Променяме подхода към изграждане на животновъдни ферми
доц. д.т.н. инж. Стефан Станев, управител на Агроекон
Уважаеми доц. Станев, как виждате технологичните предизвикателства, пред които е изправено животновъдството към днешна дата?
К200. Това не е шифър, а структура на кравеферма от времето на социализма. И старата гвардия, и по-младите, които имат афинитет към говедовъдството, веднага ще направят връзката - върховното постижение за България при отглеждане на крави за мляко преди 30 години. Вързано отглеждане, много ръчен труд, тухлен под в зоната за кравите. Няма да изброявам. Отдавна призната за неефективна сграда, оставена на доизживяване от желанието на редовите фермери да си осигурят прехрана срещу много труд и лишения. А конструкцията на сградата е стабилна, не се поддава на реконструкция, за да се модернизира. Е, компромисни, половинчати преустройства, са направени. Но сериозен ефект няма. Трудът е много, кравите са мръсни, млякото е замърсено. Правени са малко опити за преустройство на такива сгради, но ефективни решения няма.
Преди три година при нас се появи млад мъж. Имаше одобрен проект за преустройство на сградата, одобрен за субсидиране по програмите, но със запазена технология за вързано отглеждане и доене на място. Той обаче, беше посетил фермата в с.Марчево, която е наш проект, с доставено и монтирано от нас нидерландско оборудване. Видял беше на живо това, което всеки може да види на нашия сайт. Младият мъж попита дали в неговата сграда може да се направи нещо подобно.
В продължение, бихте ли разказали повече за развитието на този и други проекти?
Преустроената сграда вече е завършена и функционира, като в нея има 175 лактиращи крави. Свободно боксово отглеждане, доилна зала рибена кост 2х12 с електроника, с отлични условия и резултати от наличните животни. Почистването на тора е със скреперни инсталации, а съхраняването му – в подподово торохранилище. Предстои да преустроим и други налични такъв тип постройки на същата площадка, където да осигурим добри условия за отглеждане на сухостойните крави и на младите репродуктивни животни.
По финансови причини инвеститорът закупи оборудване с ниската си цена, което обаче го лишава от допълнителни приходи, кравите дават по-малко мляко. Това обаче се поддава на корекция и вероятно ще бъде направено.
На снимките може да се види, колко чисти са кравите - вимето, бутовете и корема. По гърба обаче има петна, за които причина е лошата конструкция на индивидуалните боксове. Кравата лежи така, че опашката и е в торовата пътека и когато гони мухите от гърба си, поставя фекални белези. Но в бъдеще това няма да го има.
В момента работим и по кравеферма за 290 крави с роботизирано доене. Инвеститорът искаше роботите да бъдат на нидерландската фирма Lely. Ние сме вносители на технологично оборудване от две нидерландски фирми и очаквахме безпроблемна, още повече, че от Lely синхронизираха проекта. За съжаление обаче от компанията ни изненадаха с решението си да не доставят роботи в България, т.к. фермерството у нас не отговаря на техните критерии. Уви, преработихме всичко в доилна зала, но успяхме да приложим частично електронно управление на процесите по обслужване на животните, макар че няма роботи.
Работите и в други сектори на животновъдството. Какви са акцентите там?
Като пример бих посочил една малка, но високотехнологична овцевъдна ферма, която е в частична експлоатация от една година. Ще акцентирам на няколко детайла, отнасящи се до помещението за овце.
Микроклиматът в помещението се реализира от система с естествена вентилация, без разход на електроенергия. Фонарите осигуряват висок въздухообмен, а специална дроселираща мрежа с отвори 4х4mm позволява свободен приток на свеж въздух, без допускане на течение. Завесите са с автоматично отваряне и затваряне, като системата следи за температурата вън и вътре в помещението, дали вали, каква е скоростта и посоката на вятъра. Това определя коя завеса и до какво ниво ще се затвори или отвори.
Вентилатор с висок дебит и малка скорост раздвижва въздуха в помещението, без да обдухва интензивно животните, като те усещат само лек полъх. Скоростта на въртене на перката зависи от температурата в помещението. Животните имат усещане на спад на температурата с 15 градуса. Инсталираната мощност на вентилатора е 1,5kW, като може да обдухва площ 35х35mm.
По отношение на водопоя, поилките могат да се преместват нагоре, когато нарасне слоят торова постеля. Когато влезе техниката за почистване на тора, поилката се вдига високо горе, за да не пречи на почистващата техника. Циркулационна и подгряваща система гарантират, че овцете ще пият вода с температура над 10 градуса.
В заключение, какви съвети бихте дали на животновъдите по отношение на ефективността в техните стопанства?
През последните 20 години се обръща все по-голямо внимание на въпроса за стреса в съвременното животновъдство. Стрес могат да предизвикат неспокойната обстановка, вик, шум, неочаквана и непозната миризма, агресивно отношение към животните с тояга, вила или каквото и да било подобно нещо, храната и т.н. След като става ясно, че стрес-факторите обуславят в много висока степен ефективността на производството на животновъдни продукти, специалистите променят подхода си към изграждането на фермите. Практически вече не се говори за индустриализация на говедовъдството или, ако се ползва този термин, той няма онова съдържание, с което сме свикнали.
В една ферма животните са практически напълно защитени от отрицателните въздействия на околната среда, но в същото време може да се окаже, че са настанени в среда, в която поради груби грешки е налице лош микроклимат, оказващ непосредствено влияние и на продуктивните, и на репродуктивните показатели. В резултат на въздействието на неблагоприятния микроклимат продуктивността на кравите може да намалее с 10–35%, възпроизводителната способност с 15–30%, разходът на фураж за единица продукция да нарастне с 15– 40%, заболеваемостта и отпадането при подрастващите да достигне 15–35%. Управлението на стрес-факторите е много важна тема, на която ще посветим отделен материал в списание АгроБио Техника.