Работим за възвръщане и издигане престижа на строителния инженер
проф. д-р инж. Борислав Белев, Ръководител на катедра МДПК и Председател на Организационния комитет на Симпозиума, доц. д-р инж. Цветан Георгиев, Преподавател в катедра МДПК и Член на Организационния комитет на Симпозиума
Какви са основните акценти на Деветият национален симпозиум по Стоманени, дървени и комбинирани конструкции? Има ли нови теми или специални гости, които ще участват?
Борислав Белев: Първото издание на нашия симпозиум беше през месец май 2006 година. Тогава решихме да го провеждаме регулярно на всеки 2-3 години, като си поставихме за цел Симпозиумът да се превърне в национален научно-приложен форум, ориентиран предимно към инженерната колегия, т.е. събитие, на което си дават среща теорията и практиката. Основен организатор и мотор на Симпозиума е катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“ към Строителния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Особено се гордеем със седмото издание на Симпозиума от 18 юни 2021г., проведен в конферентния център „Джон Атанасов“ на София Тех Парк. Тогава, въпреки ограниченията, наложени от пандемията, успяхме да привлечем повече от 150 участници, много спонсори и фирми-партньори с изложбени щандове. В момента подготвяме деветото издание на Симпозиума, който ще се проведе на 20 юни тази година в Интер Експо и Конгресен Център в София.
Тематичните направления СДКК 2025 продължават традициите от предходните издания на Симпозиума. Идеята е да се представи колкото може по-пълно целият спектър на приложения на стоманените, дървените и комбинираните конструкции, заедно с проблемите на тяхното осигуряване за ветрови, сеизмични и пожарни въздействия. Фасадният инженеринг е друго много важно тематично направление. Все още не знаем конкретните теми на докладите, но считам, че програмата на Симпозиума ще заинтригува колегите от академичната общност, практикуващите инженери – проектанти и строители, както и фирмите доставчици на материали, продукти и системи, използвани в различни сфери на строителството. Може би нов момент в тематиката на СДКК 2025 ще бъде приложението на композитни материали в индустрията и фасадния инженеринг.
В резултат на съвместна работа по научноизследователски проекти преподавателите от катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“ имат изградени добри контакти с много колеги от сродни академични звена на други европейски университети. Искам да споделя за Вашите читатели, че за тазгодишното девето издание на Симпозиума сме поканили за участие с пленарни доклади изтъкнатите специалисти проф. д-р инж. Oguz Cem Çelik от Истанбулския Технически Университет и проф. д-р инж. Ioannis Vayas от Атинския Технически Университет. Гост на форума с пленарен доклад ще бъде и инж. Венета Новакова, известен експерт в областта на фасадния инженеринг.
Какви са най-големите предизвикателства и тенденции в строителството със стоманени, дървени и комбинирани конструкции, които ще бъдат обсъдени по време на събитието?
Борислав Белев: Трудно е да се прогнозира предварително какви конкретни проблеми и предизвикателства ще бъдат поставени пред аудиторията на Симпозиума от специалистите, презентиращи своите доклади. Очакваме, че и във фирмените презентации на генералните спонсори ще бъдат очертани важни тенденции на развитие на сектора. Аз лично бих желал да поставя на вниманието на вашите читатели една стратегия, която наблюдаваме в Италия и други европейски страни при реновирането на сградния фонд. Доста рисковано е както от от инженерна, така и от финансова гледна точка, да се планира и реализира само енергийно обновяване на сградната обвивка, ако едновременно с това не се предприемат мерки за сеизмично усилване на конструкциите на сградите. В този смисъл санирането трябва да е винаги комплексно, т.е. да подобрява едновременно и съгласувано енергийната ефективност и сеизмичната сигурност на сградите.
Значително предизвикателство за нас, специалистите, които работим в областта на стоманените, дървените и комбинирани (стомано-стоманобетонни) конструкции, остава задачата да демонстрираме пред обществото и строителната индустрия безспорните предимства на тези типове конструкции. Показателен е случаят с разрушителните земетресения в Турция и Сирия от 6 февруари 2023 година, където при обследване на силно пострадалите райони в провинциите Хатай и Караманмараш няколко месеца след земетресенията, ние с изненада установихме, че дори недотам добре изпълнени стоманени конструкции са с минимални повреди, за разлика от околните масивни сгради, които бяха вече разрушени или с тежки повреди, налагащи тяхното събаряне. Българските инженери, инвеститори и застрахователи трябва да анализират по-сериозно последиците от турските земетресения и да си направят съответните изводи. Вероятно една от ключовите теми на Симпозиума ще бъде сеизмичната издръжливост (seismic resilience) на сгради, градове и общества. Поне такава заявка е дал един от нашите чуждестранни гости, а и ние имаме какво да добавим по тази тема.
Симпозиумът обединява специалисти от различни сфери – академична, инженерна, производствена. Какви ползи носи този форум за участниците?
Борислав Белев: Събития като СДКК 2025 дават възможност за събиране на едно място и възможност за директно общуване и интензивен обмен на информация между специалистите от различните сфери. Много полезно е всеки да разбере какво правят другите, с какви проблеми се срещат и какви решения предлагат. Затова сме планирали и значителна по площ изложбена зона със щандове на различни фирми от бранша. Много важно за практикуващите инженери и за представителите на строителната индустрия е да се запознаят с възможностите на нашата катедрена научноизследователска лаборатория, чиято дейност ще бъде представена с обзорен доклад. Редица сериозни проблеми при проектирането и изграждането на сгради и съоръжения могат да бъдат избегнати, ако се търси помощта на изпитванията и експерименталното инженерство. Неслучайно системата Еврокод разрешава да се използва подходът, наречен „Проектиране, придружено от изпитвания“. Това е също утвърден в чужбина начин за доказване на ефективността на нови продукти (например профилирани ламарини, сандвич-панели) или технологии. В този смисъл, университетът, в случая УАСГ, и строителната индустрия могат да си бъдат взаимно много полезни.
Какъв е интересът към Симпозиума досега и как могат професионалистите да се включат в програмата?
Цветан Георгиев: Насочвайки се към отговора на този въпрос искам да използвам случая и да благодаря на списание „Строители“ за това, че ни давате трибуна и ни помагате да достигнем до по-широк кръг аудитория.
Що се отнася до интереса, то ние сме доволни, че събитието заинтригува различните целеви групи, към които е насочено. Първо се обърнахме към фирми от бранша и в рамките на един месец получихме потвърждения от пет генерални спонсори, което е и нашият лимит. Освен тях ни подкрепят множество фирми производители на стоманени конструкции, доставчици на системи за антикорозионна защита, фирми от областта на инженерния софтуер и други. Имаме чудесни партньори в лицето на Българската асоциация за метални конструкции (БАМК) и Асоциацията за фасаден инженеринг (АФИ). Ползваме се от помощта на браншовите организации като КИИП (РК София-град) и КСБ. Подкрепени сме и от Национален център по сеизмично инженерство към УАСГ. Благодарим на всички, които виждат, че това което правим, си струва и ни помагат. А потенциалните участници в Симпозиума вече могат да получават информация за СДКК 2025 на сайта на УАСГ, информационния канал на катедрата в LinkedIn (МДПК), каналите за комуникация в КИИП и на нашите домакини от Интер Eкспо и Kонгресен Център. Използвам случая да призова заинтересованите колеги да заявят участие по отрано, защото капацитетът на залата е ограничен. Моля побързайте, за да не останете огорчени!
Как виждате бъдещото развитие на Симпозиума и каква е неговата роля за развитието на строителния сектор в България?
Цветан Георгиев: Аз лично мисля, че вече е настъпил моментът да се разделим с названието „Симпозиум“ и погледнем към „Национална конференция по стоманени, дървени и комбинирани конструкции“. В този смисъл считам, че това събитие ще продължи да бъде национално значима трибуна за среща на специалисти от страната и чужбина. С моите колеги от катедрата сме обсъждали формат, в който да напуснем столицата и да гостуваме на някои от градовете, които са изявени центрове за производство на стоманени строителни конструкции. Това е идея, която можем да реализираме, ако усетим подобна нагласа в инженерната общност и тя се възприеме и от организациите и фирмите, които ни подкрепят. Мисля също така, че ще засилим и международното присъствие, както и направлението експериментално инженерство. Сега в Европа тече процес на въвеждане на второто поколение Еврокодове, които под ръководството на ТК 56 към БИС се превеждат на български, отново с активното участие на преподаватели от катедра МДПК. Следващите издания на Симпозиума несъмнено ще имат за задача да представят допълнителни анализи и тълкувания, улесняващи практикуващите инженери в прилагането на новите Еврокодове.
Относно развитието на строителния сектор ще добавя, че за да се случи такова развитие, то неминуемо изисква и зависи основно от развитието на инженерния потенциал, т.е. на строителните инженери. Трябва усилено да се работи за възвръщане и издигане на престижа на професията строителен инженер и привличане на млади и качествени кадри в университетите и после в самата индустрия. Тук е мястото да напомним за ролята на нашата катедра (МДПК), която е едно уникално за България специализирано звено с 80-годишна история и традиции. Това не е преувеличено, защото у нас само в Строителен факултет на УАСГ има специализирано академично звено, работещо по проблемите на стоманените и дървените конструкции. Не случайно сме се нагърбили и с амбициозната задача периодично да организираме национален симпозиум. Считаме, че това е част от нашата професионална мисия. Ролята на подобно събитие е да бъде средище за обмен на информация, да среща хора и идеи, да привлича и вдъхновява. То изпълнява тази си роля и сега, и ще я запази и за в бъдеще. Убеден съм, че Националният симпозиум по СДКК или като решим да го наричаме занапред, има своето място, своята роля и своето бъдеще.