Свидетели сме на процес на положително развитие в българската атомна енергетика

Петър Манчев, член на управителния съвет на сдружение „Български атомен форум“ (Булатом)

Уважаеми г-н Манчев, как изглежда развитието на новите проекти в българската атомна енергетика от Ваша гледна точка?

Новите проекти в българската атомна енергетика могат да се разпределят в няколко категории. Това са проекти, свързани с дългосрочната експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, проекти, свързани с ново строителство на АЕЦ в България, както и реализиране на дългосрочно решение за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО). И в трите категории има развития в последните две години, които от наша гледна точка са строго положителни.

В резултат на анализите, проведени 2015-2019 г. се потвърди, че блокове 5 и 6 имат технологичен ресурс да бъдат експлоатирани безопасно поне още 30 години, считано от края на първоначалния си проектен живот - съответно до 2047 г. за блок 5 и 2051 г. за блок 6. Беше разработена програма за продължаване срокът на експлоатация, която предвижда реконструкция или модернизация на някои конструкции, системи и компоненти на блоковете. Тази програма е в ход и се изпълнява като част от годишната ремонтна и инвестиционна програма на АЕЦ „Козлодуй“.

Въпреки това, с оглед започналата преди повече от две години война в Украйна, дългосрочната експлоатация на блокове 5 и 6 далеч не беше гарантирана без активни усилия от страна на нашата държава. Ключов беше въпросът с доставката на свежо ядрено гориво в средносрочен план. Постигнатите договорености за доставка на гориво с Уестингхаус за пети енергоблок и с Фраматом за шести енергоблок са политически гарант за дългосрочната им експлоатация. В създалата се ситуация това е едно правилно развитие, което приветстваме.

Преди две години „Булатом“ разработи позиция, която казва, че на България са нужни нови четири „големи“ (1000 1200MWe единична мощност) ядрени блока до 2050 година. Грубо казано, два от тях трябва да се появят в периода 2035-2040, за да подпомогнат процеса по декарбонизация на енергетиката ни. Другите два трябва да заместят блокове 5 и 6, така че след 2050 година България да продължи да експлоатира четири блока. Следователно, радушно приветстваме широкият политически консенсус, който движи проектът за изграждане на блокове 7 и 8 на Площадка 2 край АЕЦ „Козлодуй“. Това може да прозвучи изненадващо за много хора, тъй като в годините „Булатом“ е подкрепял проект за изграждане на АЕЦ „Белене“.

Няма вътрешно противоречие, позицията ни не се е променила: както виждате, трябват ни и двете площадки в следващите 30 години, от коя ще се започне е второстепенно. Да, действително до преди 3-5 години изграждане на АЕЦ „Белене“ с вече доставеното оборудване беше по-целесъобразно като първи проект за ново строителство. Но след началото на войната е ясно, че това е невъзможно по политически причини. Затова вместо да се връщаме към пропуснатите възможности в миналото нека гледаме напред и направим така, че седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“ бъдат първите работещи AP 1000 в Европа.

Тази година ще заработи Националното хранилище за краткоживеещи ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци, което се изгражда на площадка „Радиана“ край Козлодуй. Това е кулминацията на процес, отнел над 12 години и заслужава поздравления. Време е сериозно да се фокусира вниманието върху дългосрочното управление на високоактивни отпадъци (ВАО) и ОЯГ. За съжаление проектът на актуализирана стратегия за управление на ОЯГ и РАО, който в момента е в процес на консултации по доклада за екологична оценка, беше разработен преди началото на войната и залага продължаване на механизма за изпращане на ОЯГ от блокове 5 и 6 в Руската Федерация за преработка и връщане в България на остъклени ВАО. Силно се съмнявам, че този механизъм може да продължи.

Още повече предстои зареждане на блокове 5 и 6 с гориво от западни доставчици. Следователно, трябва да се разглеждат варианти за дългосрочно съхранение директно на ОЯГ, без преработка - или да се търси вариант за преработка във Франция. При всички положения би било разумно да се разработи сравнителна технико-икономическа оценка на възможните решения, между които дългосрочно съхранение в сухо приземно хранилище, дългосрочно съхранение в дълбоко геоложко хранилище или сондажно погребване. Доколкото имам информация, ДП РАО полага усилия в тази насока. Апелирам всички заинтересовани страни, най-вече Министерство на енергетиката и други пряко засегнати институции, да указват на Предприятието нужното съдействие с приоритет, тъй като успешното решаване на този въпрос засяга както дългосрочната експлоатация на блокове 5 и 6, така и строителството на нови блокове у нас.

Как бихте коментирали техническите възможности и предизвикателства, свързани с тези нови проекти?

Всеки един от изброените проекти са структуроопределящи за енергетиката ни - а защо не и за икономиката ни, изхождайки от там, че „енергийната валута“ на 21-век се очертава да бъде електроенергията, а не петрола. Следователно, възможностите са големи - най-вече за привличане на производства, които се нуждаят от стабилно снабдяване с електроенергия на прогнозируеми цени.
Пример за такива има на върха на високите технологии: центровете за обработка на данни, които обезпечават работата на дигиталната икономика, а в бъдеще все повече и на изкуствения интелект, са огромни консуматори на електроенергия. Знаем за големите успехи на нашия ИТ сектор в софтуера. Чрез ядрената енергетика можем да заемем по-значимо място и в „реалната“ ИТ икономика, ако мога така да се изразя.

В каква степен инженерните и технически кадри са подготвени за работа с оборудването и системите, които биха били заложени в новите проекти. Какво допълнително е необходимо да бъде направено за тяхното развитие и подготовка?

Има достатъчно време да се създадат нужните кадри нима в края на 60-те години на двадесети век сме ги имали готови? Не, и сега пътят ще бъде същият: последователна държавна политика в сектора, която да привлече талантливи млади хора в съответните специалности в техническите висши учебни заведения у нас и последваща следдипломна квалификация, включително и чрез обмяна на опит в чужбина.

В заключение, как си представяте българската атомна енергетика след пет години?

Надявам се, че след 5 години ще можем да се похвалим с все така безопасно и рентабилно работещи блокове 5 и 6, отлят „първи бетон“ на блокове 7 и 8 и ясно, реализуемо виждане за дългосрочното управление на ОЯГ и РАО у нас.