София е град с традиции в сферата на технологиите и иновативното развитие
Генчо Керезов,заместник-кмет по направление "Дигитализация, иновации и икономическо развитие", Столична община
Какви са основните цели на новото направление по дигитализация, иновации и икономическо развитие към Столична община, което е основния двигател на дейностите по дигитализация и умен град?
Направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ на Столичната община (Иновативна София) беше създадено през 2020 г., начело със заместник-кмет, за да подкрепи развитието на София като интелигентен, дигитален, иновативен и технологично развит град. Фокусът ни е да бъдем двигател, да инициираме и координираме политиките за дигитализация по вертикалите на градското управление и проектите, свързани с дигиталната трансформация на София и нейното развитие като интелигентен град. Сред нашите цели, заложени в Стратегията за дигитална трансформация на София (СДТС) и Плана за действие по изпълнението й (ПСДТС), е разработването на повече и по-добри електронни услуги за гражданите и бизнеса в София; създаването на платформа за отворени данни; реализирането на интелигентни градски проекти. Работим за насърчаването на R&D сектора в София и установяването на активен диалог с местната екосистема; изграждането на международни партньорства с градове от Европа и света и създаването на разпознаваем международен бранд на София и местната екосистема. Вярваме, че заедно – градът, гражданите и местната екосистема, можем да превърнем София в технологичен лидер на Европа, отворен към гражданите и бизнеса. Град, подготвен да се справя с предизвикателствата на бъдещето.
Столичната община има специално разработена методология като инструмент за оценка на проекти в сферата на дигитализацията и интелигентните градски решения. Бихте ли разказали повече за нея?
През 2020 г. Столичната община, със съдействието на Фонда на фондовете (ФнФ), сключи споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за безвъзмездна консултантска подкрепа за прилагането на СДТС и за разработването на методология за оценка на дигитални и интелигентни градски проекти. Методологията беше изготвена от международен експертен екип на консултантската компания Deloitte и реализирана с подкрепата на ЕИБ и ФнФ. Екипът ни я прилага при работа по проекти за дигитализация и умен град като инструмент за тяхното приоритизиране, оценка на потенциала им, тяхната готовност, осъществимост, финансова устойчивост. Методологията беше приложена и към проектите, заложени в ПСДТС. Анализът ни помогна да изведем кои от тях са в най-висока степен на готовност и да идентифицираме ключовите аспекти, върху които трябва да се фокусираме за реализирането им. Методологията задава 50 качествени индикатора, които са разпределени в четири категории: Formal, Fit, Finance и Feasibility. Сред индикаторите са: дефинирана ясна цел и екип с необходимата експертиза; отговаря ли проектът на оперативните цели, заложени в СДТС; има ли изготвен бизнес план; до каква степен гражданите биха използвали решението и др. Методологията ще се използва и при проекта ни “Пясъчник за иновативни решения” за оценка на допустимостта на предложенията и за привеждането им в скалируем вид.
Какво представлява програмата ви „Пясъчник за иновативни решения“? Кои са актуалните проекти към днешна дата?
Пясъчникът за иновативни решения е част от ПСДТС. Чрез Пясъчника ще можем да тестваме иновативни технологични решения и да идентифицираме подходящи за мащабиране проекти, включително за дейностите по Плана, свързани с различни градски предизвикателства. Проектите ще тестват иновации и ще генерират информация, която да служи за вземането на управленски решения, базирани на данни, и за решаването на предизвикателствата в града. Търсим пилотни проекти на теми като околна среда, образование, транспорт, е-управление, предприемачество и иновации. При подбора им ще се фокусираме върху решения, които могат да се осъществят в кратък срок – с бърз тест и нисък финансов риск.Преди по-малко от месец стартирахме два пилотни проекта: единият с фокус върху качеството на въздуха, а другият – с фокус върху енергийната ефективност в обществени сгради. И двата проекта ще бъдат тествани в детски образователни институции поради високата им посещаемост, обществена значимост и възможността за бързо репликиране в други подобни институции при успешни резултати.
Друг вече реализиран проект е новият портал на Столичния дом за радостни обреди, който трансформира работата на малка административна единица в единна система, замествайки досегашните счетоводна, регистрационна и текущата е-услуга за резервации. В резултат на проекта младоженците в София вече могат да организират сватбения си ден изцяло онлайн. Стартирахме работа и по проект за промяна на адресната регистрация в четири пилотни столични района, като ще тестваме система за собствена електронна идентификация на Столичната община и ще позволим на гражданите да сменят регистрацията си изцяло чрез мобилни инструменти, без да се налага ходене до гише дори за вадене на електронен подпис. Услугата ще бъде пусната пилотно като част от Пясъчника до края на годината. Разработката е в партньорство с фондация Bloomberg Philanthropies и британските консултанти по електронно управление FutureGov.
Какви са предизвикателствата и възможностите пред един съвременен интелигентен град?
Свидетели сме на световна трансформация, като интелигентните градове все повече се налагат като градовете на бъдещето, а интелигентните системи все по-бързо навлизат във всички сфери на нашия живот. Градовете се превръщат в двигатели на иновациите и се фокусират върху дългосрочни, устойчиви, дигитални, зелени и иновативни проекти и подходи. Нарастването на урбанизацията и все по-широката дигитална трансформация предлагат широко поле за развитие, но повдигат и много предизвикателства. Коронавирусът също стана ключов фактор, който едновременно засегна много сектори и допълнително стимулира създаването на дигитални и иновативни решения и налагането на “нова нормалност”. Все по-често говорим за интегриран подход при градското развитие и дигитализацията и необходимостта от устойчив и приобщаващ растеж, съвместни действия и политики в сфери като дигитализация, образование, енергийна ефективност, мобилност, околна среда, социално включване; за иновативно предприемачество, отговорни изследвания и иновации и политики за трансформация. Нараства ролята на данните и в частност отворените данни като ключов фактор за вземане на решения и развитие на политики.
Нарастващо предизвикателство е и киберсигурността. Ежедневно системите на Столична община са атакувани от ботове и злонамерен софтуер. Огромни компании като Facebook редовно стават жертва на изтичане на масиви от данни за милиони хора. Затова при всяка система обмисляме, на първо място, как да бъде защитена тя и как данните на потребителите да са сигурни. Съвсем наскоро, например, системата за прием на деца в ясли, детски градини, подготвителни групи и първи клас беше активно нападана в дните на обявяване на местата за различните набори. Първата атака беше от 23 бота, а втората от над 140. За щастие, архитектурата на системата е отлично построена и всичко, което постигнаха хакерите, е лекото й забавяне в рамките на час или два. Наясно сме, че такава архитектура понякога затруднява гражданите – данните трябва да се попълват стриктно по лична карта, адресите се проверяват автоматично, изискват се допълнителни данни при вход и трябва добре да се помнят потребителските имена и паролите, но по този начин постигаме две неща: сигурността на данните на гражданите и елиминирането на възможностите за злоупотреба или човешка грешка при проверка. Това подсигурява 100% прозрачен процес на прием.
Кои са добри европейски практики, които биха били приложими за повишаването нивото на дигитализация и в община София? Как си сътрудничите с ваши колеги от други европейски градове?
Международното партньорство и обмяната на опит и добри практики с други градове от Европа и света е важен фокус за Столичната община и нашето направление. София работи активно с редица организации и си сътрудничи с много градове. Черпим знания и обменяме опит от проектите, в които сме въвлечени. София е град с традиции в сферата на технологиите и иновативното развитие, както и пионер, който изпреварва редица европейски градове в развитието си в определени области. Разработването на цифрови градски двойници е ключова европейска практика. Столичната община стана партньор в изграждането на първия у нас “Цифров двойник на града” съвместно с единствения по рода си институт за разработки в сферата на големите данни (big data) за Балканите и Източна Европа – GATE. Това е първият подобен проект в България и ще позволи моделирането на сложни социално-икономически процеси и тестването на стратегии преди тяхното прилагане в реална среда. Първият цифров двойник на София ще се намира в район Лозенец и ще бъде валидиран в три пилотни сценария – градско планиране, качество на въздуха и публичен транспорт.
Друга добра практика е създаването на градски “бордове” с участието на експерти от местната екосистема. Дигиталният борд на София беше основан през 2020 г. Членовете му са лидери от технологични компании и бизнес асоциации, академичните среди и местната предприемаческа екосистема, които споделят експертиза, предложения насоки и добри практики със заместник-кмета и екипа на Иновативна София относно въвеждането на нови дигитални технологии, дигиталното и иновативното развитие на София. Важна тенденция е дигитализацията, свързана с образованието. Над 200 учители от 16 училища в София станаха част от пилотния проект на Столичната община „Училище в облака“ и внедряването на модела “Едно към едно” за провеждане на учебния процес с устройство за всеки учител и ученик с цел цялостна дигитална трансформация на училището. В края на март стартира и новата система за изцяло електронно кандидатстване и записване на първокласниците в София. Родителите могат да кандидатстват и да запишат децата изцяло онлайн, без да има нужда да се редят на опашки и да предоставят документи на хартия. Системата съдържа и информация за свободните места в 168-те столични общински училища, които ще посрещнат около 12 000 първокласници.
Насърчаването на гражданското участие е друга ключова тема. Добри примери са “София избира” – програмата на Столична община за реализация на проекти за подобряване на градската среда, предложени от гражданите и избрани от тях чрез гласуване, и Viber общността на Столичната община за COVID-19 (с над 24,500 абоната), чрез която информираме гражданите за актуалните новини от живота в града и можем да отправяме въпроси към тях чрез публикуването на анкети.София не само следва добрите Европейски практики, но е и пионер в такива. Разработването на “пясъчници” за развитието на иновативни решения и продукти все повече навлиза в Европа. Почти 6 месеца след като Пясъчникът ни за иновативни решения на София беше вече в действие, Столичната община беше поканена да се включи в международния проект на Европейската комисия (ЕК) “Регионални и локални базирани на данни иновации чрез колективна интелигентност и пясъчници за градски решения”. Проектът е на Съвместния изследователски център (JRC) – службата на ЕК за наука и знания, и е част и от по-широкообхватна дейност ELISE (Европейски локационно-оперативно съвместими решения за е-управление). Очаква се в края на програмата София и другите 11 градове-участници да имат развити индивидуални политики за работа с пясъчници за иновативни решения и знанието как да развиват и поддържат добра среда за участието на местните компании и други екосистеми в създаването и внедряването на градски решения. Няма как да не спомена и трите международни проекта, които екипът ни спечели и координира от името на Столичната община. PolicyCLOUD е проект, финансиран по Хоризонт 2020. Основната му цел е да създаде инструменти в облачна среда за моделиране, тестване и управление на политики чрез анализ и визуализация на данни. Срокът за изпълнение е 3 години, през които София работи заедно с още 15 партньора от 9 държави. Чрез участието си в проекта София ще има възможност да извършва симулации, тестове и анализ на потенциални инициативи и политики.
През 2020 г. София заедно с още 20 европейски града беше поканена да участва в Digital Innovation Initiative 2020-2022 на Bloomberg Philanthropies. Както вече споменах, София получава консултантска и техническа помощ за редизайн и оптимизиране на общинските е-услуги и в момента се фокусираме върху услугата “Промяна на адресната регистрация”. В продължение на програмата на ЕК „Предизвикателство дигитални градове“ (DCC), в рамките на която съвместно с над 100 представители от местната екосистема и консултантска подкрепа от ЕК разработихме СДТС, ЕК даде старт на 30-месечната инициатива „Предизвикателство 100 интелигентни града“. Фокусът на София е върху областта “Е-управление и участие на гражданите”. Градът получава персонализирана експертна консултантска подкрепа като част от общност от над 130 града – за постигането съвместно с местната екосистема на конкретен проект, инструмент или процес, който да насърчи интелигентното развитие на София по темата.