Ревитализация на подмостовите пространства

Градовете по света стават все по-гъсто населени и по-плътно застроени, свободното място е все по-малко. В бетонната джунгла пространствата под мостовете са отритнатите отрочета на градското развитие – тъмни, мрачни, неприветливи ниши, които хората заобикалят отдалеч. Но биха могли да бъдат тъкмо обратното – оживени средища на обществения живот, места за забавление, спорт, отдих, творчество и изкуство. В статията ще разкажем за възможностите за превръщане на тези пространства в притегателни места за градските жители.

Текст: списание Инфрабилд

Мостове в градската среда тук наричаме всички онези инфраструктурни съоръжения, при които дадена транспортна връзка е повдигната, а под нея е налице празно пространство. Това са: повдигнати скоростни градски магистрали; акведукти; повдигнати трасета на градски железници; широки подлези под големи булеварди или ЖП линии. 

Има известна ирония в случващото се с тези мостове. Сами по себе си те са създадени да свързват различни части на градовете и държавите. Ала в микро-мащаб, на локално ниво, те на практика разкъсват града. Неприветливи и мрачни, подмостовите ивици са психологическа бариера – карат хората да стоят надалеч, да избягват преминаването към „другата страна“. Често пъти тези ниши са територия на злоупотреба – нелегални сметища, гробища за стари коли или пък свърталища на гангстерски групи. Така на практика мостовете с пространствата под себе си „разсичат“ кварталите едни от други.  Понякога празните пространства се използват за паркинги. Това е вид оползотворяване, но то отново прави местата под мостовете трудни за преминаване – разсичащият ефект се затвърждава. 

Сред урбанистите подмостовите пространствата се определят като „мъртви места“. Думата произтича от разбирането, че на такива места, дори понякога да има хора и движение, обикновено не се случва никакво социално взаимодействие. В изследванията за градската среда ги наричат дори „не-места“: самотни, тъжни петна, където няма обществен живот. Като цяло мъртвите места, не само под мостовете, са резултат от лошо градско планиране. Те са нежелани, несинхронизирани с потребностите на хората в града. 

Нов поглед 

„Днес ще посетим направи-си-сам скейтпарка „Под моста“, казва в онлайн-видео известен американски влогър една октомврийска утрин през 2021 г. Скейтпаркът се намира в Сан Антионио в щата Тексас. Това е само един от голям брой „направи си сам“ скейтпаркове в САЩ, много от които са разположени между колоните на повдигнати градски магистрали. Младежите карат кънки, тротинетки и скейтбордове. Гладко циментираният терен е осеян с рампи, бетонни блокове и други приспособления за акробатическите изпълнения на скейтбордистите.  Тенденцията подсказва, че местата под моста могат да се преобразят и да се превърнат в любими кътчета за местните общности. Налице е комбинацията от условия, които правят мястото подходящо за събиране на хора – простор в съчетание с „навес“, пазещ от дъжд и пек. 

И докато скейтпаркът „Под моста“ в Сан Антонио е изцяло самоделен – дело на местната общност на скейтърите, то в други случаи местните власти подпомагат преобразяването на противните места под мостовете. Един от многобройните примери е „Надлезният парк“ в Торонто, Канада. Той е изграден с 6 млн. долара финансиране от правителството на Канада и е отворен през 2012 г. По това време паркът включва детска площадка, баскетболни игрища и скейтпарк. Част от бетонните колони са изрисувани – от местни графити-художници. По-късно е разширен и вече разполага с пикник-зона, място за тренировки за кучета и чешми за питейна вода. Характерна негова особеност е украсата с 57 осмоъгълни огледала, разположени на „тавана“ над игрищата. Добре, как могат да се преобразят нишите под мостовете? 

Зони за спорт 

Превръщането на пространствата под мостовете в спортни зони изисква относително малко усилие и е един от най-ефективните начини за оползотворяване и съживяване на въпросните мрачни места. Примерите от Сан Антонио и Торонто са само два от много. Освен скейтпаркове нерядко се изграждат игрища за футбол и баскетбол под мостовете, а може да има и други спортни съоръжения. Например, в някои случаи теренът бива застлан с изкуствена трева и на него се събират желаещи да практикуват йога, каланетика, аеробика. Катераческите стени са друг много популярен спорт, който се практикува добре под мостове. 

Концерти и представления

Кой не обича да гледа концерти на живо на открита сцена през лятото? Такава открита „зала“ може да се оформи под сянката на повдигната градска магистрала или акведукт. Бетонното трасе служи като навес, под който се подслоняват и сцената за изпълнителите, и трибуните за публиката. По този начин могат да се провеждат цели фестивали на сценичните изкуства.  Разбира се, повдигнатите трасета на железниците не са толкова подходящи заради шума при преминаването на влаковете. Отвъд това, мостовете имат едно съществено предимство пред много други открити сцени: масивната бетонна конструкция може да понесе изобилие от техника за осветление и озвучаване. 

Детски центрове 

Сред най-сполучливите преображения на пространствата под мостове са детските центрове. Предпазени от дъжда и снега, както и от летния пек, но същевременно открити, проветриви и светли, нишите понякога се превръщат в несравними детски зони с люлки за малки и големи, с батути, въжени градини, пързалки, хамак-зони и др. Подобни детски площадки могат да надминат по мащаб повечето квартални градинки за подрастващите. Голямата бетонна конструкция пък дава възможност за лесно изграждане на окачени съоръжения – въжета, люлки, мрежи за катерене и др. 

Събития 

Местата под мостове и надлези, особено когато там има съоръжения за спорт или сценични изяви, могат да бъдат идеални за събирания на обществеността като например арт-работилници, фермерски пазари, изложби, панаири, светлинни спектакли. В зависимост от пространството събитията могат да допълват временно или постоянно останалите функции на подмостовото пространство.  Много често съживяването на зоните под мостовете разчита на търговските зони – щандовете и павилионите стават постоянна част от „парка“ под моста.  Една подценявана възможност е подмостовите зони да бъдат използвани, наред с всичко друго, и за социална кухня (раздаване на безплатна храна за социално слаби), особено през студените зимни месеци. 

Линейни паркове 

Понякога повдигнатите градски трасета позволяват създаването на линейни паркове по протежение на мостовите конструкции. Докато отгоре хвърчат коли или влакове, отдолу и отстрани на повдигнатата конструкция пространствата се изпълват със зеленина, велотрасета, пешеходни алеи – всички разположени успоредно на моста и „обгръщайки“ игрищата и детските площадки, втъкнати между колоните. Велосипедните и пешеходните трасета могат да играят довеждаща роля за посетителите на спортно-развлекателните съоръжения, но и да служат за отдих и почивка сами по себе си. 

Голям обществен ефект с малко инвестиции 

Предимствата на съживяването на зоните под мостовете са няколко. Най-очевидното от тях е, че дефектът се превръща в ефект: презираното място става оживено, желано, приятно. Стопява се потенциалът за оформянето на „сиви“ зони, привличащи нежелани социални феномени – гангстерски събирания и др. Засилва се и свързаността на кварталите от двете страни на мостовете.

От друга страна, това създаване на приветливи обществени пространства може да идва на цената на относително неголеми инвестиции за съответните общини. Ключови, основни и задължителни са доброто осветление и поддържането на хигиената. Рампите и препятствията за част от спортовете често следват естествения релеф на мястото. Водните атракции в случаите с мостове над реки също изискват минимална намеса. 

Доколкото финансирането винаги е трудна задача за градските власти, отлична формула за съживяването на подмостовите пространства е публично-частното партньорство. Изграждането на съоръженията може да се осъществи от заинтересовани външни организации. Това може да са частни компании, които имат интерес да стопанисват спортни центрове, общностни зони, сценични съоръжения, а могат и да са граждански организации. Така например ако са достатъчно активни, местните граждани могат да сформират сдружение, което да привлече дарителско или грантово финансиране за създаване на спортни съоръжения, игрови зони, въжени системи и др. В тези случаи общината има отговорността за ясното регламентиране на условията на поддържане и експлоатация на терена. 

Промяна на възприятията и привличане на хората

Голямото предизвикателство при целенасоченото съживяване на пространствата под мостовете е промяната на общественото възприятие и нагласите към мястото. В повечето случаи тези неизползваеми, сиви пространства не привличат вниманието с нищо. Според инициативата „Проект за обществени пространства“, има четири водещи критерия, които правят дадено публично пространство ефективно: комфорт, лесен достъп и свързаност, ползваемост и социалност. Ползваемостта се отнася до леснотата на взаимодействие с общественото пространство. Тук е важно да се намери правилният баланс между безопасност и удобство.

Достъпността може да е по-предизвикателна задача. Обичайно вдигнатите трасета и виадуктите минават през градовете и наоколо им има наземни улици или булеварди, доминирани от автомобилен трафик. Това прави зоните под мостовете трудно достъпни. Липсата на лесен достъп може да подкопае всички усилия за ревитализиране на пространствата под мостовете. За да бъдат привлечени хората, трябва да има видимо лесна връзка между мястото и обкръжаващата го среда. Свързаността на нивото на градския терен е ключово за ефективността.

По отношение на комфорта ключов въпрос е какво кара хората да излязат навън в свободното си време и да се насочат към дадени обществени места. Обичайно това е желанието за релаксация, за отдръпване от напрегнатата атмосфера на забързаното ежедневие и градската суматоха. Шумът е съществен фактор - той е тихият бич на обществените пространства и точно в близост до трасетата с оживен трафик трябва да бъде добре помислено за намаляването му.

След като всичко това е изпълнено в стремежа да се направи жизнеспособно място под моста, остава въпросът за взаимодействието между хората и как те могат да бъдат подтикнати да общуват помежду си. Социалното взаимодействие между хората е до голяма степен разнообразно и непредвидимо. Но обкръжаващата среда може да допринесе за неговото стимулиране. Експертите наричат този подход „триангулация“ - процес, при който даден външен фактор спомага за създаването на връзка между отделните индивиди и е предпоставка двама души да се заговорят помежду си. Това може да бъде всичко, което стимулира спонтанен разговор - например маса за хранене, която среща хората по време на ядене, набор от близко разположени пейки, скулптура или графити-изображение, шадраван с чешми за питейна вода и др.

Не на последно място остава и въпросът как съживеното място да се появи в радара на вниманието на местните обитатели. По тази причина много проекти за ревитализация на мъртви места целенасочено разчитат на ярките цветове в дизайна, за да привлекат вниманието на хората, свикнали да подминават мястото. В частност, яркото цветно осветление вечер, спектаклите с цветни светлини и концертите с блясъка на прожекторите драстично променят начина на възприемане на доскоро занемарените подмостови пространства