен климат в офисната и битовата зона. Активната климатизация също следва тази зелена линия – охлаждането през лятото се извършва екологично чрез термопомпи, а през зимата отопляваме чрез система за рекуперация, която оползотворява топлината, отделяна от самите производствени машини.

Какви са следващите етапи във визията за развитие на производствената база и по какъв начин планираните инвестиции ще разширят ролята ѝ отвъд чисто индустриалната функция, включително по отношение на образованието, обществените пространства и местната общност?

Ключов акцент в следващите етапи от развитието на базата е предстоящият Професионално-обучителен център. Чрез него компанията инвестира директно в бъдещето, създавайки модерна среда за подготовка и развитие на нови кадри. Проектът предвижда обособяването на специализирана зона за практическо обучение, зали за лекции, упражнения и конферентни пространства. Успоредно с тази образователна функция, на източния бряг на река Янтра предстои изграждането на мащабна рекреационна зона. Там ще бъдат обособени спортен комплекс, речен амфитеатър, места за отдих и нов зелен парк с отворен достъп за жителите на квартала.

Обединявайки индустрия, образование, спорт и природа, комплексът категорично разбива традиционната рамка. Този подход е пионерски за българската индустрия и доказва, че съвременният бизнес не се изолира зад огради, а реално трансформира средата. започвайки от грижата за собствените си хора и разширявайки влиянието си към цялата местна общност – производството вече е съвременен, жив организъм. Щастливи сме, че чрез архитектурата даваме форма на тази смела визия на “Цератицит България” АД и сме част от тази значима промяна – както за самото предприятие, така и за целия град Габрово.