Трудовата миграция отваря нови възможности в България
Ралица Ботева, управител на Алфа-Омега Сървисис
Уважаема г-жо Ботева, нека започнем този разговор с това как виждате тенденциите в развитието на трудовите ресурси в по-общ план?
Както повечето от мислещите хора осъзнават, светът се намира в един период на бързи и дълбоки трансформации. Един от аспектите на тези трансформации е миграцията като цяло и в частност трудовата миграция. През последните години България се сблъска, макар и в не големи мащаби, с бежанска вълна от Сирия и други дестинации, в ежедневието на българина все по-често се чува реч на хора от други националности, живеещи в същия вход или пазаруващи в същия магазин. Трудовата миграция е доста по-различна от бежанската поради простата причина, че и хората са различни, и причините също. Трудовата миграция е тема, която за съжаление в нашата страна не стои на дневен ред, и това е един от стратегическите пропуски на управляващите и сега, и преди, а най-вероятно и за в бъдеще. Липсата на трудова сила сякаш не стои на дневен ред, говори се за дигитализация, АйТи сектор, изкуствен интелект, но все едно реалния бизнес от традиционен тип няма други проблеми освен цената на тока и суровините, а всъщност не е точно така.
Войната в Украйна, както създаде трудности, така ще създаде и бизнес за редица индустрии, тази война няма да свърши за 2-3 месеца, както се очакваше, а всеки изминал ден разрушава допълнително някое и друго предприятие. Много от стратегическите партньори на украинските компании вече са в активно търсене на алтернативни канали и партньори и естествено България е една от дестинациите към които те се насочват. Вече от няколко компании от различни сектори постъпват сигнали за възможности за удвояване на техния бизнес и единственото, което ги спира е липсата на работна ръка. Безспорно връщането на българите да работят тук е една чудесна идея и проект на Bulgaria Wants you, но едва ли ще запушим дупките, които стават все по-големи и подълбоки в последните 20-30 години. Непривлекателните позиции, а те са си такива и тук и в Англия, няма да бъдат запълнени от българи връщащи се от чужбина.
В този ред на мисли, какви според Вас са възможностите за осигуряване на липсващата работна ръка в България?
Българската икономика се нуждае от трудова миграция и то в не малки мащаби. Българското общество трябва да приеме, че за да бъде конкурентноспособно и да става все по-заможно за определени позиции ще се наложи да внесе работна ръка от вън. Трансформацията в тази посока тръгна, но с твърде бавни темпове, друг важен момент е, че самите собственици на редица компании смятат това решение за временно и не полагат особени усилия за промяна в начина на мислене в компаниите и най-вече в средния им мениджмънт. Освен преодоляването на първата стъпка, а именно да се решим да имаме трудови мигранти в екипа, има още няколко важни и неизбежни крачки, които трябва да се изминат в тази посока, за да се достигне удовлетворяващ финал.
Втората стъпка е да определим хора от коя държава ни трябват и защо, тук вече може да се ползва и Ноу-хау от консултантски компании като нашата, т. к. едно е да вземеш шриланкийци, друго е планинци от Киргизстан или хора от земеделските района на Узбекистан например, има специфики, които са водещи по отношение на типовете работа и адаптацията към колектива. Всъщност за много сектори тази работна ръка не е поевтина от българската, когато сметнеш общо разходите, но голямата разлика е, че я има. Много от българските производствени фирми са забавили своето развитие с няколко години поради хронична липса на работна ръка и независимо колко опитен е мениджърът човешки ресурси в компанията или пък фирмата за подбор на персонал, когато няма хора, то си ги няма, както се казва в един български култов филм: „Абе, момче и в склада няма“. Така че това не е въпрос като този на Хамлет със само две опции - да внасяме или да не внасяме работна ръка от вън, а въпросът всъщност е кога да започнем и какво да очакваме.
Освен в промяна на начина на мислене, внасянето на работна ръка отвън е свързано и взимането на важни решения. Как една компания - посредник може да бъде полезна в този процес?
Много е важно компанията посредник, освен чисто процесуалния опит, да има и реален опит в страната от която внася работна ръка. Много от българските компании в тази сфера са просто „попълвачи“ на бланки, само че това не е достатъчно и е далеч от това, което ние правим в тази посока. Процесът е многопластов и такъв трябва да бъде и подходът към него. В една група от 10-на работници може да възникнат, както вътрешни конфликти, така и с българския или ромски етнос, затова трябва да се съобразяват редица фактори - възрастови разлики, от къде са кандидатите т. е. да не се смесват хора от райони и националности, които имат враждебност една към друга и т. н. и т. н. За нас познанията и опита, които сме натрупали в страните от Централна Азия, работата ни на терен там през последните 7 години в различните райони на Узбекистан, Киргизстан и Казахстан, дават много предимства при решаване на редица задачи и казуси на нашите клиенти.
Консултантът в областта на трудовата миграция има важна задача, както до пристигането на работниците, така и след това. Вариантът - ето тук едни хора и се оправяйте, не е удачен, както за компанията, така и за самите мигранти. Тук се намесва нашият опит в трансформация на корпоративната култура, запознаване с особеностите на даден етнос и религия, както на преките ръководители, така и на служителите взаимодействащи в трудовия процес с работниците от трети страни. Ще дам един пример: в момента е свещения месец на мюсюлманите и те постят, техния пост е доста по-различен от християнския, през светлата част на денонощието не се слага нищо в уста, нито се пие, нито яде. В предприятие в което има назначени служители от Узбекистан, една дама донесла баница в цеха и се разсърдила, че те не си взели, после друга забелязала, че не пият вода и почнала да им дава чаши с вода от добри чувства и загриженост, естествено, но така от добри чувства започнали напрежения в колектива, които при предварителна подготовка, каквато е наша задача, не биха възникнали.
Нека поговорим малко и за това какви заблуди има българският работодател спрямо трудовите мигранти?
Един от първите въпроси, които ни задават е каква е заплатата за подобна позиция там и когато кажа 150 долара те се усмихват и казват: „ееее ми значи на едни 800 лв. - 450 долара те ще са щастливи“. Да, но не е така, т. к. всеки един трудов мигрант не сравнява своята заплата вкъщи с тази навън, а сравнява различни предложения и направления като държави и тогава всъщност тези 800 лв. са доста неатрактивни, т. к. например заплатите в Литва и Латвия са почти два пъти по-високи 650-700 евро т.е. българския трудов пазар не е атрактивен като цяло, и е необходимо това да се има предвид. Тук има други предимства, но това не е заплащането.
Друг важен момент е извънредния труд - трудовия мигрант иска да работи извънредно, представете си следното той свършва работа в 4:30 следобед, българския работник се занимава с деца, родители, градина и къща..., докато мигранта няма ангажименти, той иска да работи още, но в редица предприятия няма такава възможност поради технология или поради други обстоятелства към момента или просто няма такъв начин на мислене. Когато вървите в тази посока много е важно да се има предвид това, че заетите работници от чужбина работещи по 12 часа на ден са щастливи, но това противоречи и с българското законодателство.
Когато се приемат тези работници трябва да се положат усилия, да има осъзнатост за факта, че това не са роботи, които от утре започват да работят на пълен капацитет, трябва да се положат усилия в тази посока, да станат те пълноценни. Друга често срещана заблуда е, че може да стане бързо, за съжаление българската процедура реално отнема около 4 месеца в добрия случай и без украинска вълна, документите се разглеждат по два месеца, само да спомена, че същата услуга в Прибалтика е две седмици, и много често хората се отказват да идват тук, а бизнеса се е подготвил и ги очаква.
Какви битови условия е необходимо да осигури работодателят, когато наема работници от чужбина?
Една от първите стъпки, която трябва да се предприеме от работодателя е намирането на жилище, в което да бъдат настанени работниците. Това се налага, защото съгласно изискванията на Българското законодателство за получаване на разрешение за продължително пребиваване трябва да се представи доказателство за осигурено жилище на съответните служители. Изискванията за жилищата от страна на институциите са да бъдат предоставени стандартни битови условия.
Самите трудови мигранти нямат големи очаквания и в повечето случаи остават приятно изненадани от това, което им се предоставя. За тях е важно да имат условия за приготвяне на храна и по възможност осигурен интернет, тъй като при пристигането си те нямат възможност да сключат договор с български мобилен оператор, а наличието на интернет в дома им позволява да поддържат връзка с близките си. В досегашната ни практика, работодателите с които сме работили първоначално се сблъскват с някои трудности при наемането на жилища, защото наемодателите са скептични, независимо, че компанията се ангажира с плащането на наема, но в последствие не се е случвало да има проблеми и много често хората, които веднъж са отдали имотът си за ползване от трудови мигранти са доволни, когато отново имат такава възможност.
В заключение, как бихте обобщили възможностите, които трудовата миграция предлага на бизнеса у нас?
Най-важното всъщност е да се разбере, че България, както всички членки на ЕС върви по пътя на трудовата миграция и колкото този път стане по-гладък и асфалтиран, а не като сега с дупки и локви, а тук-там даже няма път, толкова повече икономиката и населението на страната ще спечели. Мигрантът освен работник е и потребител, така че тяхната бърза адаптация им дава възможност да започнат да ползват редица услуги в градовете и селата където се намират.
Бизнесът има шанс да започне да внася работна ръка сега и да я адаптира и колкото по-рано толкова по-добре, не е нужно да са 50 човека, опитайте с 5 после още и така, не натоварвайте компанията с големи промени изведнъж направете всичко по възможно най-оптималния и прост начин, достъпен за работниците и мигранти и местни. България трябва да има политика в тази посока да привличаме трудова сила, не само в Ай Ти сектора, но и за шофьори например, където глада е хроничен и спира развитието на българските компании, в това отношение Латвия е с години пред нас, независимо че е член на Шенген. Има сектори, които просто ще изчезнат, ако не се предприемат действия в тази посока, много от селата имат свободен жилищен ресурс, който ще се уплътни и това е също един положителен ефект. Самата държава печели от тях т.к. те внасят данъци, както българските работници, но тези пенсии няма да бъдат изплащани никога, така че и това е също плюс.