Секторът се развива с много добри темпове и определено е в крак със съвременните тенденции

инж. Евгени Борисов-председател на БАМК, гл. ас. д-р инж. Станислав Райков-преподавател от катедра МДПК и член на Организационния комитет на СДКК 2025

Какви са основните предизвикателства пред индустрията на металните конструкции в България в момента?

инж. Евгени Борисов: Преди предизвикателствата бих искал да започна с добрите новини. В последната година цените на металите се понижиха и стабилизираха на нива, не много далече от нивата преди кризата, като металите са налични и с кратък срок на доставка. От друга страна, преди няколко месеца влезе в сила изменение на Наредба № Iз-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
С него се облекчават изискванията към металните конструкции в две направления – увеличават се площите на пожарните сектори на едноетажните промишлени сгради и се намаляват изискванията към границата на огнеустойчивост (R) на носещата им конструкция, в случай че са спазени определени изисквания към активните мерки за пожарна безопасност. Като алтернатива на консервативните стойности на критичните температури, дадени в Наредба № Iз-1971, е възможно с изчисления съгласно Еврокод проектантите да доказват по-високи стойности на критичните температури. По този начин се намаляват разходите за пасивна огнезащита на стоманените елементи. Всички тези фактори биха допринесли за по-масовото използване на решенията със стоманени конструкции.

В същото време цените на бетона, добавъчните материали и цимента се повишават през няколко месеца, включително два пъти тази година, и аз се надявам, че ръководителите на проекти и инвеститорите ще направят добър анализ за най-ефективното решение преди началото на проектирането. Анализът „метал или бетон“ трябва да включва не само връхната конструкция, но също и фундаментите, които са много по-малки при металните конструкции, по-малкия обем на изкопните работи, по-икономичните хоризонтални и вертикални връзки. Освен това трябва да се отчита и рискът от повреди по конструкцията при земетресения, каквито при металните конструкции почти липсват. Само по този начин инвеститорът ще получи реална и комплексна представа кое решение е по-надеждно и икономически по-изгодно, за да вземе правилното решение. Фактът, че делът на металните конструкции в България е много по-малък в сравнение с държавите в Европа показва, че е налице значителен потенциал за растеж.

Предизвикателствата в сектора са същите като пред цялата строителна индустрия. Има проблеми с намирането и задържането на персонала. Също проблеми с качеството и сроковете на проектирането. Проектирането на метални конструкции изисква повече усилия и внимание, а като се има в предвид натовареността на конструкторите в момента мисля, че много от тях просто избират по-лесния за тях път, като залагат на стоманобетонните конструкции.
Като цяло строителният сектор е много атрактивен в момента и се надявам, че това ще привлече повече хора и с времето ще се създадат добри кадри.

Каква е Вашата оценка за развитието на иновациите и устойчивите практики в строителството с метални конструкции у нас?

Станислав Райков: Секторът се развива с много добри темпове и определено е в крак със съвременните тенденции в повечето направления. От една страна, проектирането на метални конструкции в България все по-често и особено за по-предизвикателните проекти, свързани с промишлеността, се реализира чрез използването на СИМ (Строително-информационни модели). Този подход дава възможност за оптимизиране на проектния и строителния процес и за отлична координация между отделните проектни части. От друга страна, повечето водещи производители на метални конструкции у нас внедряват непрекъснато все по-нови и съвременни напълно автоматизирани и/или роботизирани производствени линии както на отделни детайли, така и на цели конструктивни елементи и системи. Не на последно място, през 2022 година влезе в сила новата Наредба за изпълнение на стоманени конструкции, която беше създадена при много ефективна колаборация между академичната общност и бизнеса. Тази наредба отмени и замени морално остарелите ПИПСМР и постави една напълно съвременна основа за проектиране, производство, монтаж и документално обезпечаване на строителния процес с метални конструкции. Всички изброени фактори определено дават основание да смятаме, че въвеждането на иновативни практики в сектора е непрекъснат процес, който се реализира на много добро ниво.

Каква е значимостта на Деветия национален симпозиум по Стоманени, дървени и комбинирани конструкции за бранша и какво очаквате като основни резултати от събитието?

Станислав Райков: Националният симпозиум, организиран от катедра МДПК към Строителния факултет на УАСГ, вече близо 20 години е основното събитие в календара на тази част от строителната гилдия, която припознава стоманените, дървените и комбинираните конструкции като свое основно амплоа. Той е място за среща между практикуващи инженери-проектанти, строителните фирми, които са ангажирани с производство и монтаж на тези конструкции, представителите на компаниите, работещи в областта на фасадния инженеринг, академичната общност, млади специалисти и докторанти. Наред с това, на форума място вече традиционно заемат и фирми, които представят редица свързани с този тип конструкции продукти, като крепежни елементи, системи за защита на конструкциите от корозия, пожарни въздействия и др. В този смисъл, СДКК се явява мястото и идеалната платформа за обмен на актуална информация, представяне на нови разработки и продукти, разширяване на мрежата от контакти за всички участници.

За втори път от началото на провеждането на симпозиума имаме амбицията и възможностите да го реализираме в модерна среда и да излезем от рамките на УАСГ. Предишното подобно издание се радваше на много голяма аудитория и получи чудесен отзвук сред колегията. Разчитаме това събитие да повтори и надгради този успешен формат. Деветото издание на Симпозиума – СДКК2025 - ще се проведе на 20 юни т.г. в Интер Експо и Конгресен Център, гр. София. Имаме изтъкнати чуждестранни гост-лектори, които ще изнесат доклади с много актуална тематика. Допълнително, програмата на симпозиума е доста обширна и покрива изключително разнообразни теми. Разчитаме всеки от нашите гости да остане удовлетворен от събитието като цяло. Следващото десето, юбилейно издание се надяваме да бъде организирано извън София, за да привлечем участници от всички краища на страната.