Пътно строителство с нулеви емисии

Много се говори за нулеви емисии на CO . Европейският съюз има за цел да 2 премине към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050г. Тази цел е в основата на Европейската зелена сделка и е в съответствие с ангажимента на ЕС за глобални действия в областта на климата съгласно Парижкото споразумение. Сценарият за нетни нулеви емисии или Net Zero Emissions е нормативен сценарий, който показва на глобалния енергиен сектор посоката за постигане на нетни нулеви емисии на CO до 2050г., като напредналите 2 икономики ще достигат нетни нулеви емисии преди другите. Къде сме ние?

Текст: списание Инфрабилд

В наши дни предизвикателствата пред пътното строителство са огромни. Съвсем скромно изброяване - ситуацията в Украйна, недостиг на материали, липса на подготвен човешки ресурс, политически фактори… Нещо повече, на преден план започва да излиза задължението за намаляване на въгле родните емисии, и то в обозримо бъдеще. Въпреки това пътното строителство трябва да продължава и строителните компании правят всичко възможно, за да осигуряватжизнеспо собността на сектора. Какви са регулациите, с които, освен всички дру ги проблеми, те трябва да се съобразяват? 

Какво представлява Парижкото споразумение?

За справяне с изменението на климата е нужно международно сътрудничество и съгласувани решения, затова през 2015 година на конференция на ООН се подписва това споразумение. Неговите дългосрочни цели са три. Първата е значителното намаляване на глобалните емисии на парникови газове, за да се задържи повишаването на глобалната температура до 1,5°C над прединдустриалните нива. Втората цел е периодично да се оценява колективния напредък към постигането на първата цел - т.е. преразглеждане на ангажиментите на страните за намаляване на емисиите на всеки пет години. Третата цел е да се предоставя финансиране на развиващите се страни за смекчаване на последствията от първата цел, за укрепване на устойчивостта и адаптиране към климатичните въздействия. Споразумението е правно обвързващ международен договор, влязло в сила на 4 ноември 2016г. Република България също е поела ангажимент към Парижкото споразумение.

Парижкото споразумение бележи нова ера на глобална мобилизация за справяне с изменението на климата и представлява промяна на парадигмата в прилагане на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК), с изрично признание, че само с приноса на всички е възможно да се преодолее предизвикателството на изменението на климата. Ограничаване на повишаването на средната глобална температура до 1,5°C, в съответствие с най-амбициозните цели на Парижкото споразумение, изисква безпрецедентна трансформация на съвременните общества и спешно и дълбоко намаляване на емисиите във всички сектори на дейност, както и промени в поведението и участието на всички страни.

Европейска рамка

Още през 2019 година ЕК представи Съобщението си „Европейска зелена сделка“, което представя визия за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050г. и подобряване опазването на околната среда, като същевременно бъде запазена конкурентоспособността, а икономическият растеж стане независим от използването на ресурсите. Тази разработка засяга не само политиките по околна среда и климат, но и целия социално-икономически живот, като предвижда преразглеждане на значителна част от европейското законодателство.

На 12 декември 2019г. Европейският съвет прие цел за постигане на климатична неутралност на Съюза до 2050г. и постигна съгласие по другата цел - за постигането на нетно намаление на равнището на Съюза на емисиите на парникови газове до 2030г. с най-малко 55% спрямо равнищата от 1990г. Двете климатични цели бяха закрепени в законодателството на Съюза с приемането на 5 май т.г. на т.нар. Регламент за Европейски закон за климата - рамков акт, гарантиращ участието на всички сектори в постигането на целите. Окончателният текст на Регламента предвижда цел за намаление на емисиите на ЕС от „поне 55%“ до 2030г., климатична неутралност на Съюза до 2050г. и елиминиране на негативни емисии след това.

Национална рамка – адаптация към изискванията на Европейския съюз

Два документа, Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие на Република България задават рамката за действия за адаптиране към изменението на климата (АИК) и приоритетни направления до 2030г., като идентифицира и потвърждава необходимостта от действия за АИК както за цялата икономиката, така и на секторно ниво. Основание за разработването на Стратегията за адаптиране и Плана за действие е, че България се намира в един от регионите, които са особено уязвими към изменението на климата, предимно чрез повишаване на температурата и интензивни валежи, и от нарастващата честота на свързаните с изменението на климата екстремни събития като суши и наводнения. Институционалната рамка, свързана с АИК, е елемент от цялостната институционална рамка за изменението на климата, залегнала в Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Зеленият преход заема водещо място в българския Национален план за възстановяване и устойчивост.

Министерството на околната среда и водите ни дава информация за приетите и влезли в сила “Стратегически документи”. Това са Национален план за действие по изменение на климата, Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050г. на Р. България, Адаптация към изменението на климата, Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатични промени. Министерството дава също и допълнителна информация в документите, свързани с Финансово управление на риска от бедствия и застрахователни възможности за адаптация към изменението на климата в България, както и в Закона за ограничаване изменение на климата.

Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050г. на Република България

Документът е приет с Решение №809 на Министерския съвет от 21.10.2022г. Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050г. на Р.България е разработена в рамките на проект за предоставяне на техническа подкрепа, финансиран от Европейския съюз чрез Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017÷2020г. и се изпълнява от консорциум, ръководен от Делойт в сътрудничество със Службата за подкрепа на структурни реформи (SRSS) на Европейската комисия.

Целите на Република България в областта на климата са изложени в Интегриран план в областта на енергетиката и климата на България за периода 2021÷2030г. (ИПЕК) и са заложени чрез мерките в Плана за възстановяване и устойчивост. ИПЕК цели да разгледа задълбочено възможните препятствия и решенията, свързани с амбициозните цели за подобряване на енергийната ефективност, източниците на електрическа енергия и енергията от възобновяеми източници чрез оптимизиране на обмяната на информация и усилия на междуотраслово и техническо ниво.

Дългосрочната стратегия е изготвена в съответствие с изискванията на чл.15 на Регламент (ЕС) 2018/1999 на 18.06.2019г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата за изменение на регламенти (ЕО) №663/2009 и (ЕО) №715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) №525/2013.

Дългосрочната стратегия започва с ИПЕК, без да се ангажира с конкретна визия за постигане на дългосрочните цели, като вместо това посочва пътищата за развитие на енергийната система след 2030г., за да бъдат спазени целите за значително намаляване на емисиите. По този начин изходната точка до 2030г. става ИПЕК, което предполага, че коренните промени следва да се случат през периода 2030÷2040г.

Дългосрочната стратегия на България се основава на траекториите на емисиите в цялата икономика и секторите, моделирани през 2020г. с помощта на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021÷2030г. Той не определя цели за намаляване на емисиите, а по-скоро представя прогнозите за нивата на емисиите през 2050г. и не поставя цел за достигане на нетни нулеви емисии. Като цяло Стратегията е продължение на националния енергиен и климатичен план и е поставена в контекста на политиката от 2020г. Понастоящем се работи по адаптиране и отразяване на идеите, заложени в пакета Fit for 55 и плана RePowerEU. Fit for 55 е пакет от Европейския съюз, предназначен да намали емисиите на парникови газове в Европейския съюз с 55% до 2030г. REPowerEU е предложение на Европейската комисия за прекратяване на зависимостта от руски изкопаеми горива преди 2030г.

Стратегията трябва да определи ясна цел за нетни нулеви емисии за цялата икономика, с допълване със секторни цели и пътища за намаляване на емисиите, както и да осигури надеждно финансиране, научноизследователска и развойна дейност и механизми за управление, за да се гарантира, че предложените мерки ще се прилагат с висока степен на увереност. Двете климатични цели на ЕС – за климатична неутралност до 2050г. и поне 55% намаление на емисиите на парникови газове на Съюза до 2030г. в сравнение с равнището от 1990г., както и необходимостта от принос на всички сектори, бяха закрепени в законодателството на Съюза с приемането на 5 май т.г. на т.нар. Регламент за Европейски закон за климата - рамков акт, гарантиращ участието на всички сектори в постигането на целите.

Какво представлява глобалният Net-Zero стандарт

Парижкото споразумение създава рамка, която насочва глобалните усилия за преминаване към свят с нулеви нетни емисии за десетилетия напред. От шестия доклад на IPCC - Intergovernmental Panel on Climate Change/Междуправителствена експертна група по климатичните промени/ става ясно, че 1,5°C е температурната граница, бариерата, която не бива да прескачаме, ако искаме да спрем необратими промени в климата, които ще застрашат живота на планетата ни. Net-Zero стандартът задава научнообосновани ключови изисквания към бизнеса. Именно корпоративният стандарт Net-Zero на SBTi - Science Based Targets initiative/Инициативата Научно базирани цели е единствената в света рамка за настройка на корпоративни цели за нулеви нетни емисии в съответствие с науката за климата.

Той включва насоките, критериите и препоръките, от които компаниите се нуждаят, за да определят научнообосновани цели за Net-Zero, съответстващи на ограничаване на глобалното повишаване на температурата до 1,5°C. Ключовите елементи на Net-Zero стандарта са три. Единият елемент е неотложността - бързо и драстично намаляване на емисиите. Става дума за емисиите по цялата верига на създаване на стойност от дадена компания, като се обхванат самите производствени процеси на компанията, закупените електрическа и топлинна енергия и дори емисиите, генерирани от доставчици и крайни потребители. Друг елемент е определянето на ясни цели. Краткосрочните цели трябва да доведат до незабавно намаляване на емисиите, което значи намаляване наполовина на емисиите на парникови газове преди 2030г., а дългосрочните - да осигурят производство с почти нулеви емисии и неутрализиране на емисиите, които не могат да бъдат премахнати, до 2050г.

Третият елемент на стандарта задава критерия за изпълнени показатели за нулеви емисии - само когато компанията е постигнала дългосрочната си научнообоснована цел. От повечето компании се изисква да имат дългосрочни цели за намаление на емисиите от поне 90÷95% до 2050г. След постигането им компанията трябва да използва методи за премахване на въглерода, за да неутрализира остатъчния процент емисии, които все още не могат да бъдат елиминирани. Стандартът Net-Zero може да помогне на дадена компания да си постави цели за нулеви емисии и да определи тяхното съответствие с науката за климата. След това целите се подават към SBTi за валидиране. При нужда от съдействие най-добре е да има регистрация на сайта на SBTi. В момента се работи върху прилагане на стандарта в България.

Реални ли са тези намерения?

Технически е възможно, с най-добрите съвременни технологии и практики, емисиите на CO₂ конкретно при строителството на пътища да се намалят с повече от 75% до 2030г. и да се постигнат почти нулеви емисии до 2045г. Политическите мерки и стратегиите за обществени поръчки трябва да подкрепят тези мерки. За дълбоката декарбонизация има няколко ключови възможности за реализиране на революционни технологии - електрификация и улавяне на въглерод при производството на стомана и цимент, хибридизация и електрификация за тежкото транспортно и строително оборудване, използване на рециклирани материали и др. Засега най-голямото намаление на парникови газове при пътното строителство се дължи на замяната на изкопаемите горива в асфалтовите заводи и при тежката механизация.

Опциите за намаляване на емисиите в пътното строителство в краткосрочен план включват използване на стомана на основата на скрап, използване на заместители на циментов клинкер в бетона, използване на нискотемпературен асфалт и увеличени количества рециклиран асфалт, преобразуване на машини и тежкотоварен транспорт към горива на база биомаса, както и хибридизация на строителното оборудване по отношение на строителния процес. Може да се каже, че потенциалът за намаляване на емисиите е в пряка зависимост от технологичното развитие и рационализиране на стандартите. В по-дългосрочен план се очаква намаляването на емисиите да е от улавяне и съхранение на въглероден диоксид при добив на стомана и при производство на циментов клинкер, електрификация на строителното оборудване, хибридизация или електрификация на тежкия транспорт, както и от нови, революционни технологии, например водородна директна редукция на желязна руда с водород, произведен от възобновяема електроенергия.

Предизвикателства и бъдещи възможности

Постигането на климатични цели в пътното строителство изисква не само стратегическа рамка, но и дълбока трансформация на стандартите и материалните потоци. На преден план излизат нови изисквания към използваните в инфраструктурното строителство материали, които трябва да отговарят както на високи технически параметри, така и на критерии за нисък въглероден отпечатък. Това означава оптимизиране на рецептурите за бетон и асфалт, повишаване на дела на рециклираните компоненти и прилагане на нови методи за контрол на качеството, които да проследяват въглеродните емисии по целия жизнен цикъл на продукта.

Друга ключова област е адаптирането на доставните вериги. Нараства нуждата от локализирани доставки, устойчиви суровини и модерни логистични модели, които да минимизират транспортните емисии. Това не е лесно – липсата на капацитет, непредвидимите пазари и ограничената достъпност до зелени технологии поставят редица предизвикателства пред предприятията. Въпреки това компаниите, които успеят да преструктурират доставките си, ще спечелят стратегическо предимство – по-ниски бъдещи разходи, по-малка зависимост от глобални сътресения и по-висока конкурентоспособност при обществени поръчки.

Не по-малко важно е и ускоряването на иновациите в техническите процеси. Дигитализацията, автоматизацията и мониторингът в реално време стават задължителни инструменти в управлението на строителни обекти. Чрез тях се осигурява прецизен контрол върху разхода на материали, горива и енергия, както и навременна реакция при отклонения. Възприятието, че устойчивите практики водят до оскъпяване, постепенно отстъпва пред разбирането, че модернизацията подобрява ефективността, удължава експлоатационния живот на инфраструктурата и намалява общата цена на проекта.

В този контекст секторът е изправен пред необходимостта от обучение и подготовка на нов тип инженерни специалисти, които не само познават традиционните строителни технологии, но и разбират климатичните политики, енергийната ефективност и управлението на въглеродния отпечатък. Това е предпоставка българската пътностроителна индустрия да се адаптира към новите европейски изисквания и да се позиционира като активен участник в зеления преход, а не просто като изпълнител на нормативни задължения