Торовете с инхибитори са отговор на условията, в които се работи днес

Йоан Неков, управител на Сембодиа

Уважаеми г-н Неков, пазарът на азотни торове с инхибитори се развива динамично. Как според Вас фермерите могат да се ориентират в нарастващото разнообразие от решения?

Голяма част от практиките, които фермерите използват днес, са изградени върху многогодишен опит в среда, която дълго време е била по-предвидима. Днес обаче динамиката на климата и на пазара изискват допълнителни инструменти. В този смисъл торовете с инхибитори не са „мода“ , а начин да се подпомогне фермерът да работи по-уверено и по-спокойно в условия, които все по-трудно могат да се прогнозират.

Пазарът на азотни торове с инхибитори наистина се развива много динамично и това само по себе си не е проблем. Предизвикателството идва оттам, че различни технологии често започват да звучат еднакво за фермерите, а реално не работят еднакво на полето. Затова според мен ориентацията не трябва да започва само от продукта, а от разговора с човека отсреща. Ролята на търговския представител е изключително важна. Той не бива да бъде „продавач“, а партньор, който разбира конкретния проблем на стопанството и може да предложи адекватно решение. Разликите между отделните технологии често са в детайлите, начина на приложение и контрола на качеството при производство. Именно тук ангажираният и компетентен доставчик оказва съществено влияние върху резултатите в стопанството.

При какви почвено-климатични условия и в кои технологични схеми ползите от инхибиторите са най-ясно изразени? Как тази добавена стойност може да се превърне в по-устойчиво и рентабилно управление на стопанството в дългосрочен план?

Ползите от инхибиторите се виждат най-ясно там, където управлението на риска е изключително важно: при нестабилна влага, по-леки почви, когато не можем да чакаме добър момент за торене, било то заради технологични причини или по-малък екип. В практиката ни виждаме, че когато азотното торене стане по-предвидимо, това влияе на цялостното планиране на работата в стопанството.

Фермерът може да планира по-спокойно дейностите на полето, да оптимизира нормите, да намали нуждата от последващи корекции и да взима решения с по-малко напрежение, дори когато условията се променят. Това е особено важно за по-големите стопанства, където всяко допълнително влизане на полето означава време, разходи и организационен риск. В дългосрочен план добавената стойност на инхибиторите не е само в потенциала за добив, а в това, че те подпомагат по-устойчив модел на работа и по-ясна връзка между планиране, изпълнение и резултат. Когато тези елементи са под контрол, рентабилността идва като естествено следствие, а не като случайност.

Когато говорим за избор на азотен тор с инхибитор, кои са ключовите критерии, на които земеделските производители е важно да обръщат внимание?

Това е един от най-важните въпроси, защото именно тук най-често възникват разминавания между очаквания и реален ефект. В практиката ни виждаме, че обозначението „с инхибитор“ често се възприема като гаранция, а в действителност то е само отправна точка. Затова първото, на което е важно да се обърне внимание, е каква технология стои зад продукта. Съвсем конкретно – какъв инхибитор се използва, как е приложен върху тора и какво може реално да се очаква. Начинът на приложение също е ключов в избора. Това не са второстепенни детайли, а фактори, които определят резултатите на полето. На практика това означава фермерът да задава конкретни въпроси.

Един добър ориентир е дали доставчикът може да обясни как и защо работи даденото решение. Твърдения от типа „то е същото“ или „и нашият е с инхибитор“ не дават тази яснота и е напълно разумно в такива случаи да се подхожда с повече внимание. Знаем, че ежедневието на полето е динамично и натоварено, затова в нашата работа с клиенти се стремим да бъдем партньор в процеса на взимане на решения и планиране на технологията на торене. Със серията NitroTec^® целим земеделските производители да разполагат с продукти, зад които стои яснота и сигурност.

Партньорствата с утвърдени компании като BASF дават допълнителна увереност, че избраната технология е надеждна, а ефектът й е добре проучен и подкрепен с реални данни. Нашият подход се основава и на над 10 години наблюдения и резултати от опитни и производствени полета с торове с инхибитори. Този опит ни дава увереност, че можем да предложим оптималното решение за всяко стопанство, култура, поле и условия на приложение.

В продължение на това, какви съвети бихте дали на фермерите, за да направят правилен избор, отчитайки както цената на продукта, така и очакванията за ефективността на азотното торене и резултатите на полето?

Цената е важна, но при торовете с инхибитори тя не бива да се разглежда изолирано. Торовете с инхибитори дават възможност за по-добро управление на нормите на торене и в много случаи за по-малко влизания на полето. Това е икономия на ресурси, която не винаги личи в първоначалната цена на тон. Затова правилният избор е този, който дава реален контрол върху азотното хранене. В този контекст почвения анализ също има своето място, защото дава по-добра база за взимане на решения. Когато става въпрос за торове с инхибитори фермерите не трябва да се подлъгват по по-ниската цена.

При използване на качествени инхибитори в правилни норми, разходите за обогатяване на торове са много близки при различните доставчици, или с други думи, надценката на инхибирания тор в сравнение с конвенционалния такъв е до голяма степен фиксирана и известна на пазара. Това означава, че не е нормално на пазара да се получават големи разлики в ценовите равнища на този тип продукти. Когато фермерът срещне ''примамлива'' цена, той трябва да си зададе въпроса защо тя е такава. Торовете с инхибитори са торове с добавена стойност. Когато добавената стойност е на ниска цена, логично е и добавената стойност да е ниска.

Все по-често се коментират теми като амонячни емисии, нитратно натоварване и добри агроекологични практики. Как това влияе върху решенията за азотно торене и в каква посока очаквате да се развиват торовете с инхибитори?

Тези теми вече не са въпрос на бъдещи регулации, те реално влияят върху начина, по който се управлява азотното торене днес. В световен мащаб има примери, които ясно показват посоката. В страни като Индия, например, цялата урея на пазара е третирана с масло от нийм. Същото важи вече и за почти цяла Европа, където използването на карбамид, третиран с инхибитор на уреазата, е задължително. Това показва, че инхибиторите не са нишова технология, а все по-често се разглеждат като стандарт.

Намаляването на амонячните емисии и нитратното натоварване върви ръка за ръка с по-добра ефективност на азотното торене за стопанството. Затова очаквам развитието на този тип продукти да бъде насочено към решения, които съчетават екологичните цели с директни практически ползи за фермера като по-ефективно торене, по-стабилни резултати и по-устойчив модел на работа. Това е и философията зад решения като серията NitroTec^®: да осигурим работеща технология, съобразена с реалните условия в стопанствата.