Технологиите и устойчивото развитие очертават бъдещето на българското птицевъдство
д-р Петя Петкова, изпълнителен директор на СПБ
Уважаема д-р Петкова, Съюзът на птицевъдите в България отбелязва своята 35-годишнина. Как бихте обобщили развитието на организацията през този период, кои моменти определяте като най-значими за утвърждаването и модернизирането на птицевъдния сектор у нас и как се промени ролята на Съюза в защитата на интересите на производителите на национално и европейско ниво?
35-годишната история на Съюза на птицевъдите в България до голяма степен отразява развитието и модернизирането на самия сектор. За този период птицевъдството у нас премина през сериозна технологична трансформация и днес е модерен и високотехнологичен отрасъл, който работи при все по-високи изисквания по отношение на качеството, безопасността, биосигурността, хуманното отношение и опазването на околната среда.
Постепенно се промени и ролята на Съюза. Днес ние не сме само посредник между производителите и българските институции. Все по-важна част от нашата работа е свързана с европейския диалог. Работим активно с колеги и партньорски организации на общоевропейско ниво, защото именно там се обсъждат и определят голяма част от правилата, които ще определят бъдещето на сектора. Затова сред основните ни приоритети са активното участие в законодателните процеси, защитата на интересите на производителите, позицията по новия стратегически план на ОСП, защитата на пазара от нерегламентиран внос и отстояването на условия за свободна и справедлива конкуренция. Така развитието на Съюза следва промените в самия сектор и необходимостта интересите на производителите да бъдат защитавани както в България, така и на европейско ниво.
Една от основните задачи на организацията е да подпомага внедряването на научно-техническите постижения в практиката и обмена на знания и опит в сектора. Какви инициативи, специализирани форуми и обучения развивате днес в подкрепа на производителите и как чрез тях насърчавате въвеждането на автоматизация, дигитални технологии и по-устойчиви производствени модели в птицевъдните стопанства?
В днешните условия внедряването на нови технологии вече не е въпрос само на модернизация, а на конкурентоспособност. Производителите трябва едновременно да повишават ефективността си, да оптимизират разходите и да отговарят на все по-високи изисквания по отношение на хуманното отношение, околната среда и биосигурността. Затова една от основните ни задачи е да създаваме възможности за получаване и обмен на нови знания. Много показателно е, че колегите припознават нашите инициативи именно като място, където могат да получат актуална информация и да обменят практически опит.
Един от най-добрите примери е специализираният ни форум, който тази година организираме за 46-и път. През годините той се е променял и адаптирал към развитието на сектора, но винаги сме се стремили програмата му да бъде насочена към най-актуалните за момента теми и реалните предизвикателства пред производителите.
Особено ценен е фактът, че през годините успяваме да привличаме и международни лектори, които представят пред българските специалисти нови научни разработки, технологични решения и постигнатото в други държави. По този начин форумът се превръща не просто в конференция, а в платформа за обмен на знания и опит между България и водещи специалисти от чужбина. Наред с това организираме специализирани обучения, информационни срещи с администрацията, международни конференции и бизнес делегации за посещение на водещи компании и производители в чужбина. Именно специализираните обучения са посочени от членовете на Съюза като събития с най-висок интерес. Темите включват биосигурност, хранене, хуманно отношение и управление на фермите.
Автоматизацията и дигитализацията могат да дадат много по-голяма прецизност при управлението на фермите – при хранене, микроклимат, контрол на производствените показатели и ранно установяване на отклонения. За нас обаче технологията не е самоцел. Тя трябва да води до по-ефективно използване на ресурсите, по-добри условия за животните и по-устойчиво производство. Именно съчетаването на знания, практически опит и технологични решения създава възможности за по-ефективно и устойчиво развитие на стопанствата.
На 9 и 10 септември се проведе четвъртото издание на международния форум Smart Poultry & Pig World. Кои технологични тенденции и актуални предизвикателства пред сектора бяха във фокуса на събитието и как бихте оценили значението му за българските производители?
Подобни международни форуми са особено ценни, защото събират на едно място производители, експерти, научни среди и технологични компании. Това позволява не само да видим новите технологии, но и да обсъдим кои от тях могат реално да бъдат приложени в практиката.
Сред основните направления са автоматизацията, дигиталното управление на фермите, прецизното хранене, мониторингът на здравния статус, управлението на микроклимата и по-ефективното използване на ресурсите. Всички тези технологии са свързани с основното предизвикателство пред сектора – да произвеждаме по-ефективно и устойчиво, без да правим компромис с биосигурността, качеството и хуманното отношение.
Значението на форума е и в международния обмен. Българските производители трябва да имат възможност да се срещат с колеги от други европейски държави и да виждат на практика какви решения работят при тях. Международните конференции и бизнес делегации са именно част от инициативите, които Съюзът определя като важни за развитието на сектора. Този обмен дава възможност технологичните тенденции да бъдат разглеждани през призмата на реалните потребности и предизвикателства пред производителите.
Биосигурността и превенцията на заболяванията остават сред ключовите теми за птицевъдството, като все по-активно се обсъждат и възможностите за ваксинация срещу високопатогенната инфлуенца по птиците. Как според Вас трябва да се развива подходът към превенцията и каква роля могат да имат новите научни и технологични решения?
Биосигурността трябва да остане първата линия на защита. Но опитът от последните години показва, че е необходим много по-комплексен подход към високопатогенната инфлуенца по птиците. Трябва да съчетаем строгите мерки за биосигурност, ранното откриване и контрол на заболяването, научните разработки и възможностите за превантивна ваксинация.
Именно тук имаме сериозно притеснение – все още няма необходимата яснота относно разработването и прилагането на национална стратегия за ваксинация срещу високопатогенната инфлуенца по птиците. За производителите е изключително важно да има ясна и предвидима политика, защото подобна стратегия изисква сериозна подготовка и планиране.
В дейността на Съюза за 2026г. ограничаването на разпространението на ВПИП чрез превантивна ваксинация по национално одобрен план е посочено като конкретна задача. Смятаме, че България трябва активно да следи европейския опит и да работи в тясно сътрудничество с колегите си от други държави. Новите технологии също могат да имат важна роля – както при мониторинга и ранното откриване на риска, така и при управлението на фермите. Затова ефективната превенция трябва да обединява биосигурността, научните решения, технологичния контрол и ясното планиране на мерките.
В заключение, кои ще бъдат основните приоритети на Съюза на птицевъдите в България през следващите години и как си представяте развитието на българското птицевъдство в условията на ускорена дигитализация, нарастващи изисквания за устойчивост и хуманно отношение, промени в европейското законодателство и засилваща се конкуренция от внос от трети страни?
Пред сектора стоят едновременно много възможности и много сериозни предизвикателства. Затова основният ни приоритет ще бъде да бъдем активни както на национално, така и на общоевропейско ниво. В момента има значителна несигурност по отношение на бъдещото европейско законодателство. Все още се обсъждат промени, които могат да окажат сериозно влияние върху начина на производство. Един от примерите е евентуална забрана за отглеждане на птици в клетки. Обсъждат се и промени в изискванията за хуманно отношение по време на транспорт.
Нашата позиция е, че всяка промяна трябва да бъде научно и икономически обоснована и да дава достатъчно време на производителите за адаптация. Не можем да говорим за устойчиво производство, ако не осигурим икономическа устойчивост на самите предприятия.
Друг сериозен фактор са геополитическите конфликти и развитието на търговските отношения с трети страни. Следим с тревога ситуацията на пазарите извън ЕС и потенциалните последици от нови търговски споразумения. Особено внимателно следим и увеличаването на вноса на ниво ЕС. Европейските производители работят при изключително високи стандарти. Затова за нас е принципно важно продуктите, които влизат на европейския пазар от трети страни, да бъдат поставени при реално равнопоставени условия. Не би било справедливо европейските производители да бъдат подложени на все по-високи изисквания, докато едновременно с това на пазара се увеличава вносът от държави, в които тези стандарти не се прилагат по същия начин. Сред основните европейски регулаторни рискове, които следим, са и изискванията за отглеждане на кокошки носачки и бройлери, ограничаването и отчитането на емисиите, антимикробната резистентност и забраната за умъртвяване на мъжки пилета.
И на първо място остава въпросът с високопатогенната инфлуенца и необходимостта от ясна национална стратегия за ваксинация. Въпреки тези предизвикателства аз съм оптимист за бъдещето на българското птицевъдство. Имаме модерни предприятия, квалифицирани производители и желание за инвестиции. Нашата задача като Съюз е да осигурим силен глас на сектора – в България и в Европа. Вярвам, че бъдещето е в съчетаването на технологии, устойчивост и конкурентоспособност, но това може да се случи само при предвидима регулаторна среда, справедлива конкуренция и активно участие на производителите във вземането на решенията, които определят бъдещето на европейското птицевъдство. Именно балансът между тези условия ще бъде определящ за способността на сектора да се развива устойчиво и да запази своята конкурентоспособност.