Тръбни кладенци за питейна вода и поливане

Много е удобно да имаш течаща вода. Проблем е, ако нямаш. Какво може да се направи, ако имотът е извън обхвата на изградена или одобрена за изграждане водопроводна мрежа? Няма да се впускаме в анализи на причините, които тласкат все повече хора да търсят места за живеене в отдалечени и неблагоустроени райони, но това е факт. Логично следствие е нарастването на броя на изградените тръбни кладенци, познати и като "сондажи за вода".

Сондажите за вода са надежда на хората, които се опитват да заживеят или да отглеждат селскостопанска продукция в места, където няма чешми, няма каптирани извори, няма плитко разположени подземни води, до които може да се изкопае кладенец по традиционния начин. Какво трябва да знаем, ако решим да се спрем на този спасителен вариант за осигуряване на вода? 

Текст: списание АгроБио Техника

Решението да се предприеме изкопаване на тръбен кладенец се взима трудно. Това е съоръжение, чието изграждане изглежда доста несигурно, защото няма как да сме убедени в наличието на вода някъде там, долу в земята. Същевременно възникващите въпроси са много. Има ли начин да се установи със сигурност наличието на водоносен хоризонт в имота? Къде точно в имота ни да се копае? Има ли значение сезонът? И трябват ли ни някакви разрешителни? А кой извършва подобна дейност? Освен всички тези въпроси, някак от човек на човек се носи мълвата, че това е много скъпо. Сега ще се разровим около тръбните кладенци и ще се опитаме да внесем известна яснота.

Как да разберем дали има подземна вода в имота?

Информацията по въпроса тече в две направления - какво предлагат научните методи и какво предлагат народните, "ненаучни", методи. Няма да даваме оценка на едните или другите, просто ще ги опишем накратко.

Ако попитате инженер, той ще каже, че за най-достоверно залагане на сондаж за подземна вода е необходимо да се направи геоложки оглед от специалист, който предварително е запознат с хидрогеоложката обстановка в района, съгласно публикуваната геоложка и хидрогеоложка литература. Ако изследваният имот попада в хидрогеоложка област, се прави и електрична геотомография (електрични сондажи през 2m, 5m, 10m и т.н.) за доуточняване на най-доброто място за сондаж с максимален дебит. Този метод е на принципа на електрическото съпротивление. Споменатите "електрични" сондажи представляват набити метални клинове на определени разстояния, по които се пуска ток с голяма сила. Може и да е ток в различни честоти. Най-често геолого-геофизичното изследване се прави с портативен генератор с постоянно напрежение и високоточна измервателна апаратура. Данните се записват и на принципа на съпротивлението се прави разрез на слоевете, като евентуално се установява къде има вода. Така, освен мястото, се определя и очакваната дълбочина на сондажа. Такова едно изследване дава представа и за геоложките пластове в имота. Това ще се окаже важно, когато се стигне до избиране на подходящия метод на сондиране.

Има обаче хора, които повече вярват на търсачите на подземни води, използващи дългогодишни практики, като търсене с багети, махало, лозова пръчка или шишенце с малко вода, окачено на връвчица, в съчетание с някаква "дарба". Учудващо е, но и техните прогнозни проучвания дават добри резултати, предимно при наличие на плитко заложени водни пластове. Най-хвалените, тези, които винаги познават, обикновено са местни хора, но по правило търсещите по този начин гарантират само за наличието на вода, не и на каква дълбочина се намира. Някои геолози и геофизици смятат, че в търсенето на вода с багети няма нищо свръхестествено, а е просто реакция на електричните полета, възникващи при движение на подземни води през скали с добра водопропускливост. Хората, които имат способността да реагират несъзнателно на тези полета, никак не са малко - те са около 30%. Големият недостатък при търсене с помощни средства е невъзможността да се определи точния произход на такова електрично поле. Подобни полета се наблюдават и в геоложки разломи и тектонски зони от разпространяващи се радиовълни на различни излъчватели, но боравещите с багети ги усещат по същия начин, по който усещат наличието на подземна вода.

Ако има подземна вода в имота, какво следва?

Много стопани са убедени, че могат да си изкопаят кладенец в собствения имот, и това никого не засяга. Не е точно така. Дори за вече съществуващи водовземни съоръжения, които не са регистрирани, има краен срок за подаване на заявления за регистрация на кладенци за собствени нужди, но с тях сега няма да се занимаваме, само ще насочим заинтересованите, ако има такива, към §41, ал.7 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Там ясно е разписано къде се подава заявлението и с какви документи трябва да е придружено.

За изграждане на ново водовземно съоръжение в сила са разпоредбите на Закона за водите, свързани с кладенците за задоволяване на собствените потребности на гражданите. Физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10m³ на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20°С, с изключение на минералните води. Същевременно изграждането на тръбен кладенец за собствени потребности на гражданите е строеж 6-та категория и трябва да има разрешение за строеж. Според чл.46, ал.1 от ЗУТ "Второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване", но нуждата от сондаж обикновено възниква именно извън такива места, така че този член винаги е спазен. Според чл.137, ал.1, т.6, вр.чл.147, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл.44 ("В селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид.") и по чл.46, ал.1, който цитирахме по-горе, освен ако с решение на общинския съвет е предвидено друго. Самото приравняване на кладенците към "строежи" е съгласно чл.89 от Наредба №1/2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, който гласи, че съоръженията /кладенци/ за водовземане от подземни води са строежи по смисъла на ЗУТ и за изграждането им е необходимо разрешение за строеж.

Ето защо собственикът на имота трябва да подаде до Басейновата дирекция, в която попада имотът му, Уведомление за изграждане на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води (по чл.44, ал.4, във връзка с чл.43, ал.2 от Закона за водите). Така собственикът уведомява Басейнова дирекция, че има намерение да изгради съоръжение с приблизителна дълбочина, каквато е определена при проучванията, дава данни за местонахождението на имота и декларира, че ще ползва водата за собствени нужди. Прилагат се копие на документа за собственост на имота, в който ще бъде разположено водовземното съоръжение, и актуална скица на имота, където ще се изгражда съоръжението, издадена/заверена от компетентния орган. Според чл.44, ал.4 от Закона за водите "Изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция."

Впоследствие кладенецът ще може да се регистрира само ако Басейновата дирекция на съответния район е била уведомена за намерението за изграждане на кладенец, както и да е предоставена информация за дълбочината му. Съгласно чл.44, ал.5 от Закона за водите, собственикът на имота, където е изграден кладенец при условията на чл.44, ал.4 от Закона за водите, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви чрез подаване на Заявление за регистрация в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5 от Закона за водите.

Къде да е разположен сондажът?

Естествено, че най-важното условие е наличието на вода. Сондажът би трябвало да се направи в мястото, което предварителните проучвания са посочили, само че има и някои допълнителни специфични изисквания. Кладенците трябва да бъдат така разположени в имота на гражданина, че да не са в близост до източници, които могат да замърсят водата в кладенеца (септични ями, външни тоалетни, места за съхранение на тор, места за отглеждане на животни и др.) и да не са в близост до границата на съседен имот, тъй като в тези случаи наличието на кладенец в съседния имот може силно да влияе върху наличието и количеството на водата в кладенеца и възможността тя да се ползва. Минималното отстояние от границите на парцела е указано в ЗУТ, чл.47, ал.(2): "Басейни, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3m от границите на имота."

На пръв поглед може да ни се стори доста обезпокоително, ако мястото на сондажа, посочено при търсенето на водата, е по-близо до границата на парцела и попада в забранените 3 метра. Всъщност геолозите твърдят, че изместване на сондажа с два-три метра не е фатално, защото подземната вода се разпростира на водоносен хоризонт, и в границите на един обичаен парцел този хоризонт, ако го има, обикновено е под целия парцел.

Има ли значение сезонът?

За нашата страна има разработени климатични карти, които отразяват количествата валежи по месеци за различните райони. Най-общо казано, сухи са месеците март и октомври, като по принцип водите започват да намаляват още след средата на юли, а месеците с най-много валежи са май и юни. Според доста от занимаващите се с търсене на подземна вода, в цялата страна се наблюдава засушаване, което се отразява на плитките сондажи. Няма строго регламентирани правила през кой сезон да се прави тръбен кладенец, но опитните търсачи на вода са убедени, че е най-удачно търсенето на находища да се организира през засушените периоди – август, септември, октомври, за да може после хората да са сигурни, че ще имат вода целогодишно.

Какъв метод на сондиране да изберем?

Сега ще се върнем на предварителните проучвания. Изборът на типа сондажна техника се обуславя от геоложкия профил на терена. Най-добре е това решение да се остави на фирмата, която ще прави сондажа, и най-често това е и фирмата, която е правила предварителното проучване.

Универсален и много използван е ротационният метод с промивка, познат като водно пробиване. С този метод могат да се достигнат големи дълбочини и сравнително широки отвори на тръбните кладенци. При този метод пробивната глава напредва посредством ротационно движение, а изкопаният материал се изкарва чрез промивна суспензия (водно-глинеста промивка), нагнетявана от помпа.

Друг метод е пневмо-ударното сондиране, наричано още въздушно сондиране. При този метод раздробените почвени частици се изкарват навън чрез въздух под налягане, подаван от мощен компресор. Раздробяването е резултат от бавното въртене на сондажния лост, който задвижва пневмо-ударник с корона, и тя троши и разпрашава скалната маса. Сгъстеният атмосферен въздух, който изкарва натрошения материал на повърхността, се подава през сондажния лост. Методът се използва най-често при сондиране в скали. Може да се сондира в изключително здрави скали, където роторното сондиране не е от полза. Предимството на пневмоударното сондиране е, че става бързо. Ясно се вижда кога излиза водата. Недостатък е, че се сондира с по-малки диаметри, съответно се полагат обсадни тръби с по-малък диаметър и няма място за поставянето на дренаж в разстоянието между тръбата и почвата. Методът е приложим само на терени, където скалата започва от повърхността и продължава до края на сондажа. Ако геоложката картина не е добре изяснена, този метод може да се окаже рисков, защото може да се наложи прекратяване на сондирането при нестабилен отвор, попадане в каверна, попадане на глина или пясък - все фактори, които биха могли да бъдат преодолени с преминаване към сондаж с промивка.

И при двата метода след пробиването се пускат обсадни тръби. В повечето случаи се използват PVC сондажни тръби, като най-долните, където става водочерпенето, са перфорирани. Околотръбното пространство при водното пробиване се запълва с филцов материал, но, както казахме, при въздушното това не е възможно поради малкия диаметър на сондажа. Обикновено фирмите обясняват, че това не е и необходимо, защото използването на въздушно пробиване се прави при наличие на скали, а те нямат нужда от филца. Някои от изпълнителите на такива сондажи дори предлагат да не се полагат обсадни тръби.

При много дълбоки сондажи може да се сложат стоманени тръби, но това оскъпява начинанието. Тъй като говорим за сондажи за елементарни домакински и стопански нужди, няма да се спираме на спецификата при много широки или много дълбоки сондажи.

Избор на изпълнител

Това е много сложен въпрос. Има много фирми, които предлагат услугата, но как да се ориентираме кои ще я свършат качествено? Не можем да обобщим, но доста фирми заявяват, че не могат да дадат гаранция за появата на вода, и въпреки това си искат пълното договорено заплащане, или иначе казано, целият риск да е за сметка на клиента. Бихме могли да търсим фирма, която да ни е препоръчана от човек, на който е изпълнен сондаж. Друг вариант е да търсим фирма, която ще даде гаранция, че ако не се появи вода, разходите ще бъдат поделени по някаква схема, примерно 40% за клиента, дори да са 50%, но в никакъв случай 100%. Подразбира се, че фирмата-изпълнител трябва да е извършила и проучвателните работи, за да може да гарантира наличието на вода. Една немаловажна подробност е и техническата обезпеченост на фирмата - дали би могла да пробие сондаж с диаметър и дълбочина, каквито са ни препоръчани в предварителните проучвания, или ще започне, а после ще съобщи, че след 50-тия метър, примерно, спира, тъй като сондажната машина няма капацитет за по-дълбок сондаж.

Офертите на повечето фирми за проучвателните дейности са почти еднакви - 400÷500лв. За самото изпълнение обикновено се договаря цена на линеен метър. Тя зависи от геологията, от метода на работа, от диаметъра на сондажа и от вида обсадни тръби. Крайната сума се определя едва след достигане на водоносния хоризонт, когато е ясна реалната дълбочина. Както вече споменахме, добре е предварително да се обсъди с фирмата-изпълнител какво ще иска да ѝ бъде заплатено при евентуален неуспешен сондаж.

Финални дейности

След пробиване на тръбния кладенец и спускане на обсадните тръби, има още няколко неща, които трябва да се изпълнят. Първото е да се направи защитна шахта около отвора на тръбата, от която ще се черпи вода. Тази шахта може да е зидана, с размери в план поне 1,0/1,0m, но може да се използват готови бетонни или стоманобетонни пръстени с диаметър един метър. И в двата случая трябва да има капак, който да се заключва. Шахтата се разполага така, че обсадната тръба да попадне в единия ѝ край, за да може човек да влезе в шахтата и спокойно да работи по обслужването на помпата. Ако сондажът ще се използва целогодишно, тръбата, която отвежда водата от помпата до резервоара, трябва да бъде топлоизолирана по някакъв начин. Това се постига най-лесно, ако тръбата е вкопана поне 50cm в терена, за да не може да замръзне. Споменахме резервоар - трябва ни съоръжение, което да съхранява изпомпаната вода. Резервоарът може да е стоманобетонен, но може да се използват и наличните на пазара резервоари от полиетилен. Те са или за монтаж над терена, или за подземен монтаж, но и в двата случая трябва да са сертифицирани за употреба за питейна вода.

Изборът на помпа, както и наборът съпътстващи елементи, захранване с ток и всякакви други детайли, осигуряващи използването на водата, зависят изцяло от дълбочината на сондажа, дебита и нуждите на домакинството. Тук няма да ги дискутираме.

Горещо препоръчваме да се извършва собствен мониторинг върху качеството и нивото на подземните води. Първоначално водата се очаква да е мътна, но след избистрянето ѝ е добре да се занесат проби за изследване в лаборатория (лабораторен изпитвателен комплекс). Лабораторията издава протокол и дава заключение за възможността да се или да не се използва водоизточника. Има специалисти, които могат да препоръчат система за пречистване на водата, в случай, че тя не е годна за пиене.

Можем ли сами да си вземем проба от водата за питейно-битови цели? Да, при спазване на няколко условия. Водата от сондаж, който се използва рядко, трябва се източва минимум 2-3 часа, преди да се вземе пробата. Не трябва да се използват бутилки от безалкохолни или алкохолни напитки. Преди напълването, съдовете за пробовземане за технологични и токсикологични показатели трябва да бъдат изплакнати трикратно с водата от източника, от който се взема пробата. Всички съдове трябва да бъдат чисти, измити с миещ препарат и обилно изплакнати с вода. Съдовете за анализ на микробиологични показатели трябва да са стерилни и не трябва да се изплакват с пробата, преди напълването им. Необходимото количество за микробиологични показатели е 1 литър вода в стъклен, стерилизиран съд (препоръчително е пробовземане от ЛИК), а за показател салмонела – допълнително 1 литър вода в стерилизиран стъклен съд.

И пак ще напомним, че собственикът или ползвателят на имота, където е изграден тръбният кладенец, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра. Процедурата не е сложна, но би спестила много неприятности, ако сондажът бъде обявен за незаконен и накарат собственика сам да го разруши.