Училището е активен център на местната общност

проф. арх. Божидар Хинков, основател на Arrogant Architects

Уважаеми арх. Хинков, представете накратко Arrogant Architects?

Arrogant Architects е студио, което не се страхува от радикалната намеса там, където десетилетия наред е царяло архитектурно мълчание. Ние сме екип, който в тези четири проекта за трансформация се специализира в „хирургическото“ пре-инженериране на градското ДНК, с фокус върху образователната и обществената инфраструктура. Нашата „арогантност“ не е в отношението, а в отказа ни да правим компромиси с качеството на средата, в която растат децата ни. Ние не просто проектираме сгради; ние създаваме „Градски акумулатори“ – пространства, които генерират социална енергия и свързаност.

Кои са най-големите предизвикателства, които срещате?

Най-голямото предизвикателство е превръщането на „асфалтовите пустини“ в многослойни екосистеми, без да се нарушава учебният процес. В 138. СУ например се сблъскахме с противопоставяне между нуждите на професионалния спорт и желанието за зелен парк. Архитектурата тук играе ролята на медиатор, който търси обединяване на двете чрез интелигентно мащабиране. Допълнително предизвикателство са ограниченията на гъстата градска среда, където често се налага „отвоюване“ на пространство чрез вертикален урбанизъм и „въздушни балкони“. Изграждането на модерни обществени пространства в рамките на едно ваканционно лято изисква и прецизна логистика, както и използване на сглобяеми индустриални методи на строителство.

Какво ще определя училищата на следващото десетилетие?

Бъдещето на училищата е свързано с индустриално качество, адаптивност и енергийна независимост. Все по-важни ще бъдат префабрикираните стоманобетонни елементи и BIM проектирането, които позволяват бързо и прецизно строителство с минимални смущения. Статичните класни стаи постепенно ще отстъпват място на гъвкави пространства с модулни стени и адаптивни лейаути. Биофилният подход също ще се развива чрез „зелени тераси“ и „горски лаборатории“ на покривите, където децата учат в контакт с природата. Важна роля ще имат и интелигентните сградни обвивки с интегрирани ажурни профили за автоматизиран контрол на светлината и топлината, захранвани от фотоволтаични системи.

Какво представлява концепцията „Beyond the Gate“?

„Beyond the Gate“ разглежда училището не като затворена институция, а като споделен ресурс за общността. Концепцията цели премахване на физическата и психологическата граница между училището и квартала. Чрез независимо зониране и отделни достъпи спортните бази, атриумите и общите пространства могат да се използват и извън учебно време. Архитектурата трябва и да изгражда идентичност и принадлежност – да бъде „жив паметник“ на духа на училището, както е интегрираната символика на Космоса и Изтока в 138. СУ. Така училищата се превръщат в активни центрове на местната култура и общност.

Как виждате бъдещето на образователната инфраструктура у нас?

Визията ни е за училища в едносменен режим, в които самата среда възпитава отговорност, свобода и принадлежност. За да се превърне това в стандарт, е необходима промяна в мисленето на всички нива – от политическата воля за иновации до начина, по който се възлагат и реализират проектите. Подкрепата от кмета Терзиев за инициативи като „отворените дворове“ и модерната градска визия показва, че подобен модел вече е възможен. Следващата стъпка е да спрем да търсим „най-ниската цена“ и да започнем да изискваме по-висок технологичен стандарт – с енергийна автономност, BIM проектиране и пълна достъпност още от самото начало. Моделът на София вече съществува, а целта е той да престане да бъде изключение и да се превърне в реалност за всяко българско дете.