Работим за устойчиво и чисто водоснабдяване
инж. Георги Василев, управител на В и К - Смолян
Уважаеми г-н Василев, каква е стратегията за опазване на околната среда на дружеството?
Територията, обслужвана от „В и К“ ЕООД - Смолян е предимно планинска, с добре запазена околна среда, без сериозни замърсители на реките и на въздуха. Всички ние сме загрижени за опазване на тази чиста природа, поради което приоритет за нас е опазването на околната среда и стриктно спазване на европейското и българското екологично законодателство. В тази връзка, спазвайки изискванията на европейските директиви, за обособената територия, обслужвана от “В и К“ ЕООД - Смолян беше изготвено пилотно регионално прединвестиционно проучване (РПИП). С него са анализирани техническите и икономически нужди от инвестиции на регионално ниво, за да бъдат определени технико-икономически ефективни решения, които да допринесат за постигане на съответствие с европейското и национално законодателство в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчните води.
В РПИП бяха определени границите и товарите на замърсяване на агломерациите с над 10000 екв.ж, и такива с 2000 до 10000 екв.ж. На територията, обслужвана от „В и К“ ЕООД – Смолян има една агломерация с над 10000 екв. ж – град Смолян. В нея се изпълнява проект: „Интегриран воден проект на агломерация Смолян“, финансиран по Оперативна програма ОС 2014-2020г., чрез който постигнахме съответствие с европейското екологично законодателство.
Следващата ни цел е постигане на съответствие за по-малките агломерации. На територията на област Смолян вече има действащи ПСОВ за гр.Златоград, гр.Мадан, гр.Рудозем, с.Борино и к.к. Пампорово. Предстои да бъдат изградени за гр.Девин обекти: „Изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) Девин, агломерация Девин с довеждаща инфраструктура, съгласно договорните условия на ФИДИК – жълта книга“ и „Реконструкция и доизграждане на вътрешна водоснабдителна и канализационна мрежа на агломерация Девин по договорните условия на ФИДИК – жълта книга“, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
На практика, след реализацията на двата водни цикъла – на гр. Смолян и гр. Девин, ще сме обхванали и пречистили отпадъчните води на най-големите агломерации на нашата територия. За по-малките агломерации ще търсим следващо финансиране от европейските фондове. Трябва да се има предвид, че В и К сектора е недофинансиран, поради което е непосилно за малък В и К оператор като нас да се справим със собствени средства с такива мащабни инвестиции, като отвеждане и пречистване на отпадъчни води.
Освен това, трябва да се има предвид, че по-голяма част от европейските фондове са насочени към строителство на канализационни мрежи и ПСОВ, а е необходимо да се приоритизира намаляването на загубите на вода, с цел повишаване на ефективността на цялата В и К система и преодоляване на засушаването. Националното финансиране е недостатъчно, а самофинансирането ни е ограничено, защото не може да превишаваме социално поносимата цена определена от КЕВР. Но така или иначе, ние се стремим да съблюдаваме изискванията за чиста околна среда според нашите възможности.
Бихте ли разказали повече за реконструкция на ГГСК-Смолян, ПСПВ „Хубча“ и ПСПВ „Превала“?
Канализационната мрежа на Смолян е изградена и функционира като смесена, при която съвместно се отвеждат битовите, производствените и дъждовните отпадъчни води. Агломерацията обхваща град Смолян, за която има изградена и функционираща ГПСОВ. Общата дължина на главния колектор на града до ГПСОВ е 13,4km. Колекторът е изграден от бетонови и стоманобетонови тръби. Диаметрите варират по течението, като минималния измерен диаметър е 800mm, а максималния – 1250mm.
Преди санирането на колектора бяха налични структурни дефекти по тръбите, на много места армировката на тръбите беше видима, а бетонът – обрушен, имаше инфилтрация на подпочвени води, или ексфилтрация на отпадъчни води в почвата.
Ето защо във Водния цикъл на Смолян беше предвидена рехабилитация на голяма част от Главния колектор. Рехабилитира се 8526m. Технологията на изпълнение е пилотна за България, и е изцяло по безизкопен способ, не се извършваха изкопни работи, като избегнахме разкопаване на улици и частни имоти. Единствено трябваше да осигурим достъп до ревизионните шахти, със съгласието на собствениците на имотите. Осигуряването на тези декларации забави издаването на Разрешението за строеж. Поради редица независещи от нас причини, стартирането на реалните СМР по санирането му започнаха едва през месец юли 2023г., само половин година преди крайния срок за усвояването на европейските средства. За щастие Изпълнителят се справи в указания срок и избегнахме финансови корекции за целия проект.
Изпълнението на самата технология е интересна и си заслужава да се види на място от хората, работещи във В и К сферата. Рехабилитацията се извърши чрез метода на „втвърдена на място тръба (CIPP)“. Материалът за облицоващата тръба е съвкупност от специални стъклени влакна и полиестерните смоли във вид на ръкав. Този материал позволява бързо втвърдяване с помощта на UV лъчи, което да гарантира дълготрайно качество на крайния продукт. Износващия слой дава безопасност на втвърдената на място тръба, която облицова отвътре съществуващата.
Санирането се извършваше на участъци между две шахти. Затапваше се началната шахта чрез „балон за затапване на канали” с подходящия диаметър. След което в предходната шахта, където се събират отпадъчните водни количества от колектора, се поставяше потопена помпа, която препомпваше събралите се води и се заустваха в последната шахта, която е предмет на конкретното междушахтие за рехабилитация. По този начин санирането се извърши максимално щадящо за околната среда. Понякога се налагаше аварийно изпускане на вода, когато постъпваха залпови количества, които застрашаваха сигурността на хората, работещи в колектора. Почистваше се на канализационня участък и прилежащите към него ревизионни шахти със специализирана каналопочистваща машина, извършваше се видеообследване на участъците със самоходна роботизирана CCTV видеокамера, монтираше се „втвърдена на място тръба (CIPP)“, чрез специална UV лампа.
Цялото оборудване е в камион, който се позиционира на място при шахтата нагоре по течението. Въжената лебедка се разполага над шахтата надолу по течението. Ръкава се изтегля в колектора, за да бъде извършена рехабилитацията му. Облицоващата тръба се поставя над шахтата, така че да може да се плъзга надолу в нея, без да срещне никакви препятствия. Компресорът в шахтата нагнетява въздух към инсталационния отвор, така че да бъде настроен, преди да се постави източника на UV светлина. Източникът на UV светлина се насочва в инсталационния отвор, след което се включват UV лампите. След подходящото време, започва втвърдяването. Финално се преминава със специализирана техника по трасето на облицования участък от колектора и на база заснетите с точност координати се правят отвори с подходящия диаметър във вече втвърдената облицовъчна тръба на всички съществуващи зауствания на канали, СКО и отводнителните тръби на дъждоприемни шахти.
Реализирането на рехабилитацията на Главния събирателен колектор на град Смолян подобри работата на ПСОВ, като на практика почти изцяло преустановихме инфилтрацията и разреждането на постъпващите отпадъчни води за пречистване. Възстановена е конструктивната здравина на колектора, и е подобрена хидравличната му проводимост чрез премахване на проникналите клони и неправилно заустени сградни канализационни отклонения и отводнявания на дъждоприемни шахти и решетки.
Изпълнихме и третично стъпало на ПСОВ-Смолян с цел премахването на биогенни елементи, с което ще можем да отстраняваме фосфора, който се съдържа в отпадъчните води, постъпващи в станцията. На ПСПВ „Хубча“ и ПСПВ „Превала“ са подменени спирателните кранове с ел. задвижки на вливните, на отточните системи, системите за филтрирана вода, по промивно-дренажните и хранителните системи. С това се подобри и модернизира работата на всяка от системите към бързите филтри на пречиствателните станции за питейни води, водоснабдяващи населението на гр. Смолян.
Какви са основните цели и приоритети на „Интегрирания воден проект на агломерация Смолян“?
Управляваното от мен дружество е бенефициент по Административен договор, подписан между „В и К“ ЕООД, град Смолян и Ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020г. По този договор се изпълнява проект „Интегриран воден проект на агломерация Смолян“. С реализацията на проекта се постигнаха заложените цели за намаляване загубите на вода във водопреносната мрежа и увеличаване на събрания и третиран товар на замърсяване преди заустването на отпадъчните води в р. Черна.
Това се постигна с изпълнението на 5 договора за строителство и внедряването на ГИС система и прилежащи софтуери за управление на водоснабдителна и канализационна техническа инфраструктура, стопанисвана и управлявана от „ВиК“ ЕООД гр. Смолян, които бяха основните дейности по проекта. За съжаление не успяхме да завършим в цялост проекта в срока на допустимост на разходите 31.12.2023г. Останаха за изпълнение дейности, които ще бъдат завършени със средства на „В и К“ ЕООД – гр. Смолян до края на месец август 2024г.
Като пилотен за България проект срещнахме много трудности, от всякакъв характер, наложи се и непредвидено индексиране на договорите, което допълнително затрудни финансово дружеството, не получихме индексации на съфинансирането ни, но считам, че в цялост проектът беше изпълнен и се покриха индикаторите, заложени за изпълнение в Административния договор.
Какви мерки предприемате за подобряване на устойчивостта на водоснабдителната система?
За да се пристъпи към подобряване на устойчивостта на една водоснабдителната система първо трябва да се установят реалното потребление и загубите на вода. През последните месеци В и К-Смолян активно работи в тази насока. Разработени са краткосрочна и дългосрочна програма за подобряване и удължаване на експлоатационния живот на системите.
Краткосрочните програми включват: активно откриване на аварии (определяне на аварирали участъци чрез „стъпков тест“ , извършването на акустични прослушвания за скрити течове), изготвянето на стратегия за справянето с аварии, GIS анализи (определянето на зони и области с голяма концентрация на аварии), изготвянето на причинно-следствен анализ и др. Дългосрочните програми са мониторинг на довеждащите тръбопроводи, мониторинг на селищната мрежа, определяне на влиянието на налягането върху авариите, изготвянето на стратегия за водомерното стопанство (преминаването към дистанционно отчитане в най – кратки срокове), изграждането на нови мрежи без загуби и др.
Именно следенето на водоснабдителната мрежа чрез дигитален мониторинг (GIS, хидравлични модели, приложения за дигитална оценка и SCADA) и инспекции на място (на крановете, на тръбопроводите за аварии, на стените на тръбопроводите, на помпените станции и на регулаторите на налягане) води до натрупването на реални данни, които да се използват за правилното оразмеряване на водопроводите и помпените агрегати (помпите са най-големия потребител на електроенергия във водоснабдяването). От друга страна намаляването на работното налягане на системата чрез регулатори, води до значително понижение на загубите на вода в мрежата.
Търговските загуби на вода се подценяват, а те в действителност са съпоставими във финансово отношение с физическите загуби на вода. Търговските загуби се обуславят от различни причини. При нарастващите цени на В и К услугите ни, за нас е приоритет намаляването и на физическите и на търговските загуби. Важен проблем при намаляване на загубите на вода е и нарастващата необходимост от квалифицирани инженерно-технически кадри. Драстичното намаляване на завършващите студенти със специалност В и К и ХС е повлияно от ниското възнаграждение в сектора, където средната заплата е доста по-ниска от средната за страната. Мисля, че е крайно време да се обърне сериозно внимание на държавно ниво към водния сектор, имайки предвид безводието и трайното засушаване, на което сме свидетели всички през последните години.