Създаваме сгради и пространства, които променят хората към по-добро
арх. Анна Неврокопска, водещ архитект и основател на E House Architects
Арх. Неврокопска, представете E House Architects. Кога основахте студиото, няколко думи за дейността Ви и екипа?
Започнах своята архитектурна кариера през далечната 1990 г. във Франция, където работих в ателието на арх. Жан-Клод Пондеви. През 1998 г. започнах самостоятелна практика, след като работих известно време в голямо софийско проектантско бюро. Първоначално работих самостоятелни проекти за: жилищни сгради; обществени сгради и реставрации на сгради-паметници на културата. С времето обемът работа се увеличи и съвсем естествено екипът се разрасна. През 2012 г. назря моментът да стартирам нов работен проект - E House Architects. В момента екипът ни се състои от четирима мотивирани архитекти. От ранния си професионален опит във Франция научих, че приемствеността между поколенията е незаменим фактор за развитието на всяка професия и затова прилагам този принцип в E House Architects. Всеки ден в нашия офис творим, трудим се заедно, споделяме храна, музика, изкуство и пътешествия, мечтаем и резултатите не закъсняват.
Конкретно към работата Ви – на какви принципи и подходи се базира тя, от каква философия се ръководи?
За разлика от другите видове изкуства, архитектурата съдържа в себе си както естетически, така и утилитарен аспект. Ние не просто изграждаме облика на околната среда, а и организираме и преорганизираме живота на нейните обитатели. Това е голяма отговорност, както и голямо бреме за тези, които вършат работата си осъзнато. Зад явната работа на архитекта: изготвяне на концепция, разработката й в детайл и предаването на пълен набор от чертежи, стои и една сякаш незабележима отговорност наречена „авторски надзор“. По време на строителството буквално се налага да „отгледаш“ своята сграда така, както родителят отглежда детето си. Често се налага да я закриляш неотлъчно във всяка крачка по пътя към нейното осъществяване. Основен принцип на нашето студио е да проследяваме обектите си докрай, независимо дали става въпрос за реставрация, ново строителство, интериор или дори продуктов дизайн.
Водещата цел винаги е една и съща: достигането на възможно най-добрия краен резултат. Нашата работа не е да правим проекти на хартия, а да създаваме сгради и пространства, които да улесняват живота на хората в действителност, да ги трогнат и променят към по-добро. Неслучайно се шегуваме помежду си, че надсловът на архитектурната професия трябва да бъде “Животът на другите“. Добрият архитект има дълбоки познания за човешката психология. Това е безкраен процес, който изисква търпение, любопитство и искрена емпатия. Вярваме, че нашата работа може да променя хората в добра посока, и за нас това е критерий за успех. Изключително обогатяващо действа екипната работа по проекти с изявен социален характер. Работата ми като преподавател в сферата на „опазване на архитектурното наследство“ в УАСГ и ВСУ Любен Каравелов, както и участието на целия екип на E House Architects в дейността на дружество „Архитектурно наследство“ към Съюз на архитектите в България, са източник на вдъхновение, нови познанства и възможности.
Работите по проекти за реставрация. Споделете повече за тази част от практиката Ви. С какво се различават тези проекти? С какво Ви обогатяват? Бихте ли споделили за някои интересни обекти и решенията, които са реализирани.
Не са много специалистите в сферата на опазване на културното наследство в България. Познаваме се добре помежду си и работим неуморно с цел да информираме обществеността, а често и други архитекти, защо тези сгради са изчерпаем ресурс от национално значение и как трябва да се грижим за тях. Проектирането в сферата на архитектурното наследство е една ниша със златен потенциал, но за съжаление за българския инвеститор потенциалът се изчерпва с изпълнение на максималните градоустройствени показатели в рамките на имота. Многобройните проекти за реставрация, които съм правила през годините, са ме научили на уважение към оригинала. Радвам се, когато успявам да помогна на своите клиенти да постъпят коректно спрямо ценността, обществото и бъдещата си инвестиция.
Доста колеги намират реставрацията за безинтересна и непрестижна работа. Аз обаче не мисля така. Всеки обект-реставрация е неповторим. Понякога работата по тези проекти прилича на детективска задача. Първите срещи с такива обекти понякога приличат на сцени от криминален сериал, само че жертвата е сграда, а не човек. Неописуемо е чувството, когато успеем да върнем една рушаща се сграда към някогашния й блясък и престиж. Това разбира се е невъзможно без качествени изпълнители-реставратори. Често се казва, че нямаме майстори. Това не е вярно, имаме чудесни професионалисти, които ценят труда си и го вършат с удоволствие. Просто не са чак талкова много.
Като успешен пример от последната година мога да дам фасадната реставрацията на бившия хотел „Орелъ Паласъ“ на бул. Мария Луиза 45, гр. София. По архивна снимка успяхме да възстановим загубените през Втората световна война конзоли под балконите. Професионални скулптори-реставратори преизградиха знаковите орли под еркерите, а партерът все още очаква пълното си преобразяване в съответствие с проекта. Благодарение на сговорчивостта на собствениците „Орелъ Паласъ“ възвърна предишния си престиж като знакова сграда и служи за пример на останалите къщи по редицата. Друг наскоро завършен проект, който нашумя в социалните мрежи като добър пример за реставрация, е Калпакчиевата къща в гр. Банкя. Първоначално пред разпад, в сърцето на стария балнеологичен курорт, сега тя е истинско бижу благодарение на професионалната работа и на инж. Симеон Нинов, който направи проекта за укрепване. Конструктивните намеси изядоха голяма част от бюджета. Такъв е рискът с преустройствата на стари къщи, но резултатът е на лице. И въпреки че все още липсват някои декоративни елементи като дървените капаци по прозорците, сградата отново стои достойно на своето място.
Разнообразна е работата с наследството. Изготвяли сме общи устройствени планове част „културно наследство“ на общини, консервации и реставрации на църкви, музеи, библиотеки, но за мен най-голямото професионално предизвикателство си остава проектирането в исторически контекст. Да добавиш нещо ново към нещо старо по премерен и хармоничен начин е, и ще става, все по-трудно. Малко по малко и в България започваме да гледаме на сградите от втората половина на XX-ти век като културно наследство. Имаме немалко добри примери на модернизма и брутализма от този период, които тепърва ще се добавят към културните пластове, особено в по-големите градове.
Разкажете за проекти от портфолиото Ви на новостроящи се сгради, архитектура и интериор.
Довършваме няколко еднофамилни жилищни сгради. Едната от тях е сгушена сред боровите гори на Ярема, с прекрасни гледки от всеки прозорец. Тя е перфектен пример за компактна двуетажна къща вписана в околната среда. Принцип, който неотменно следвам в работата си. Може би работата по сгради-културни ценности е изострила усещането ми към контекста. Работим и по един проект за винарна с малък ресторант на прекрасен слънчев склон в близост до Мадарския конник. Клиентите са изключително сърцати хора. Радва ме да работя с такива хора – мечтатели. Това е едно от най-големите предимства на архитектурната професия – съпреживяването и осъществяването на мечтите на хората. А когато в офиса ти влезе непознат с широка усмивка, роза в ръка и думите „Дълго време проучвам. Запознах се подробно с творчеството ви. Следя всички ваши публикации и награди, и вие сте единствените архитекти за мен!“, тогава знаеш, че си на прав път.