Проектът е изцяло ориентиран да стимулира и насърчи използването на местни ресурси
Спирос Номикос, Изпълнителен директор на Солвей Соди и инж. Тодор Николов, Директор проекти за енергиен преход в Солвей Соди
Солвeй Соди създаде своя дъщерна компанията Девня Енерджи. Какви са нейните приоритети и какви очаквания имате от нейната дейност?
В началото на 2022 г. „Солвей Соди“ анонсира амбициозна пътна карта за екологично и устойчиво развитие, целяща намаляване с 40% на въглеродния отпечатък от производството до 2026 г. и прекратяване използването на фосилни горива в най-големия завод за производство на калцинирана сода на Група Солвей до 2030 г. Основните проекти от енергиния преход включват конверсия на един от котлите, който да може да работи с 30% биомаса, проект за процесна иновация и проект за високо-ефективно оползотворяване на отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани, с цел производство на енергия вместо депониране. Последният от изброените проекти е глобален, включващ общините, държавата и компанията.
Свързан е с оползотворяване на отпадъци и използването на алтернативно гориво или т. нар. RDF. Проектът ще спомогне от една страна за разрешаване на проблема с управлението на отпадъците в региона на Североизточна България, а едновременно с това ще намали въглеродния отпечатък. „Солвей Соди“ възнамерява да изгаря, вместо да се депонира, частта от отпадъците, останали след процеса на рециклиране (хартия, стъкло, пластмаса, метал и др.) с висока ефективност (85-90%), много над изисквания от ЕС стандарт от 65%. Това ще се случи посредством модерна инсталация, в която компанията ще инвестира стотици милиони евро.
В тази връзка създадохме дружество - Девня Енерджи ЕАД - което ще развитие проекта и ще изграждане съоръжението, което ще работи с алтернативно гориво от предварително третирани неопасни отпадъци и биомаса. Съоръжението ще разполага с модерно оборудване и филтри, които осигуряват пречистване на въздуха, в съответствие с най-строгите европейски стандарти. Технологията е надеждна и модерна. Примери за идентични инсталации в непосредствена близост или в самите населени места могат да бъдат открити в почти всеки голям град в Западна Европа - Париж, Копенхаген, Виена и Лондон - където има поне една инсталация за оползотворяване на алтернативно гориво от битови отпадъци.
В Европа има над 500 инсталации за термично третиране на отпадъци, в които се използват около 100 милиона тона отпадъци, които се изгарят, вместо да се депонират. Част от тези инсталации обслужват индустрията, а други домакинствата за целите на централизираното топлоснабдяване. Количеството произведено алтернативно гориво ще спести депонирането на поне 300 000 тона отпадъци годишно. Отделно, изграждането на съоръжението ще доведе до създаването на преки и непреки работни места. Като цяло, проектът ще доведе до реализирането на една от най-големите производствени инвестиции в България за последните 20 години. Чрез спестяване на емисиите на метан от депонирането и избягване на запълването на откритите сметища в близост до населените места, ще се подобри допълнително качеството на въздуха и ще бъде подпомогнато устойчивото развитие на региона и на България.
Наскоро представихте инвестиционно намерение за изграждане на инсталация за пара, използваща алтернативни горива. Бихте ли разказали повече за този проект?
Както казах по-горе, инвестиционното намерение е свързано с енергийната трансформация и декарбонизирането на енергопроизводството на завода, промяна, който следва пътната карта за спиране на използването на изкопаеми горива до 2030 г. и въглеродната неутралност до 2050 г. - цели, които Групата Солвей обяви и следва през последните години. Девня Енерджи е създадена за целите на развитието и изграждането на един от проектите, а именно инсталация на производство на пара, с високи параметри, използвайки алтернативни горива от неопасни, предварително третирани отпадъци и биомаса.
Ще се произвеждат 240 тона на час пара, която ще осигурява около 40% от собствените нужди за производство на калцинирана и сода бикарбонат. Говорим за годишна производителност около и над 8100 часа, както и брутна ефективност на използването на първична енергия над 80%. Идеята е да се заменят използваните петрококс и въглища за производството на пара и електричество, за собствени нужди на завода, с алтернативни горива. Алтернативните горива ще бъдат две разновидности - първата, получени от преработката на неопасни отпадъци и втората - т.н. не-атрактивна биомаса - слама и други арго-остатъци. Проектът е изцяло ориентиран да стимулира и насърчи използването на местни ресурси, при ограничено използване на вносни такива, когато и ако това се налага. Годишното количество първично гориво, при средна калоричност от 4 МВч/тон, възлиза на около 450 хиляди тона.
В продължение на това, ще бъде интересно да научим повече за технологията, на която залагате в проекта. На какви инженерни решения и технически опит ще разчитате при нейното изграждане?
Технологията се основава на класически и добре познати техники в енергетиката и не е много по-различна от един съвременен енергиен котел за биомаса, въглища или други твърди горива. Говорим за термично третиране, чрез изгаряне на алтернативни горива, получени от обработени неопасни отпадъци. Изгарянето е надежден и контролиран процес, при който, при определени температура и време на престой в пещната камера, се постига пълно изгаряне на подадените горива. Отделената в пещта топлина, както и топлината на димните газове загряват водата, която се превръща в прегрята пара с определени параметри. Тази пара служи за комбинирано производство на процесна пара за целите на производството на сода, както и електроенергия за собствено потребление от самата инсталация и от завода. Именно това прави тази технология високоефективна и гарантира поставените от ЕС изисквания и критерии за устойчивост и кръгова икономика, т. нар. „таксономия“.
Две са утвърдените технологии за изгаряне на алтернативни горива, признати като най-добри налични техники изгаряне в скарен котел и изгаряне в котел с кипящ слой. Тук бих искал да уточня, че след прилагане на изискванията на ЕС за спиране на изгарянето на необработени битови отпадъци, което можеше да се осъществява единствено и само в скарни котли, на това техническо поле навлязоха и технологиите от енергийния сектор, а именно котли на кипящ слой, включително и на циркулиращ такъв. Има още една технология, която е доста разпространена в скандинавските страни - газифициране на алтернативни горива. Тя води до производството на синтетичен газ, който се изгаря в котли, близки до тези на природния газ.
Димните газове преминават през многостепенна система за пречистване, където се отделят и наличните киселинни съединения и тежки метали. Последната степен на очистване ще се основава на използването на бикарбонат и активен въглен - SOLVAir® - технология, която е разработена с участието на Солвей и която, засега, няма алтернатива в качеството на очистка на димни газове. Контролът на емисиите, техните нива, заложени в нормите на ЕС, са доста по-ниски от тези за въглища и газ, като за част от показателите те са в пъти по-ниски. Благодарение на инсталирането на сложни системи за пречистване на димните газове в модерните съоръжения за производство на енергия от отпадъци, емисиите на диоксини са намалели значително през последните 30 години.
Секторът „Отпадъци за енергия“ е един от найстрого регулираните индустриални сектори в Европа, което води до дял от по-малко от 0,2% от общите промишлени емисии на диоксин. В Швеция например, емисиите от сектора са намалели 100 пъти за периода от 1985 г. до 2015 г., като същевременно количеството термичнообработени отпадъци се е увеличило повече от два пъти за същия период. Подобни са констатациите за Германия, Франция, Обединеното Кралство. Европейските инсталации за производство на енергия от отпадъци внимателно следят своите емисии и въздействието върху околната среда по време на различните етапи на работа. Проведени са обширни изследвания за въздействието върху здравето и околната среда и въздействието на сектора се счита за незначително, поради много ниските нива на емисии.
За работата на инсталацията разчитате на нерециклируеми отпадъци и биомаса. В този смисъл, как бихте коментирали възможностите за изграждане на ползотворни връзки в общинските депа за отпадъци и агропроизводителите в региона?
Както вече споменах, проектът е изцяло ориентиран да стимулира и насърчи използването на местни ресурси, при ограничено използване на вносни такива, когато и ако това се налага. Съществува голям потенциал за използване на местни, постоянно генериращи се ресурси: Количествата отпадъци в 8-те области - Девня и Варна, Шумен, Търговище, Добрич, Силистра, Разград, Русе, Велико Търново и допълнително София - се равняват на 1 милион тона, с потенциал за 350 000 тона алтернативно гориво. За да се „изчисти“ България, ще трябва да се изградят много заводи за оползотворяване на отпадъци, тъй като според разпоредбите на ЕС в близко бъдеще депонирането на отпадъци вече няма да бъде опция за управлението им. Проектът има няколко много силни страни и ефекта, както екологични, така и социални и икономически.
Да започнем с биомасата - в рамките на т. н. не-атрактивна биомаса влиза сламата, която днес периодично се използва за торене, но с по-дълъг цикъл на разграждане и по-дълбока оран, което генерира и по-високи оперативни разходи на земеделските производители, но така също и стъблата от царевичното и слънчогледовото производство, които често не се оползотворяват и се изхвърлят на полето или на импровизирани сметища. Бихме искали да сме гъвкави относно микса на първични горива. Т. е. в години, в които има повече биомаса, ще можем да я оползотворяваме приоритетно, като в периоди, в които има пиково производство на RDF, ще може да се използва повече този тип алтернативно гориво. Проектът изисква преки инвестиции в размер, който предстои да се прецизира, но на този етап е остойностен на около 350 милиона лева.
Тази инвестиция ще доведе до временна заетост на около 200 човека в рамките на 3 години, както и постоянна такава на над 45 висококвалифицирани оператора, след пускането є в експлоатация. Тук е и мястото да се спомене за ефекта, свързан с веригата по управление на отпадъци, който ще е много над цитираните нива и на този етап се равнява на над 1 000 - 1 200 нови работни места. Другият ефект е свързан с правилното обработване на отпадъците. Ако всеки един килограм отпадък се събере, сортира, обработи, така че да се отделят материалите за повторно използване /рециклиране/, органичната компонента, която ще послужи за производство на тор и/или биогаз, инертните материали, то остатъкът, който ще се равнява на около 350 грама от този 1 килограм, попада в категорията на алтернативните горива.
Това ще доведе до спиране на депонирането на недобре обработени отпадъци, неконтролируемото гниене и отделяне на метан, който е над 25 пъти по-интензивен замърсител от отделените въглеродни емисии при изгарянето на алтернативни горива. Според наше проучване прилагането на един нормиран или стандартизиран подход при обработката на неопасните отпадъци, битови, търговски или индустриални, ще доведе до производството на около 350 000 тона нормиран RDF с добро качество, както и до спиране на прякото депониране на над 450 000 тона отпадъци в Североизточния регион на България, според някои статистически източници. Прилагането на подобен подход ще привлече инвестиции в този сектор, работни места и по-зелена среда в нашите общини.
Отварянето и използването на нови депа за отпадъци е в противовес на идеята за осигуряване на устойчиво бъдеще за нашите деца и внуци, а този проект би допринесъл значително за решаването на проблемите с управлението на отпадъците в краткосрочен план. Нека разглеждаме правилното третиране на отпадъците като истинския заместител на изкопаемите и вносните горива, а не като боклук. Тук бих искал да припомня заложените пред страната цели до 2035 година: 55% рециклиране, 10% депониране и 35% алтернативни горива за термично третиране или изгаряне. Към днешна дата има производство на алтернативни горива в София, Варна и няколко по-малки инсталации в Южна България.
Бихте ли обобщили значението на новото съоръжение за едновременното постигане на екологичните цели на компанията и целите, свързани с постигането на енергийна ефективност и независимост?
Екологичният ефект е може би най-съществен и допълва икономическия и социалния ефекти, като се вписват изцяло в принципите на кръговата икономика- поради късия въглероден цикъл на алтернативните горива, прекият ефект от икономията на емисии, е оценен на 300 000 тона на година. Ако включим и използването на биомаса, този ефект може да достигне над 400 000 тона годишно. Проектът, който ще намали емисиите при производството на калцинирана сода и бикарбонат, е основополагащ за запазването на конкурентоспособността и последващото развитие на завода. Той се явява и катализаторът за реалното прилагане на принципите на кръгова икономика в региона и ще доведе до значителни социални, екологични и икономически ефекти на национално ниво. Надяваме се всички да погледнат обективно и с разбиране към предимствата на подобен проект - жителите на Девня и региона, нашите служители, администрацията на местно и национално ниво, инвеститорите и - да си пожелаем успех!