Седмият национален симпозиум по СДКК ще представи постижения в теорията и практиката
проф. д-р инж. Борислав Белев и проф. д-р инж. Николай Рангелов
Проф. Борислав Белев, бих искала да Ви върна в началото. Как се роди идея за симпозиума? Как в течение на годините се променяше, отговаряйки на актуалните тенденции в областта на стоманените, дървени и комбинирани конструкции?
Идеята според мен възникна спонтанно - беше очевидно, че в България няма специализирана конференция по проблемите на металните и дървените конструкции, а участието ни в юбилейните научни конференции на УАСГ е с твърде голям времеви интервал. Затова решихме, нашият симпозиум да се провежда на всеки 2-3 години, като си поставихме за цел той да се превърне в национален научно-приложен форум, ориентиран предимно към инженерната колегия, на който да бъдат представяни новостите и тенденциите на развитие в изследванията, проектирането и строителството на стоманени, дървени и комбинирани конструкции.
Дебютът на симпозиума беше през месец май 2006 г., когато ръководител на катедрата беше проф. д-р инж. Димитър Даков. При второто издание на симпозиума (2008 г.) вече имаше сериозен интерес от страна на инженерите проектанти, строители и голям брой фирми-спонсори. С доклади участваха водещи наши специалисти и гости от Румъния, Гърция, Турция и Украйна. В тези начални издания на Симпозиума, естествено доминираше тематиката, свързана с въвеждането на Европейските норми за проектиране - конструктивните Еврокодове. Бих желал да отбележа, че след 2000 г. много членове на катедрата участваха активно в работните групи към ТК 56 на БИС, формирани със задача да направят превод и техническа редакция на различни части от Еврокод 3 (за стоманени конструкции), Еврокод 4 (за комбинирани конструкции), Еврокод 5 (за дървени конструкции), Еврокод 8 (за сеизмично осигуряване) и Еврокод 9 (за алуминиеви конструкции), както и да изготвят Националните приложения към тези части. Третият национален симпозиум по СДКК проведохме през септември 2010 г. съвместно с международния TensiNet Symposium Sofia 2010, посветен на изследванията и практическите реализации на текстилни мембранни конструкции. Петото издание на симпозиума беше през м. ноември 2014 г., а четвъртият и шестият национални симпозиуми по СДКК, се проведоха съответно през 2012 и 2017 г. в рамките на юбилейните научни конференции на УАСГ.
Във всички досегашни издания на Симпозиума значителен брой от изнесените доклади бяха посветени на проектирането и изграждането на крупни обществени и промишлени обекти с национално значение, което според нас го превърна в желания форум за обмен на професионални знания, идеи и контакти, както и за обсъждане на практически проблеми, свързани с проектирането, изграждането и развитието на стоманените, дървени и комбинирани конструкции. За читателите, които не са специалисти по строителни конструкции, бих желал да поясня, че комбинираните конструкции, за които стана дума, могат да бъдат комбинации от стомана и стоманобетон, от стомана и дървесина, от дървесина и стоманобетон и други. Общият принцип, който се използва при тях, е осигуряване на съвместна работа на компонентите от различни конструктивни материали, при което се съчетават силните страни на тези материали и се получават по-ефективни конструктивни елементи, сгради и съоръжения.
Какви са очакванията Ви за тазгодишното издание? Разкажете повече за организацията и за подкрепата, която очаквате?
Планирането на симпозиума започна миналата година в условията на епидемична обстановка, като беше взето решение той да се отложи за месец май или юни т. г. Първата покана беше изготвена и публикувана в началото на тази година. Привлякохме като съорганизатори КИИП, КИИП РК София-град и Асоциацията за фасаден инженеринг (АФИ). След обсъждане Организационният комитет реши да проведем Симпозиума в конферентния център на София Тех Парк (Иновационен форум „Джон Атанасов“). Признателни сме на Българската асоциация по метални конструкции (БАМК), която стана генерален спонсор на събитието и продължава да ни оказва непрекъсната организационна подкрепа. Разчитаме също на Регионалните колегии на КИИП в страната да насърчат своите членове да участват в симпозиума.
Новите моменти в работата на Симпозиума ще бъдат провеждането на дискусионен панел по проблемите на нормативната база и изпълнението на стоманените конструкции и постер-сесия за представяне на някои от докладите под формата на постери. На заинтересованите фирми предлагаме различни варианти (пакети) за фирмено участие. Вече има заявен интерес за рекламно представяне и спонсорство не само на фирми от бранша, специализирани в изготвянето и монтажа на стоманени и дървени конструкции, но и на търговски фирми-доставчици на строителни продукти, както и фирми-дистрибутори на специализиран софтуер. Очакваме заявки за участие и от фирмите, работещи в областта на фасадните системи и фасадния инженеринг. В заключение искам да благодаря на техническо издателство Ел Медиа, което прие да бъде официален медиен партньор на Симпозиума и на списание Строители, което публикува настоящото интервю.
Проф. Николай Рангелов, като председател на Научния комитет на Симпозиума, бихте ли разказали кои са основните тематични направления в програмата на симпозиума.
Не е тайна, че катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“ на УАСГ е най-значимото научноизследователско звено в областта на стоманените, дървените и комбинираните конструкции у нас. Нещо повече, нашата катедра е разпознаваема и извън страната. Само ще спомена, че още през далечните 1997-1999 екип от катедра МДПК участва в големия европейски научноизследователски проект RECOS, насочен към проблемите на проектирането на стоманени конструкции за сеизмични въздействия. Това е и едно от основните направления на научни изследвания в катедрата. В този контекст ще добавя, че през последните шест години участвахме и участваме в още три европейски проекта в тази област: Innoseis, EqualJoints-Plus и FreeDam-Plus. Това показва, че катедра МДПК е позиционирана и добре разпознаваема на картата на научноизследователските звена в Европа. Симпозиумът, седми по ред, е, разбира се, отражение на цялата гама научни изследвания в нашата предметна област. Основното тематично направление на симпозиума е формулирано възможно най-общо като „Теоретични и експериментални изследвания в областта на стоманените, дървените и комбинираните конструкции“. В него попадат на практика и изследвания в областта на устойчивостта на металните конструкции, съединения и възли в стоманените конструкции, както и сеизмичните аспекти. Очаквам да бъдат докладвани научни и научно-практически разработки в областта на дървените конструкции, в това число и такива, засягащи нашето културно-историческо наследство. Едно ново тематично направление на седмия симпозиум е посветено на проблемите на фасадния инженеринг. То е и отражение на сътрудничеството на катедра МДПК с Асоциацията за фасаден инженеринг (АФИ). Особено важно за нас тематично направление е „Практически реализации и постижения в проектирането и изграждането на стоманени, дървени и комбинирани конструкции“. Всъщност, научните изследвания нямат реален смисъл, ако не са насочени към практически приложения. Именно постижения от реалната практика ще бъдат представени в това тематично направление.
Към каква аудитория са насочени тематичните сесии?
Като цяло симпозиумът е насочен към една по-широка аудитория, която по някакъв начин има отношение към строителните конструкции. Такива са инженери-конструктори, които са се специализирали в проектирането на стоманени конструкции или такива, за които стоманените, дървените и комбинираните конструкции представляват интерес. Тук включвам и колеги инженери от практиката, работещи в областта на реализацията на строежи със стоманени, дървени и комбинирани конструкции и в този контекст бих желал да споделя дългогодишното сътрудничество на нашата катедра с Българската асоциация за метални конструкции (БАМК). Колегите, които се занимават с приложни софтуерни продукти също са подходяща аудитория на симпозиума, тъй като могат да се запознаят от първа ръка с различни практически проблеми.Мисия на симпозиума е и създаване на среда за обмен на професионални знания, превръщането му в приятно място за среща на колегията. В тази връзка бихме желали да окуражим участието на практикуващи инженери и представители на индустрията, които да представят свои реализации, и така съвместно да инициираме позитивни дискусии по приложни проблеми.
Какви са актуалните тенденции в областта на стоманени, дървени и комбинирани конструкции?
Според мен не би могло да се очертаят конкретни нови тенденции в нашата област, по-скоро предпочитам да говоря за една непрекъсната еволюция на стоманените, дървените и комбинираните конструкции. Струва ми се, че най-интересен е напредъкът в областта на сеизмичното осигуряване на стоманени конструкции. Именно в този контекст напоследък се появяват много иновативни предложения. Като пример ще спомена още веднъж проекта Innoseis, в който бяха обобщени и представени редица иновативни идеи за по-ефективно и по-сигурно сеизмично осигуряване. Проектът FreeDam-Plus, по който работим в момента, също е насочен към иновативни решения основани на фрикционни устройства, подходящи за приложение в стоманени рамкови системи. През следващата година предстои семинар по този проект, така че на него те ще бъдат популяризирани по-детайлно.