Училищата изискват нов архитектурен подход

арх. Виолетка Митрева основател на Лусио Архитекти и арх. Мария Стайнова, основател на Лусио Архитект

Бихте ли представили накратко Лусио Архитекти?

Лусио Архитекти е студио, специализирано в образователни сгради – училища, детски градини, университети, библиотеки, читалища и образователни центрове. Освен с тясната си специализация, се отличаваме и с подхода си към проектирането, основан на „сътворчество“ и методиката „дизайн мислене“. Включваме потребителите на сградата в различните етапи на проектиране, така че завършената среда да отговаря на реалните им нужди. За нас дълбокото разбиране на хората и внимателното планиране са ключови при обществени сгради с висока значимост.

Как се променя ролята на училищната архитектура?

Ролята на училищната архитектура винаги е била ключова за образованието и обществото, като често следва актуалните цели и идеали. Днес образованието е насочено към адаптивност в несигурно бъдеще и развиване на умения като критично мислене, работа в екип, общуване и креативно решаване на проблеми. Образователните пространства трябва да подкрепят тези процеси – да бъдат отворени, светли, адаптивни за работа в различни групи и да създават условия за силна общност. В България повечето образователни сгради все още следват остарели модели, които често възпрепятстват съвременните начини на учене. Типичното разпределение с дълги коридори и малки класни стаи без общи пространства насърчава различен тип поведение и умения.

Какви основни принципи следвате?

На първо място, проектът се диктува от образователната общност на училището - ученици, учители, родители, хора от квартала. Техните нагласи определят и основните принципи, които използваме: ако ги прескочим и предложим нещо, което им е чуждо, резултатът ще е пространство, което не се използва и седи “под ключ”, за да не се изцапа или разруши. Това не е целта на STEM пространството - в идеалния случай то никога не остава празно и учениците не искат да го напуснат дори и след приключване на часовете. Към този “човешки фактор” се наслагват основните принципи: отворен план с възможност на “отваряне” на класните стаи към общите пространства, малки кътчета за работа и почивка, интегриране на игра и движение както в класните стаи, така и в общите пространства, постигане на уют, тактилност, стремеж към естествени материали и др.

Как постигате баланс между устойчивост, енергийна ефективност и безопасност?

Образователните сгради трябва да осигуряват комфорт чрез качествен въздух, светлина, топлина и добра акустика. Вентилацията и акустиката са особено важни, но често отпадат поради ограничени бюджети. Дългосрочното използване на сградите зависи именно от тези фактори, защото иначе се стига до непрекъснати ремонти, които решават един проблем и създават друг. В България все още съществува нагласата, че в училищата не трябва да се използват качествени материали, защото учениците ги „унищожават“. Опитът ни показва обратното – когато се чувстват обгрижени, те пазят средата си. Участието им в процеса допълнително засилва чувството за принадлежност и отговорност.

Какви нови тенденции очаквате?

Надеждата ми за следващите години е “успокояване” на образователните сгради откъм технологични иновации и възвръщане към природата, човешките отношения и общността, създаване на силни приятелства без екрани. Мисълта за природата и “upcycling” на строителни материали и продукти също е тема, която се надявам сериозно да навлезе в България - преизползването на продукти, като например акустични пана от офис сгради, създаването на работилници, в които самите ученици да могат да създават и измислят нови решения със “стари материали”. Със смяна на фокуса от “чисто новото” към “смисленото”, възможностите са безкрайни.