Споделената улица

Все по-често и все повече градове по света полагат усилия за създаване на т. нар. споделени улици. Това сa оживени обществени пространства, които възвръщат „животопригодността“ на нашите селища. Споделената улица може да се състои от една улица, площад или комбинация от свързани улици. Всички те, обаче, трябва да отговарят на определени характеристики и изисквания. Създаването на споделени улици не е модно увлечение. То има дълбок социален смисъл. Когато разберем мотивите за новата тенденция, от само себе си идват отговорите къде и как да направим споделени улици. Това е темата, която представяме на страниците на списание Инфрабилд.

Текст: списание Инфрабилд

„Колата е цар“, отсечено казва известният датски архитект-урбанист Ян Геел в залата на градската галерия в София една лятна вечер през 2016 година. Казвал го е и в Москва, и в Ню Йорк, и в Сидни. Макар да е вече на над 80 години, Геел почти постоянно пътува. Викат го кметовете от градове по всички краища на света, за да ги консултира как да „върнат“ градовете на хората. Навсякъде има един и същ проблем: „колата е цар“. Автомобилът е завзел обществените пространства и за хората не е останало място. „Проблемът, от който страдат много градове, е, че в опитите си да угодят на трафика, те са позволили улиците да станат толкова силно подчинени на автомобилите, че сега улиците са загубили основната си цел – да бъдат места, които привличат хора, да привличат инвестиции, да привличат разходи“, казва Бен Хамилтън-Бейли, градски дизайнер, друг от всепризнатите специалисти по обществени пространства.

Колата е цар

За да разберем мотивите за стремежа към споделени улици, от помощ е да се върнем малко назад във времето. Откакто съществуват човешките селища, те имат улици. По улиците хората вървят, понякога срещат познати и си говорят, майките водят за ръка децата си си и им обясняват света, старците се клатушкат, опрени на бастуните си, уличните търговци развозват стоките си и ги предлагат. С други думи – улицата е социално място.

Появата на автомобила в началото на миналия век променя оживлението. С бързото си движение и символизирайки престиж и благополучие, машината бързо завзема градските трасета. Ръмжащите двигатели изместват човека от улицата. Автомобилите са бързи и опасни, следователно улицата трябва да бъде освободена от хора, за да могат колите да се движат безпроблемно. Човеците са изтикани по тесни странични ивици за ходене – тротоари. Планирането на улиците в градовете се предава в ръцете на пътни инженери, вместо на архитекти или градски планьори. Мястото за коли става все повече, а мястото за хора – все по-малко. Скоро колите започват да завземат и местата на човеците – тротоарите, а сетне дори градинките за деца.

Пешеходецът е наказан да се притеснява и угажда на возилото заради простия факт, че се придвижва по най-естествения за човека начин: на крака. Има и чисто икономически щети оттова, че автомобилът завзема обществените пространства в града. Колата не се спира да разглежда витрините на магазините. Тя не спира да си купи нова дреха или фермерско сирене. Не сяда да пие капучино и да хапне пасти в кафенето.
Няма вече място на площада за детски въртележки, сергии за книги или шадравани и дървета. Всички те отстъпват, за да се създаде кръстовище – несгодно за човека пространство, където автомобилите имат единствената цел да бързатоще повече. Ето така в градовете се оказва, че „колата е цар“.

Всички се мъчат, за да му угодят. Навярно това е второто голямо изобретение на човека, на което той е станал покорен роб (след часовника). Днес градските власти съзнават, че в стремежа си да угодят на автомобилния трафик десетилетия наред са изтиквали човека все по-настрана. За да могат обаче градовете ни да бъдат хубави места, удобни за живее не, те трябва да върнат човека в центърана вниманието. Време е господството на автомобила да свърши.

Какво е споделена улица?

Една от ранните дефиниции на споделената улица идва от Обединеното кралство, където идеята се разглежда от гледна точка на инженеринга на трафика, с фокус върху промяната на поведението на водачите. Британското Министерство на транспорта определя споделеното пространство като „дизайнерски подход, който се стреми да промени начина, по който функционират улиците, като намали доминирането на моторните превозни средства, предимно чрез по-ниски скорости и насърчаване на водачите да се държат по-толерантно към пешеходците.“

В Холандия, родното място на концепцията за споделено пространство, определението е по-широко. Академичните експерти от Холандския институт за изследване на пътната безопасност (SWOV) се позовават на „създаването и проектирането на жилищ ни зони“, където „автотрафикът е гост“ и оформлението трябва ясно да показва, че основната функция на района е да служи на хората. Споделеното пространство не е просто схема за движение. То е цяла философия, насочена към създаване на гостоприемни и удобни пространства за жителите.

„Проект за обществени пространства“ (PPS) описва споделеното пространство като „нова концепция за холистично планиране, проектиране и поддържане на обществено пространство, в което дизайнът се прави така, че интересите и индивидуалната отговорностна всички потребители на това пространство са на първо място.“ Това определение набляга на социалните аспекти на споделеното пространство и начините, по които практиката работи за изграждане на чувство за общност. Тук е важно да се отбележи, че забавянето на скоростта на трафика или намаляването на приоритета за автомобилите не е същността на споделената улица. Това е само част от концепцията – инструмент в нея.

Същественото е връщането на ролята на улицата като социално пространство: място за пребиваване, за живеене, за взаимодействие между хората на съвсем човешко ниво. Също толкова важно в този преход е разбирането, че в споделената улица няма йерархия. Там никой не е „на върха“ на вниманието или „найниско“ сред приоритетите. С други думи, споделеното пространство се проектира като среда с ниска скорост на движение, която десегрегира всички потребители на улицата. „Потребители на улицата“, а не „участници в движението“, защото освен за движещите се, улицата е и за тези, които посядат на пейка, играят или просто стоят и си говорят с някого.

Как?  

Намаляването на доминацията на автомобила е първият важен компонент. Сред удобните средства за постигането на целта е уличната мебелировка: саксии, кашпи и зеленина разчупват пространството. Извивките насърчават велосипедисти и автомобилисти да се движат бавно, внимателно. Със самия си вид местата за сядане и зеленината изпращат сигнал, че това е прострнство за хората, а не просто трасе за придвижване от точка до точка. Озаптяването на трафика включва и намаляването на присъствието на средствата за контрол на движението като например светофари, светлинни табели, пътна маркировка. При някои дълги и прави улици се изграждат т. нар. шикани – малки завои и извивики, които правят невъзможно ускоряването на автомобилите. Това очовечаване на улицата освобождава пространство за не-транспортни функции. На тяхно място идват повече човешки функции.

Степента на споделеност може да варира значително, но като цяло споделената улица насърчава присъствието на хората, взаимодействието между тях. Добре дошли са различни елементи, които карат хората да дойдат на мястото, да се поспрат, да постоят. Дърветата и сянката са от съществено значение за градовете в знойните географски ширини. Кътчетата за временно сядане от всякакъв вид са силно желани – не само класическите пейки, но и модерни места за седене. Магазинчетата, кафенетата, понякога мобилните сергии и колички за сладоледи и сокове – всичко това приканва хората да се поспрат, да се застоят, може би да се заговорят с някого, да си уредят среща точно на това място. Спокойствието приласкава майките да дойдат и да бутат детските колички заедно и спокойно, а по-големите деца – да играят наоколо.

Улица без тротоар

Едно от най-характерните неща за повечето споделени улици е липсата тротоар. Настилката е равна от сграда до сграда, няма разлика в нивата. В САЩ ги нарчиат curbless street, в Нидерландия – родина на концепцията за споделената улуца – названието е woonerf. Подобно оформление недвусмиелено говори, че това са улици, които са достъпни за автомобили, но не са проектирани за автомобили. Посланието е променено: от „улица, по която преминаваш“, пространството става „улица, на която отиваш“.

Важността на настилките

Настилката на споделената улица е нещо повече от износоустойчив материал, положен на земята. Това е сигнал, набор от послания, които спомагат за формирането на съзнанието за споделената улица. Понякога споделените улици се изграждат чрез различни настилки, които подсказват къде е най-удачното място на дадени субекти – например откъде е най-подходящо да преминават велосипедистите. Макар настилката да е различна като материал и цветове, повърхността остава равна. Традиционно с е счита, че паважът е най-подходящ за подобни зони, напомнящ за пешеходство и „отблъскващ“ заавтомобилите.

Трябва да се има предвид обаче, че паважът с неравности е неудобен за възрастните хора (които ходят трудно), за незрящите, а и за дамите с обувки на токчета. Паважът е затруднение и за модерните форми на индивидуална мобилност, които са така желани в „града за хората“ – велосипедите, е-скутерите, сегуей количките. Ако ще има паваж на споделената улица, той трябва да е възможно най-равен и гладък. Съществува и концепцията, че гладката настилка е за предпочитане за оживените улици, пълни с хора, и че дори гладката настилка сама по себе си е достатъчна „покана“ хората да ходят повече и по по -многообразни начини из града. На гладка повърхност и възрастните хора се чувстват по-спокойно, и майките с колички, и децата с тротинетки, и хората с двигателни увреждания. В дискусията за настилката нито за момент не бива да се забравя тактилната маркировка в помощ на хората с увредено зрение.

Ами безопасността?

Противно на очакваното, смесването на всички видове придвижване не води до повишаване на броя на пътните инциденти, напротив. Урбанистите понякога говорят за споделената улица като за „малък здравословен хаос“. Всъщност, в този хаос има ред. При отсъствието на ясно обособени тротоари и транспортни ленти всички хора са леко несигурни. Тази несигурност не е вредна: хората просто са по-бдителни. Всеки взема решения на база случващото се в действителност.

В резултат на това трафикът, който преминава през споделената улица, е бавен, той е движи с човешко темпо. Всеки забелязва всекиго и се съобрзява с неговото присъствие. Правейки хората по-будни, споделените пространства всъщност повишават безопасността. Датските изследователи имат и голям брой статистически данни, които потвърждават, че споделеното пространство означава по-ниски скорости на превозните средства и по-малко инциденти.

Паркиране на споделената улица

Концепцията за споделената улица набляга върху „връщането“ на градските пространства на хората, след като няколко десетилетия са били доминирани от автомобилите. Паркирането по улиците е част от тези нежелана доминация. Съвсем закономерно споделената улица не се разглежда като пространство, където бездействащите машини отнемат пространството от хората. Все пак в някои случаи споделената улица допуска паркирането на ограничен брой превозни средства. Най-често това са жилищните, квартални споделени улици. Практиката е да се предвиждат по едно-две или няколко паркоместа тук-там по дължина на пространството. Често тези няколко паркоместа се съчетават със зеленина или паркинг-стойки за велосипеди и спомагат за образуването на шиканите, забавящи движението на превозните средства. Преобладаващата част от пространството остава широка, свободна, проходима, достъпна за хората.

Споделената улица нощем

Доброто и всеобхватно нощно осветление е изключително важно за споделената улица. Тъй като тя е оживено социално място с най-разнообразни участници, всички трябва да имат добра видимост за всички обекти и участници – завоите, озеленяването, уличните мебели. Това е важно за предотвратяването на инциденти. Споделената улица е отлично място за въвеждане на т. нар. смарт улично осветление. Намаляването на интензитета на светлината в малките нощни часове, когато оживлението по улицата стихне, помага да се спестяват разходи от осветление и да се намали вредното въздействие върху околната среда.

Ползи от споделената улица

Налице са данни, че споделените улици подобряват безопасността, качеството на живот, икономическата активност, мобилността. Безопасността, както вече стана дума, се базира на повишената бдителност на всички посетители на споделената улица. Едновременно с това намалява нивото на битовата престъпност, тъй като оживлението на улицата обезсърчава престъпниците: споделената улица осигурява хиляди очи, които гледат къде какво се случва. Икономическите ползи са осезаеми. Магазинчетата и заведенията работят повече, посещават ги повече хора, пазаруват повече, бизнесът е оживен. Това е млакият бизнес, гръбнакът на икономиката.

Подобрява се качеството на живот – има повече достъп до открити пространства. Подобрената околна среда с по-малко автомобили означава по-малко вредни емисии, по-чист въздух, по-здравословна среда. Озеленяването и засенчването помагат за намаляването на ефекта на градския топлинен остров. Това допринася и за благополучието на местните жители. От своя  страна всички тези ползи повишават стойността на имотите по протежение на споделената улица. Намалява и делът на пустеещите имоти.

Предизвикателства

Макар че споделеното пространство се дефинира като човешко място, където всички са с равен приоритет, практиката показва, че незрящите хора често се оказват „извън играта“. Споделеното пространство е трудно за навигиране за тях. Незрящите хора имат нужда от знаци, които да им подсказват как да се придвижват – те всъщност имат нужда от всички тези неща, които споделената улица няма – бордюри, светофари със звукова сигнализация, табели с брайлови надписи. Изследване на Експертния център за слепи и хора с частично зрение Royal Dutch Visio показва, че зоните, които са проектирани въз основа на концепцията за споделено пространство, са по-малко достъпни за хора със зрителни увреждания, отколкото конвенционално проектираните среди.

Създаването на безопасни и познати маршрути е трудно в споделените пространства и хората с увредено зрение се чувстват по-неспокойни. Затова споделената улица е предизвикателство за дизайнерите. Те трябва да предвидят начини да гарантират, че незрящите хора могат да навигират спокойно и безопасно.
Използването на симулатори за незрящи е една от полезните възможности за дизайнерите. При оформянето на улиците тактилните различия са особено важни. На фона на стремежа към създаване на равна и удобна настилка дизайнерите могат да предвидят известни различия в грапавостта, използване на звукова разлика в настилката (например гумени плочки, които издават различен звук при допира на белия бастун). Тревните ивици също са част от арсенала в помощ на незрящите.

Внимателно трябва да се борави с декоративните материали, цветовете и различията в контраста – за хората с частично зрение тези елементи могат да се окажат объркващи. И нека да обобщим Споделената улица може да се състои от една улица, площад или комбинация от свързани улици. Повечето съществуващи споделени улици обикновено имат сходни или подобни характеристики. Това е улица, споделена между хора, които вървят пеша, карат велосипед и шофират, като шофьорите дават път на хората, които се разхождат, карат велосипед и играят. Премахнати са традиционните улични елементи, такива като като пътни знаци и светофари, а паркирането на моторни превозни средства е ограничено. Подходящото улично осветление гарантира, че всички елементи на споделената улица са напълно видими и през нощта.