Участваме активно в енергийния преход на България
Димитър Морфов и Невен Боянов, основатели и управители Sonnis Energy Bulgaria
Sonnis Energy Bulgaria е млада компания на българския пазар, местно представителство на утвърдени специалисти от Германия. Откъде идва бизнес оптимизмът Ви да развивате дейности и на българския пазар?
България е в началото на енергийния си преход и българският фотоволтаичен пазар още не е толкова развит като немския. Поради това ние виждаме голям потенциал за развитие, най-вече за домакинствата и бизнеса като инвеститори и производители на собствена електрическа енергия. Те са тези, които имат най-голям интерес в изграждането на собствени мощности консумирайки предимно или изцяло произведената енергия на място. Точно това е и целевата група на нашата дейност в България. По този начин клиентите ни не само постигат дълготрайно понижаване на разходите за електричество, но и повишават значително своята енергийна независимост и устойчивост. Тази тема става още по-актуална на фона на геополитическите събития в Европа. Важно е да се спомене, че зад успешното начало на дейността ни в България стои и един от най-големите системни интегратори в България - Контракс АД, които повярваха отрано в нашето начинание.
Един класически въпрос - какви са причините за по-бавното развитие на фотоволтаичния бранш в България?
Причините за това са много - недостатъчна информираност, кратки инвестиционни хоризонти, тежък и тромав административен път по присъединяването и т. н.. И все пак ние започнахме работа в България с оптимизъм и виждайки потенциала, а не проблемите. Нашата цел е да работим в България за развитието на бранша, предавайки визията и налагайки високите стандарти каквито познаваме от Германия.
А каква точно дейност извършвате за Вашите клиенти?
Накратко - цялостно изграждане и поддръжка на фотоволтаични инсталации. Този процес започва от консултацията на клиента в първите стъпки на развитие на идеята. Тук влагаме усилия да оценим различни варианти на проекта, симулирайки почасовото производство за конкретния обект използвайки специализиран софтуер. Въз основа на резултатите от симулациите правим енергиен и финансов анализ на проекта за да може инвеститорът да има възможно най-пълна информация за оптималното решение преди да избере в какво да вложи парите си. След това поемаме цялостното проектиране на централата, включително и целия административен път, нужен за изграждането є. Така клиентите ни могат да се концентрират върху основната си дейност и да оставят бюрокрацията на нас. Естествено, в крайна сметка изграждаме проектираната централа и, ако клиентът желае, поемаме поддръжката в периода на експлоатация.
Как точно допринасяте за развитието на индустрията в България?
На първо място е важно да се създаде едно базово, но високо ниво на познания за фотоволтаичните системи, за да могат дори и най-малките инвеститори да се предпазват от вземането на технически или икономически неоптимални решения, които съответно водят до неоптимални резултати за много години напред. Именно затова отделяме огромно внимание на предварителните консултации с всеки потенциален клиент и детайлно анализираме реалните нужди и оразмеряваме проекта за соларната система на първо място според тях, а не спрямо мястото или бюджета.
Освен това, ние от Sonnis Energy Bulgaria залагаме на стратегическо присъствие и ангажимент към развитието на индустрията на по-мащабно ниво. Участваме активно в множество форуми и конференции в бранша и работим активно заедно с браншови и неправителствени организации, както и с местната власт в развитие на теми около енергийния преход на България, например енергийните кооперативи.
Енергийните кооперативи са нещо ново. Как бихте ги обяснили в няколко изречения?
Енергийните кооперативи или общности за възобновяеми източници на енергия се характеризират със своя бизнес модел на кооперация и споделяне, т. е. гражданите участват както във вземането на решения, така и във финансово-икономическото план. Те са нови за България, защото бяха институционализирани едва в края на 2023 год., няколко години след изтичане на задължителния срок на приобщаване в българското законодателство на съответната европейска директива. Но основната характеристика на кооператива за възобновяема енергия, не е неговият правен устав, а по-скоро начинът на правене на бизнес чрез създаване на стойност за общността.
Например, при енергийния кооператив в Габрово група от 73 кооператора (граждани) инвестират заедно във фотоволтаична централа на покрива на общинска сграда, като генерирания ток се продава на предварително уговорени цени на ползвателите на сградата. По този начин кооперативът генерира приходи и възвръща инвестицията на кооператорите. Принципно, при сътрудничество от страна на търговец и ЕРП, има и възможност излишната енергия да се споделя между кооператорите. Рискът от инвестиция в такъв енергиен кооператив е по-малък за гражданите поради факта, че слънцето ще продължава да изгрява всеки ден.
Звучи много добре, но знаете, че тук по-скоро всеки е сам за себе си.
Щяхме да се съгласим преди да усетим сами енергията, която има в будната част на обществото да бъде по-самодостатъчно и независимо. Но е и вярно, че само ентусиазъм няма да стигне за утвърждаване на енергийните кооперативи. Затова считаме за много важно те да бъдат реализирани и подпомогнати на по-централно ниво.В интерес на истината, особено полезно е развитието на сътрудничество между енергийните кооперативи и общините, тъй като те по силата на общественото развитие имат много пресечни точки на интереси помежду си.
Общините имат все по-големи ангажименти за постигане на определени цели, свързани с чистотата на въздуха, с промените в климата, ефективното използване на ресурсите и т. н. Това е предизвикателство на фона на ограничените финансови и човешки ресурси, в което енергийните общности и компании като нашата могат да имат решаваща роля
Това е чудесно, но големия въпрос продължава да бъде: Струва ли си въобще инвестицията в соларни проекти?
Определено, особено когато енергията се произвежда и консумира на място. От чисто икономическа гледна точка производството на собствена енергия е най-лесният и достъпен начин за едно домакинство или бизнес да понижи енергийните си разходите за в бъдеще, както и да генерира приходи, продавайки излишъка на енергията в мрежата, а скоро дори и на други частни или икономически субекти.
Важна точка тук е, че при консумацията на ток от собствена фотоволтаична централа се спестява не само цената на електричеството на свободния пазар, но и мрежовите такси, които ще нарастват през следващите години с нужното увеличаване на инвестициите в мрежи. Други важни предимства на собственото производство с ФЕЦ са повишаването на това енергийната сигурност и намаляването на въглеродния отпечатък на бизнес - теми, които ще са с изключителна важност за обществото ни през следващите десетилетия.
А при многото нови ВЕИ мощности не се ли очаква цената на тока само да пада?
Това е твърдение, в което има истина. Цената от една страна зависи от предлагането: колкото повече ВЕИ мощности произвеждат евтина енергия, толкова повече би следвало да е пренаситен пазарът, а цената на тока да пада, особено в слънчевите и ветровитите часове на деня/ годината. Но всеки един правилно функциониращ свободен пазар не търпи дълго дисбаланси и се саморегулира, тоест промяната в предлагането на електроенергия ще предизвика и промяна в търсенето, която да го контрабалансира.
Навлизането на елекромобилността и прехвърлянето на голяма част от отоплението от газ и твърди горива към електричество чрез климатици и термопомпи са две от тенденциите, които ще имат драстичен ефект върху търсенето на електроенергия на пазара. И понеже и при двете има известна гъвкавост на потреблението, то се очаква това търсене да се увеличи основно в часовете с ниски цени на електроенергия - най-слънчевите и най-ветровитите часове. Това ще контрира ценопонижаващия ефект на свръхпроизводството от ВЕИ и ще стабилизира пазара.
Накратко - пазарът на електроенергия е много динамичен и едва ли някой може да прогнозира къде ще бъде той след 10 години. Но ако либерализацията донесе един прозрачен и добре функциониращ пазар, то тези дисбаланси ще се саморегулират, а не увеличават. И пак е важно да се напомни, че всеки произведен от покрива и консумиран на място киловатчас спестява не само цената на електроенергията на борсата, но и мрежовите такси, които ще се увеличават в бъдеще.
Интересно. Но не е ли по-добре тогава да се изчака да нарасне търсенето, а и в момента цените на панелите падат, нали?
В момента цените на компонентите са на най-ниски нива от години, но не се знае в каква степен и за колко дълго ще се запази тенденцията надолу. Например, ситуации като тази в Червено море, може да увеличи сроковете на доставка и да повиши цените на компоненти от Китай. Спекулирането за по-нататъшно понижение на цените на фотоволтаичните компоненти крие риск от пропускане на настоящите възможности и отлагане на финансовите предимства, екологичните и обществените ползи от собственото производството на слънчевата енергия. Така че най-добрият момент за инвестиция е сега. Също така, инвестирането сега позволява на домакинствата и бизнеса да се възползват от прииждащите от Европа благоприятни лихвени проценти за „зелено“ кредитно финансиране, както и от стимули и програми, които ще бъдат отворени през 2024 год. по различни мерки от ПВУ и др..
Тоест фотоволтаичните електроцентрали продължават да бъдат добра инвестиция?
Да. В днешни дни трудно можем да си представим 30 години напред във времето. Затова и инвестиционният хоризонт на повечето хора е прекалено кратък. Но е факт, че при период на експлоатация от 25+ години, възвръщаемост на инвестицията от 7-8 години, а дори и 12-13, е добра.