Ролята на енергийната ефективност се подценява като фактор за по-добър енергиен баланс и чист преход

На 5-и октомври в BIA SKY Office Building в София се състоя национална кръгла маса от поредицата „Инвестиции в устойчива енергия“ на тема „След Националния план за възстановяване и устойчивост: стратегическа визия и практически измерения на местно равнище“. Организаторите на еднодневното събитие бяха Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес, Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“. 

„Концепцията на днешното събитие е да видим каква е визията за развитие на хоризонталните политики за енергийна ефективност, а след това да намерим секторните им отражения и да стигнем до отделните инструменти“, поясни Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“. В събитието взеха участие Юлиан Попов, министър на околната среда и водите; Ангелина Бонева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството; Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие; Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара и др. 

Ролята на енергийната ефективност се подценява като фактор за по-добър енергиен баланс и чист преход

Запитан относно състоянието на административния капацитет за осъществяване на реформите, свързани с чистия преход, министър Юлиан Попов посочи: „Всяка една община, всяко едно министерство има своя капацитет. Проблемът е не толкова в капацитета по принцип, проблемът е в политическата воля и решимост и в спазването на политическа посока. Когато всички работим задружно и в една посока, тогава този административен капацитет може да даде много добри резултати особено ако работи заедно с бизнеса и с подкрепата на бизнеса.“ С оглед процеса на саниране на жилищата у нас той коментира, че публичните средства следва да покриват от порядъка на 20-25% от общия разход за енергийно обновяване на сградите, като някои собственици ще могат да обновят своите сгради изцяло със собствено финансиране, а други – да бъдат подпомогнати по линия на енергийната бедност – след като цялата система за енергийна бедност заработи реално. 

Зам.-министър Ангелина Бонева се спря върху развитието на програмите за обновяване на сградния фонд, като сподели, че все още няма нито една подадена апликация във втория етап на програмата за обновяване на многофамилните жилищни сгради, която изисква 20% съфинансиране от страна на собствениците. За да преодолее този проблем, МРРБ работи върху два варианта за осигуряване на съучастието на собствениците – с приложение на ESCO договор с участието на общините и с гаранционна схема за кредити от търговските банки, разработена от публичните финансови институции – Фонд на фондовете и ББР. Работи се и по реформата „Обслужване на едно гише“, като към момента oбластните информационни центрове ще са отворени за въпросите на гражданите и ще си сътрудничат с частни организации, които са заинтересовани от участие в процеса. 

Ключова за разговорите беше сесията с участието на Фонд на фондовете и ББР, които потвърдиха наличието на инструменти за блендирано финансиране на проекти за енергийна ефективност, включващи грантов компонент и преференциални кредити за инвеститорите. Беше представена и новата гаранционна схема на ББР, свързана с изпълнението на програмата по НПВУ за индивидуални фотоволтаични инсталации. Двете търговски банки, които участваха в дискусията – ОББ и ПИБ, потвърдиха интереса си към подобен тип схеми, като същевременно представиха многобройни специализирани продукти и потвърдиха, че зеленото развитие представлява приоритет номер едно за банковия сектор – както заради изискванията на регламента за таксономията, така и поради повишеното пазарно търсене. 

По време на националната кръгла маса представители на местни органи, браншови организации, финансови институции, асоциации и сдружения в областта на устойчивата енергия се включиха в обсъждането с представяне на конкретни инструменти и решения, подкрепящи изпълнението на публичните политики. Беше изтъкната и ролята на българския бизнес като двигател на изпълнението на политиките в областта на климата и енергетиката и като ключов партньор на местните власти, но, според думите на Добри Митрев, все още има нужда от отпадане на административни бариери, а все по-сериозна става нуждата от квалифицирани специалисти и работници, без които реалният енергиен преход е немислим.

ТАГОВЕ:
СПОДЕЛИ:

Акценти