Проектите за образователни сгради са предизвикателни и отговорни за архитектите

арх. Александър Йончев, основател и главен архитект на Simple Architecture

Уважаеми арх. Йончев, Simple Architecture привлече внимание с проекти като Hotel Hello Plovdiv и с номинацията за Mies van der Rohe Awards 2026. Как това отразява начина, по който студиото развива своята архитектурна философия?

В Simple Architecture се стремим да създаваме архитектура и интериорен дизайн на световно ниво. Вярваме, че е време България да стъпи на международната архитектурна сцена и последователно работим в тази посока. Разбира се, за разлика от по-развитите държави, контекстът тук поставя определени предизвикателства, защото възприятието на обществото за качествена съвременна архитектура върви с няколко десетилетия изоставане.

Въпреки това съм позитивно настроен и вярвам, че е въпрос на време и постоянство това да се случи. Номинацията за наградите Mies van der Rohe, която за наша радост получаваме за втори път, е едно потвърждение, че се движим в правилната посока и един много добър довод за затвърждаване на философията на нашето студио пред обществото.

Работите по проекти, свързани с трансформация на съществуващи сгради. Как подхождате към такъв вид адаптивно обновяване, така че да съчетавате съвременни изисквания, устойчивост и връзка с местния контекст?

Намесата върху съществуваща сграда е значително по-сложна от новото строителство. Тя изисква работа в рамките на вече взети от друг колектив решения, които често са в противоречие с целите на нашия проект. Подходът ни започва с подробен анализ на сградата и нейните качества. Стремим се да премахнем всичко ненужно от нея, за да достигнем до една максимално чиста основа, върху която да стъпим. След това идва същинската намеса по доизграждането и трансформирането й, спрямо нуждите на проекта и неговата цялостна концепция.

Подборът на материали е от ключово значение както за достигане на една хармония между старото и новото, така и за връзка между сградата и контекста, в който се намира. Подобен тип проекти са силно ценени и насърчавани в Западна Европа, тъй като често предлагат по-устойчив подход от новото строителство. Те не само съхраняват съществуващия ресурс, но и допринасят за възстановяване на градската среда и нейната цялостност.

Разработвате и иновативни решения за оформяне на средата в българските училища. Бихте ли разказали повече за тях и за ролята на архитектурата като инструмент за технологично подготвена и здравословна образователна среда?

Проектите за образователни сгради са особено предизвикателни и отговорни за архитектите. Училището е мястото, където се формират първите осъзнати възприятия на децата, не само за архитектурата, но и за света като цяло. В този смисъл ролята на архитектурата далеч надхвърля чисто функционалното - тя има силно социално въздействие върху децата. Затова вярвам, че децата трябва да учат в среда, която да отговаря на съвремието, в което живеем, както технологично, така и пространствено.

Училището не трябва да бъде просто сбор от класни стаи, а цялостна среда, която стимулира въображението и любопитството към света. То трябва да бъде място, в което децата се чувстват щастливи, спокойни и защитени. Някои пространства трябва да насърчават концентрация и покой, а други да провокират движение, игра и социално взаимодействие. Всички тези полюсни преживявания в ежедневието на децата трябва да бъдат осигурени от архитекта така, че преминаването от едно състояние в друго да става плавно и естествено, а училището да функционира като една балансирана среда, която да съчетава всички тези контрасти в една хармонична и вдъхновяваща архитектура.

Как виждате влиянието на дигиталните инструменти за по-бързото и надеждно проектиране? Какви допълнителни възможности дават те за по-добрата визуализация и комуникация с инвеститорите?

Дигиталните инструменти променят съществено начина, по който проектираме, като правят процеса по-бърз, по-прецизен и по-ефективен. Все повече софтуери интегрират изкуствен интелект и това помага особено много в подобряването на архитектурните и интериорни визуализации. Задачи, които преди отнемаха часове, днес могат да бъдат изпълнени за минути, което значително улеснява процеса по представяне на проектите. Паралелно с това развитието на хардуера също играе ключова роля – все по-мощните системи позволяват работа с по-сложни модели и постигането на по-бързи и по-качествени резултати в архитектурното проектиране. 

Въпреки тези предимства, към днешна дата изкуственият интелект все още не предлага пълен контрол и надеждност, особено в контекста на реалното проектиране. По тази причина в Simple Architecture го използваме много внимателно и в малки количества, като същинската работа остава изцяло human made. За нас технологиите не са заместител, а средство, което подпомага процеса, но не може да замени критичното мислене, опита и авторския подход.

Кои технологични и пазарни тенденции според Вас ще оказват най-силно влияние върху архитектурните решения? Какъв ще бъде техният отзвук в България?

Вярвам, че именно изкуственият интелект ще промени много начина на живот на хората, а оттам и пространствата, в които те живеят и работят. Сградите ще стават все по-умни и технологични. Ако можем да си представим, че съвременната сграда все още е една пишеща машина, то сградата на бъдещето ще бъде компютър. И за да не прозвучи стряскащо, важно е да се подчертае, че и двете се управляват от човека и той ще остане в центъра на тяхното съществуване.