Развиваме и разширяваме позициите си в българския транспортен сектор

инж. ик. Диян Димов, изпълнителен директор на Пристанище Бургас

Визитка: Диян Димов е изпълнителен директор на Пристанище Бургас от юни 2010 г. до юли 2013 г. и от октомври 2014 г. до момента. Цялата му професионална биография е свързана с пристанище Бургас. Преди това е бил заместник-управител на Терминал за насипни товари, началник отдел „Експлоатация“, началник отдел „Анализ, статистика и труд“. Диян Димов е бил президент на BASPA (Асоциация на пристанищата на Черно и Азовско море), която е секторен партньор на Черноморската икономическа общност (BSEC). Завършил е Одеския институт за морски инженери, специалност "Икономика и организация на водния транспорт".

Първото съвременно българско пристанище чества своя 120-ти юбилей. Разкажете ни накратко за историята му, как започва всичко и какво беше развитието през годините?

През 19 век пристанището в Бургас е представлявало дървени наклонени пристанищни скели, като товарите са носени на гръб, върху самари (кошове). След 1890 г. търговията нараства, за което допринася и строителството на жп линията Ямбол-Бургас, а това налага модернизация на пристанищните съоръжения. На 20-ти декември 1894 г., с указ на Княз Фердинанд І, е взето решение за построяването на съвременно пристанище. Търгът за строежа е спечелен от „Кас и Ликенс“- Белгия, но се оказва, че те нямат капацитет и през 1899 г. предават работата на френската фирма „Сосиете де конструксион Батиньол“ под ръководството на инж. Адолф Герар (Жерар), главен инженер и директор на пристанище Марсилия в периода 1895-1897 г.

Строителството на пристанището продължава 8 години и е открито за търговско корабоплаване на 18 май 1903 г. В началото пристанището представлява басейн с 60 хектара площ (600 000м2), има три кейови стени с общ фронт 590ми дълбочина на акваторията 24 фута (7,3м). Изграждането му струва на държавата 6 742 300 златни лева. Първото събитие, с което отбелязахме нашата годишнина беше валидирането на тематична пощенска марка „120 години пристанище Бургас“, чийто автор е проф. Георги Янков, ректор на Националната художествена академия.

Какъв е днешният облик на пристанището?  На какви съвременни технологии разчита то в своята работа?

През изминалите години пристанището се разширява и модернизира - строят се нови терминали и корабни места: построен е терминал за обработка на нефтопродукти, за насипни товари; влиза в експлоатация терминал „Запад“ с капацитети за контейнерна обработка. Днес пристанището за обществен транспорт Бургас е най-голямото в страната, а в района оперират седем пристанищни оператора - един държавен и 6 частни. Терминалите публична държавна собственост - „Изток 2“, „Запад“ и терминал Несебър, след решения на Министерски съвет са отдадени на концесия.

В пристанищен район Бургас се обработват различни видове товари. Към настоящия момент държавният оператор „Пристанище Бургас“ работи единствено на територията на Терминал „Изток 1“ и обслужва от 0-во до 14-то корабни места. „Пристанище Бургас“ осъществява своята дейност като предоставя услуги в направленията: товаро-разтоварно и пасажерско, морско-технически услуги, ползване на открити и закрити складови площи, и под митнически контрол.

Бихте ли разказали и за някои от последните реализирани проекти? С какво те повишават качеството на ефективността и качеството на работа?

Трябва да направя уточнението, че инвестициите на територията на държавния оператор „Пристанище Бургас“ са в правомощията на ДП „Пристанищна инфраструктура“, чиято дейност е поддържане и изграждане на инфраструктура в българските пристанища. Но видимо за всички е, че през последните десет години визията на държавното пристанище коренно се промени. Построени бяха сградата на „Морска гара“- предназначена за обслужване на круизните кораби; модерната Трафик кула, където службите следят за безопасността на корабоплаването.

Открита е Зоната за обществен достъп, като територията от 1-во до 4-то корабни места е освободена от товаро-разтоварна дейност и е предназначена за яхтинг, пасажерско обслужване и рекреация. Достъпът на бургазлии и гостите на града в тази част на пристанището е свободен. Само за няколко години Зоната се превърна в любимо място за отдих и разходка, за срещи с приятели. В последните няколко години на тази територия се организират и най-мащабните летни концерти в Бургас, които събират хиляди зрители. Извършено беше обновяването на най-стария закрит пристанищен склад „Магазия 1“.

Днес там се намира вторият пасажерски терминал, където в активния сезон обслужваме пътническите кораби, които извършват плавания в залива и до близките туристически места като остров „Света Анастасия“ и рибарското селище „Ченгене скеле“. На втория етаж в „Магазия 1“ се помещава филиала на Националната художествена академия и може да кажем, че сме едно от малкото пристанища в света, на територията на които се обучават студенти. Държавният оператор обслужва яхтената зона „Марина Порт Бургас“, база на ветроходните спортове за двата бургаски яхт клуба - „Порт Бургас“ и „Черноморец“ Бургас.
Поетапно се извършва обновяване на пристанищните челни кранове и пристанищна механизация.

Енергийната ефективност е една от широко коментираните днес теми. Как изглежда тя от гледна точка на пристанищния комплекс?

Извършена е подмяна на осветлението с енергоспестяващи осветителни тела в открити и закрити складови площи, както и в административната сграда. Приключи процедурата за обследване на покривните площи /сгради и складове/ и проектът на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за инсталиране на слънчеви панели скоро ще навлезе в строителна фаза. Другият европейски проект е EALING, за захранване на корабите с електричество от брега, с цел да се намали замърсяването, генерирано от плавателните съдове в българските пристанища.

Какво предстои в близките месеци ?

„Пристанище Бургас“ е първото българско пристанище прието за член на най-голямата круизна асоциация в Европа - MedCruise.  Асоциацията на средиземноморските круизни пристанища обхваща 22 държави на три различни континента - Африка, Азия и Европа. Представлява повече от 150 пристанища и 47 асоциирани членове, и има за цел да насърчава круизната индустрия в Средиземно море и прилежащите му морета. Тази есен, в периода 10-13 октомври 2023 г., Бургас ще бъде домакин на 63-та Генерална Асамблея на MedCruise.

Това домакинство е от изключителна важност за възобновяване круизните пътувания в Черно море, които бяха преустановени заради пандемията и войната в Украйна. Това е възможност отново да се заявим на картата на круизните пътувания в региона, да покажем, че туристите могат да бъдат сигурни при своите посещения в България. По време на този важен форум Бургас ще бъде посетен от близо 300 представители на круизната индустрия. Това събитие ще даде възможност за представяне на българските морски пристанища пред международната индустрия още повече, че на място в Бургас ще бъдат договорени дестинациите за посещение на пасажерски кораби в следващите две-три години, което ни задължава да се представим на високо ниво.

Както финал на нашия разговор, как виждате бъдещото развитие на Порт Бургас през следващите години?

Процедирането на Генерален план за развитие на терминал „Бургас Изток -1“ е във финален стадий. Същият гарантира перспектива за развитие в средносрочен и дългосрочен аспект. Заданието на ДП „Пристанищна инфраструктура“ позволява безконфликтно развитието на двете направления: разширението на Зоната за свободен достъп, с обслужване на круизното, каботажно плаване с нови яхтостоянки и място за отмора, развлечение, спорт и култура, както и на територията предназначена за товаро-разтоварната дейност, отговаряща на високите условия за обслужване на нашите товародатели. Нашата цел в бъдеще, както и до сега е запазване на добрите позиции на „Пристанище Бургас“ в икономическия транспортен сектор на българското пристанищно обслужване.