Работим активно по проекти в енергийната система на Гърция
инж. Красимир Колев, ръководител Направление „Въртящи Електрически Машини“ в Централна Енергоремонтна База
Уважаеми г-н Колев, в началото на нашия разговор, бихте ли представили накратко последните новости, свързани с ЦЕРБ?
Както знаете, ЦЕРБ АЕД е най-старото ремонтно предприятие в България, основано през 1948 година с близо 80-годишна история. Преди няколко години ЦЕРБ ЕАД се преструктурира в ЦЕРБ ГРУП като холдингува структура и в състава на тази група влизат немалко фирми като ЦЕРБ ТРАФО, ЦЕРБ ВЕМ, ЦЕРБ МЕХАНО, които и преди бяха основни звена в структурата на ЦЕРБ ЕАД, сега ЦЕРБ ГРУП.
Най-новото е създаването на ЦЕРБ СОЛАР, което беше създадено преди повече от 3 години и което претърпя изключително бързо и стремглаво развитие, и се позиционира на българския енергиен пазар както за доставка на соларни панели, така и в сегмента проектиране, изграждане и пускане в експлоатация на малки и средни соларни централи. Така че в портфолиото на ЦЕРБ ГРУП това е най-новото развитие. Също така ЦЕРБ СОЛАР се изгради като един от основните доставчици на соларни панели както на българския пазар, така и в съседните държави от балканския регион - Румъния, Сърбия, Гърция, Косово, РСМ и Албания. Относно останалите основни звена - те продължават да се развиват по свой начин.
Наскоро ЦЕРБ извърши ремонтни дейности във най-голямата водноелектрическа централа в Гърция. Бихте ли разказали повече за този проект?
ЦЕРБ не само извърши, но и продължава да извършва основни ремонти на хидрогенератори във водноелектрически централи (ВЕЦ) от енергийната система на Гърция. Последният проект, който спечелихме 2020 г. в много оспорвана борба с други водещи европейски компании, е рехабилитация на два броя хидрогенератора на ВЕЦ Кремаста, Гърция. Проектът се състои в подмяна на статорната намотка на двата хидрогенератора с увеличаване на мощността хидрогенератор с 10%. Също така в проектите е предвидено и демонтаж на старата възбудителна система и доставка, монтаж, наладка и пуск в експлоатация на два броя нови възбудителни системи. Специално тази част от проекта, възбудителните системи, я извършваме в изключително тясно сътрудничество с нашия партньор Държавен полски институт по енергетика.
ВЕЦ Кремаста е най-голямата водноелектрическа централа, състояща се от 4 агрегата по 100 МVА, а язовирът, който събира водата, е един от най-големите в Европа с вместимост от 5 млрд. куб. метра вода. Централата работи от 1966 година, като оттогава не са правени основни ремонти. Особеното на този ремонт е, че намотката на статора е много специфична. Тя е съставена от секции, което за такива бавнооборотни машини е много рядко срещано, като теглото на една секция е в порядъка на 65кг. Другото особено е, че намотката се състои от 405 броя секции, а вътрешният диаметър на статора е близо 8.5 метра. Ремонтът следва да се извърши в изключително кратки срокове, а именно в 60 календарни дни, като в това време влиза демонтаж, монтаж и изпитания. Ангажираният персонал по време на ремонта е между 15 и 25 служители.
Така че единият хидрогенератор беше ремонтиран и успешно пуснат в експлоатация, като влезе в енергийна експлоатация на 2 август. В момента ЦЕРБ извършва ремонт на последния генератор на ВЕЦ-а, който по план трябва да завърши на 1 декември и за Коледа трябва да бъде пуснат в редовна експлоатация. Също така друга особеност са условията на живот, където тези наши специалисти се налага да живеят 60 дни на територията на централата високо в планината. Така че, въпреки тези предизвикателства, към настоящия момент продължава да се затвърждават доказаните през годините професионализъм и качествена работа, извършена в срок. Също така тези наши качества затвърждава името на ЦЕРБ като лоялен партньор на PPC Гърция.
Как бихте коментирали различията между гръцките и българските енергийни централи? Какъв положителен опит можем да предадем и какъв да взаимстваме от тях?
Като цяло различия между гръцките и българските централи няма, с изключение на оборудването. В България по-голямата част от основното оборудване (генератори, турбини) на ВЕЦ-овете е произведено предимно в България, бившия Съветски съюз и бивша Чехословакия, докато в Гърция оборудването е от компании от цял свят като General Electric, Siemens, Hitachi, Alstom и други. И в България, и в Гърция ВЕЦ-овете се експлоатират правилно, като и на двете места работят изключително опитни и знаещи специалисти. Къде са разликите обаче?
Докато до преди 15 - 20 години България е била за образец и модел в превенция и поддръжка на същите, в момента може само да се учим от гръцка страна в това отношение. Какво имам предвид - всяка година в Гърция се извършват между една до три основни рехабилитации на хидрогенератори годишно, а в България за последните 12 години е извършена основна рехабилитация на един хидрогенератор във ВЕЦ Девин. Това изключително много говори за мениджмънта на гръцката хидроенергетика и за нейното развитие. Плановите ремонти и превенцията доказват безаварийна работа на системата.
В България ситуацията е коренно различна и това води до немалко аварии, като безспорно „хит“ за това е аварията в ПАВЕЦ ЧАИРА, където трябва да се радваме, че нямаше инциденти. Така че като отговор на въпроса, какъв положителен опит може да предадем - за съжаление, към настоящия момент нищо, а какво може да вземем от тях - планиране и превенция. Към списъка на позитивните черти, които бихме могли да вземем, е добрата комуникация, обратната връзка и начинът на управление на проектите. В България нерядко възложителят се намесва до таква степен в работата на изпълнителя, позволявайки му да дава конструктивни и технологични указания. Искрено се надяваме българските възложители да ни гласуват много повече доверие в съвместната ни работа.
В заключение, какви са бъдещите посоки в развитието на компанията и какви нови предизвикателства ще приемете?
ЦЕРБ винаги се стреми към развитие и това ще продължава така в една или друга форма, стремейки се компанията да предлага все повече инженерингови услуги. Като пример за развитие мога да дам разширяването на обособеното звеното за външен монтаж в департамента Въртящи електрически машини. Друг пример за потенциално развитие е изграждането на малки и средни соларни централи на „ключ“.
Друг вид развитие, към което сме фокусирани, е инвестирането в допълнително обучение на наши специалисти - курсове за заваряване, за мотокаристи, за кранисти. Като сериозно предизвикателство пред нас е да успеем да убедим учениците от Професионална гимназия по механоелектротехника „Никола Й. Вапцаров“, които са при нас на дуално обучение вече втора година, да продължат да работят след завършването си в нашата компания, или поне да сме ги мотивирали да развиват техните умения и интерес към нашия бранш.