Управляваме и използваме силата на водата

Доц. д-р инж. Петър Филков, декан на Хидротехнически факултет в УАСГ

Уважаеми доц. Филков, бихте ли представили Хидротехническия факултет, който ръководите?

Още при основаването на Висшето техническо училище през 1942 г. в него е формиран отдел по културинженерство, от който седем години по-късно е създаден Хидротехническия факултет. През над 70-годишната история на факултета в него има три основни специалности - „Водоснабдяване и канализация“, „Хидротехническо строителство“ и „Хидромелиоративно строителство“. Последните две бяха обединени преди 4 години в „Хидростроителство“, за която променихме и учебните планове, като отчетохме съвременните условия. Тази специалност е от стратегическо значение за държавата, която я обяви за защитена. На студентите се осигурява безплатно обучение в нея, университетът получава допълнителна субсидия за нейното поддържане.

Въпреки обединението на двете традиционни специалности, осигуряваме обучение на инженери по всички „водни“ части в инвестиционно проектиране - ВиК, хидротехническа и хидромелиоративна. Отделно от това, преди 6 години разкрихме нова специалност „Инженерна екология“, която разглежда екологичната страна на строителството, включително и на водното строителство. Нашият факултет е носител на традиции в строителното образование, които създават усещане за сигурност, както на студентите, така и на преподавателите. Същевременно факултетът и специалностите се развиват в крак с модерните тенденции.

Като специалист по хидромелиоративно строителство, бихте ли ни разказали повече за тази специалност и нейното значение за обществото?

Хидромелиоративната инфраструктура е невидима за хората, които живеят в градовете. Тя е в земеделските земи и само част от нея може да се види. Например, всеки който е минавал по автомагистрала „Тракия“, между Пазарджик и Пловдив, е видял оризищата от двете й страни. Но много малко хора се замислят за инфраструктурата, довела водата до тези земи. А тя изминава много дълъг път, понякога десетки километри. Необходими са дълги канали, огромно количество тръби и множество съоръжения, които са разпръснати върху големи площи. На шега с колегите я наричаме „невидимата“ инфраструктура. Тези мрежи са много по-непознати за широката публика от ВиК мрежите в градовете.

Имаме добри традиции в хидромелиорациите - към края на 80-те на миналия век, страната ни е била сред шестте най-развити в света. Строили сме напоителни системи в африкански и азиатски страни. Преди 8 години имах среща с опитен френски инженер, който ми сподели, че е бил силно впечатлен от работата на българските хидроинженери в Мароко. Колега от УАСГ скоро беше на екскурзия в тази страна и ми сподели, че местните хора още ни споменават с добро, заради изградените от наши специалисти напоителни системи.
С хидротехническото строителство пък е свързана друга „невидима“ инфраструктура - хидроенергийната.

Разположена в планините, далеч от пътища, с дълги деривации от канали, тунели, ВЕЦ. Малко хора си дават сметка, че Помпено-акумулиращата ВЕЦ на практика е една огромна „зелена“ батерия. Ето как, чрез управлението на водата, може да извличаме максимални ползи от нея. Не зная доколко младите хора са наясно, но инженерите от специалност ВиК се занимават също и с пречистване на водите - питейни, промишлени, отпадъчни. Това изисква много специфични познания. Чистотата на водите също е в пряка връзка с тяхното управление. Проектите, свързани с хидротехническо и хидромелиоративно строителство, са мащабни и като площ и като инвестиция. Единствен комплексен инвеститор е държавата и тя трябва да се грижи за инфраструктурата си.

Как бихте коментирали наводненията и засушаванията, от гледна точка състоянието на хидротехническите съоръжения?

При последните наводнения в карловските села, не чух село Климент, разположено на изток от село Каравелово, да е засегнато. Можем да видим, например в Google Earth, че над селото има язовир. Той е поел високата вълна, задържал я е и е намалил оттока през селото, т. е. изпълнил е едно от предназначенията си. В страната има хиляди малки язовири, много от които са загубили своето предназначение - напояване. Въпросът е какво да правим с тях. От една страна, промените в климата са очевидни - експерти предричат в бъдеще у нас да имаме сегашния гръцки климат. Тогава язовирите ще бъдат безценни водохранилища. Също така, язовирите имат роля в предпазването от наводнения. От друга страна, няма пари за поддържането на малките язовири. Някои стават опасни при голям залпов приток, а полезният им обем се запълва постепенно с наноси.

Въпросът какво да правим с малките язовири със загубено предназначение е комплексен и затова все още няма категорично мнение за тяхното запазване или разрушаване. Към всеки случай трябва да се подхожда индивидуално, защото във водното строителство всеки обект е уникален. Не може да се използва шаблонно решение. Затова трябва да се потърси мнението на експертите, с което общинските и държавни структури да се съобразят. Необходимо е регулярно да се отделят достатъчно средства за поддръжка на изградената водна инфраструктура голяма част от нея е над 50-годишна и вече е на границата на експлоатационния си живот.

Как новите технологии помагат за решаването на конкретни казуси в работата на хидроинженерите?

Много полезни в нашата работа са BIM технологиите (Building Information Modeling) - триизмерните модели на сградни инсталации и съоръжения. Най-подходящи са за проектиране на сградни ВиК системи. Важно е чрез новите технологии бързо да обменяме информация с колегите от другите специалности. Все по-голямо приложение намират географските информационни системи (ГИС), които са инструмент за обработка на голямо количество информация. Те са обектно ориентирани и можем да видим къде точно се намира, например, даден язовир, какви са неговите параметри и каква площ завирява. Това е ключово за поддържането на тази голяма инфраструктура - диги, напоителни и отводнителни системи, ВиК мрежи и пр. Боравим също и с много различни софтуери, на които с желание се обучават и нашите студенти. За съжаление, като цяло, дигитализацията в сектора на строителството закъснява.

Как виждате значението на специалистите, обучени във факултета за инфраструктурата на страната?

Съвсем накратко - значението им е огромно. Има търсене на наши кадри в държавни структури - Предприятие „Язовири и каскади“ към НЕК, в „Напоителни системи“ ЕАД, ВиК дружествата, Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, МОСВ, Басейнови дирекции. Търсенето и от бизнеса нараства. Студентите ни имат възможности за отлична реализация. Водната инфраструктура има нужда от постоянна поддръжка и развитие, защото водата е ключов ресурс за много отрасли на икономиката. Вода у нас има, но на ниво държава. В някои населени места обаче все още страдат от недостиг на питейна вода. Предвид промените в климата, трябва да се грижим за водата на България и да я управляваме правилно. И за това все повече ще са нужни подготвяните от нас специалисти.