Работим за развитието и модернизацията на българските пристанища
Ангел Забуртов, генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“
Г-н Забуртов, в началото представете накратко Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ - дейност, мисия и цели.
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) отговоря за развитието и модернизацията на българските пристанища. Сред основните ни дейности са изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищната инфраструктура, поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни акватории, вълноломи, защитни съоръжения и др. ДППИ също предоставя услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и осъществява функции с оглед повишаването на безопасността и ефективността на морския транспорт.
В рамките на Черноморския регион България е първата държава, изградила и интегрирала система за управление на корабния трафик и информационно обслужване на корабоплаването. Сегментите на тази система, сред които са Системата за управление на трафика, Националният център за електронен документооборот в морския транспорт и Информационната система за управление на маневрите в пристанищата, са инсталирани в два модерни брегови центъра във Варна и в Бургас. ДППИ внедри и Речна информационна система в българската част на река Дунав. Телекомуникационната инфраструктура осъществява пълен и непрекъснат пренос на всички данни по протежението на целия български участък на реката с обща точка сградата на РИС център - Русе.
Стартирахте проект за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна, който предвижда много голяма инвестиция във Варна. Какви ще са реалните ползи от реализацията на проекта?
Това е един от най-големите проекти, които се реализират в последните 40-45 години на територията на Варна. Благодарение на изключителните дадености в пристанище Варна - Варненското и Белославското езеро и целият комплекс до Варна-запад, портът е привлекателно място за развитие на икономиката, индустрията, логистиката и дистрибуцията. Реализицията на проекта ще осигури достигане на дълбочина на газене от 13,50м. Това ще рефлектира в големината на корабите, които приемаме - става дума за пост-Панамакс кораби или до 60-70 хил. тона. Интересът на товародателите ще бъде значително по-голям и съответно инвестиционният интерес към нашите терминали ще се увеличи.
Изпълнявате проекти за модернизиране и поддържане на пристанищната инфраструктура. Бихте ли представил успешно реализирани значими проекти?
Основните ни проекти са насочени към създаването на благоприятни условия за терминалните оператори - за да могат да работят и да обслужват товарите по най-добрия начин. Става въпрос за постигане на проектни параметри на пристанищните терминали по отношение на дълбочината на газене, изграждане и рехабилитация на настилки и подземни комуникации, на кейови стени и т. н. Всеки един проект е важен сам по себе си, защото е част от общата картина, която се стремим да постигнем - конкурентни пристанища с визия на европейско ниво, и мисля, че към момента се справяме успешно. Последните години са белязани от редица инфраструктурни подобрения и в морските, и в речните ни пристанища. В момента работим и по изготвянето на нови генерални планове на пристанищата Бургас и Варна, които ще очертаят ясно бъдещото развитие на портовете.
Наскоро проведохте архитектурен конкурс за идейна концепция за свободната зона на пристанище Бургас. Ще ни разкажете ли повече?
Освен регулярните дейности, които изпълняваме, работим и за това пристанищата у нас постепенно да се обръщат с лице към града. В Бургас зоната за свободен достъп на пристанището беше модернизирана от ДППИ и стана любимо място за разходки. Основната идея на конкурса беше да получим различни визии за това как да продължим да развиваме зоната, защото предвид уникалното и за града местоположение, потенциалът и за развитие е огромен. Предвижда се там да се обособят обществено-търговска и развлекателна зона, централен площад, яхтено пристанище с яхт клуб и т. н. Мястото ще стане главен притегателен център не само за бургазлии, но и за гости от България и чужбина. За това ще допринесе и новопостроеният Конгресен център, който ще позволи на града да бъде домакин на важни международни събития. Във Варна също имаме идея да развиваме крайбрежната зона в посока на това там да има круизен терминал, търговски, развлекателни и други туристически съоръжения, както и нова яхтена марина.
Какви технологични иновации и системи използвате в работата си?
Винаги се стремим да бъдем в крак с новите технологии. Както казах и в началото на нашия разговор, в ДППИ оперират редица иновативни и високотехнологични системи - електронни информационни системи, системи за навигация, базирани на изкуствен интелект, системи за комуникация и обмен на данни с корабите и др. Работим с едни от най-добрите системи за управление на корабния трафик, които предоставят възможност за непрекъснат обмен на информация между участниците в транспортния процес, както и в цялата логистична верига.
ДППИ отбелязва сериозен напредък в дигитализацията. Какво ново предстои?
Планираме до две години да разширим още обхвата на цифровизацията, като включим и обработката на товарите в пристанищата. Става дума за изграждане на Система за електронен обмен на информация в българските пристанища (Port Community System - PCS). Така ще се обхване цялата логистична верига и ще се създадат благоприятни условия за по-нататъшното развитие на мултимодалния транспорт. Системата ще позволи електронен обмен между публичните органи и терминалните оператори, пилотските станции, влекачите, корабните агенти, спедиторите и т. н. Световният опит показва, че това съкращава времето за обработка на товарите и финансовите разходи до 35-40%. За България се очаква този процент да бъде дори по-висок. Предвид това, че времето е изключително ценен ресурс, смятам, че ползите от PCS за социалното и икономическо развитие на черноморския регион ще бъдат безпрецедентни.