Предизвикателствата са неизменна част от реализацията на проекта
Добромира Андреева, интериорен дизайнер в MIRAcle
Уважаема г-жо Андреева, в работата си в интериорно студио MIRAcle залагате на индивидуален подход и персонализирани решения. Как преминава процесът от първата среща с клиента до завършения интериор?
Вярвам, че интериорният дизайн не е просто създаване на естетическо пространство, а цялостен процес на съпреживяване и създаване на среда, която отразява личността, нуждите и начина на живот на конкретния човек или семейство. Това убеждение е основата на моята работа в интериорно студио MIRAcle и стои в центъра на всеки проект, независимо от неговия мащаб.
Процесът започва още преди първата среща с клиента – още с подготовката за нея. Важно е да съм максимално отворена и настроена да слушам, без предварителни нагласи. Първата ни среща е разговор, в който се стремя да разбера не само какви са функционалните изисквания към пространството, но и как живее човекът – как прекарва времето си у дома, какви емоции иска да изпитва, когато се прибере, какви спомени носи, какво го вдъхновява. Тези детайли изграждат същността на дизайна. След този начален етап, в който събирам информация и усещания, започва творческата част – изграждането на концепцията. Работя по визуализации, които представят първоначалната идея, като още на този етап я съгласувам с клиента, за да получа обратна връзка и усещане за посоката. Много често дизайнът се развива органично – променя се, обогатява се, за да бъде в синхрон с клиента.
След одобрение на визуалната концепция преминавам към изготвянето на детайлни технически чертежи, които включват архитектурни решения, разпределение, осветление, мебели, настилки, облицовки, цветови схеми и всичко необходимо за реализацията на проекта. Избираме заедно с клиента материалите, мебелите, осветителните тела и аксесоарите. Това е съвместен процес, в който аз съм не само дизайнер, но и съветник. Много държа на личното присъствие и на пълната ангажираност. Затова съм до клиента на всяка стъпка – от първия разговор до момента, в който всичко е завършено. Контролирам процеса по изпълнение, координирам работата с изпълнители, доставчици и майстори, следя сроковете и качеството на изпълнение. За мен завършеният интериор трябва не само да изглежда добре на снимка, но и да създава усещане за дом.
Работите по разнообразни проекти – от частни домове до обществени пространства. Кой тип проекти Ви носят най-голямо удовлетворение и защо?
Работата ми като интериорен дизайнер винаги е била изключително разнообразна. Всяко ново пространство, независимо дали е апартамент, къща, офис, ресторант или друго обществено място, идва със своите уникални предизвикателства и възможности. Това непрекъснато разнообразие ме държи будна, вдъхновена и ангажирана. Въпреки това, ако трябва да избера тип проекти, които най-силно резонират с мен на емоционално ниво, със сигурност това са частните домове.
Проектирането на частни интериори е процес, който навлиза в дълбоко лична територия. Не става дума само за избор на цветове, мебели или осветление – става въпрос за изграждане на пространство, което да бъде дом в пълния смисъл на думата. Когато работя по частни проекти, влизам в ролята не просто на дизайнер, а на партньор. Много често се случва клиентите да ми споделят неща, които не биха казали дори на близки хора. Това доверие е безценно. Именно то ми дава възможност да създавам наистина персонализирани и дълбоко смислени интериори.
От друга страна, обществените пространства също са изключително интересни и удовлетворяващи, но по различен начин. Там се изисква друг вид мислене – по-стратегическо, понякога дори маркетингово. Трябва да се съобразиш с това как различни типове хора ще възприемат и използват пространството, как ще се движат в него, какво усещане искаш да създадеш у тях. Работата по ресторанти, хотели, магазини или офиси често изисква повече иновативност, защото освен естетически и функционални, тези пространства трябва да бъдат и разпознаваеми, да комуникират определена идентичност, дори бранд.
Тук има и друго предизвикателство – работата с по-големи екипи, инвеститори, строители и други специалисти, където комуникацията и синхронизацията са от ключово значение. Научила съм се да бъда гъвкава и да намирам баланса между творческата си визия и конкретните изисквания на проекта.
Накратко – бих казала, че частните проекти ме докосват по-дълбоко, докато обществените ме предизвикват да мисля мащабно и концептуално. И двете посоки ме обогатяват и допринасят за професионалното ми израстване. За мен няма „по-добри“ или „по-интересни“ проекти – има различни възможности да приложиш уменията си, да се адаптираш и да създадеш стойност чрез дизайна. Именно тази динамика прави професията ми толкова вдъхновяваща.
Какви предизвикателства срещате най-често при реализацията на проектите и как ги преодолявате?
Най-често срещаното предизвикателство е работата с различни изпълнители – строителни екипи, мебелисти, доставчици, монтажници и други подизпълнители. Всеки от тях има свой начин на работа, своя динамика, своите специфики. Въпреки наличието на технически чертежи и проектна документация, не винаги всичко върви по план. В тези ситуации ключът е в добрата координация и комуникация. Научих се да поддържам постоянна връзка с всички участници в проекта, да правя редовни проверки на обектите и, най-вече – да действам превантивно.
Друг съществен аспект е работата с клиента. Понякога клиентите имат неясни или променящи се изисквания, колебаят се, а понякога им е трудно да си представят как ще изглежда крайният резултат. Именно затова в процеса на работа залагам на максимална прозрачност и активно включване на клиента. Използвам визуализации, мостри, примери и обсъждам детайлите с тях на всеки етап.
Едно от най-предизвикателните неща за всеки интериорен дизайнер е работата в рамките на определен бюджет и срок. Много често желанията надхвърлят възможностите, което е напълно естествено. В тези случаи моята роля е да предложа алтернативи – да намеря варианти, които постигат желания визуален ефект, но с по-достъпни средства, или да предложа приоритетно изпълнение на част от проекта, която е най-важна за клиента. Това е моментът, в който трябва да покажеш не само креативност, но и способност да управляваш ресурсите ефективно.
Не на последно място е емоционалната умора на клиента по време на реализацията. Интериорният проект е процес, който отнема време, изисква много решения. Именно тук е важно дизайнерът да бъде и психолог, и координатор, и вдъхновител. Задачата ми е не просто да изпълнявам проект, а да водя клиента през целия процес по начин, който да го кара да се чувства уверен, спокоен и удовлетворен. С времето започнах да гледам на всяко предизвикателство като на част от творческия път, а не като на пречка. Някои от най-добрите ми решения са се родили именно в моменти на криза. Когато клиент вижда, че не само се справяш с трудностите, но и ги използваш, за да създадеш нещо още по-добро – това създава доверие, което е безценно.
Какви тенденции наблюдавате в интериорния дизайн в последните години и доколко те влияят на Вашия творчески процес?
В последните години интериорният дизайн преминава през много интересна трансформация – той все повече се отдалечава от идеята за мода и краткотрайни стилове и се насочва към устойчивост, личностна изразителност и баланс между естетика и функция. Вече не говорим само за това „какво е модерно“, а за това какво е смислено, устойчиво и съобразено с човека и средата, в която живее. Това ми допада изключително много, защото се припокрива с моето разбиране за дизайна – като инструмент за създаване на по-добър живот, а не просто на красива визия. Една от най-осезаемите тенденции е завръщането към природата – използване на естествени материали като дърво, камък, лен, памук, глина, ратан. Тези материали не само носят топлина и текстура, но и създават усещане за автентичност и връзка със земята. В моята практика използвам такива материали не само заради външния им вид, но и заради тяхната емоционална стойност – те създават усещане за уют, стабилност и хармония.
Друга ясно изразена тенденция е свързана с цветовете и формите. Все по-често се предпочитат меки, приглушени тонове, които създават спокойна и уравновесена атмосфера – пясъчни нюанси, земни тонове, бежово, теракота, заглушено зелено, синьо. Тези цветове не доминират в пространството, а го подкрепят, позволяват му да „диша“. Формите също стават по-меки – виждаме все повече извити линии, органични силуети, заоблени ръбове. Те носят усещане за безопасност, плавност и женственост, което контрастира на предишната естетика с твърди геометрични линии и рязък минимализъм. Говорейки за минимализма, трябва да отбележа, че той също еволюира. Новият минимализъм не е студен и безличен, а топъл и функционален. Пространствата са изчистени, но не и празни. Това е посока, която аз също следвам в работата си – търся същността, а не излишното, като в същото време се стремя да запазя характера и уникалността на всеки интериор.
Също така, не можем да не споменем и технологиите. Смарт осветление, автоматизация, устойчиви системи за отопление и вентилация, акустични решения – всичко това вече е част от съвременния интериор. Стремя се да ги интегрирам така, че да бъдат незабележими визуално, но осезаеми функционално – да правят живота по-удобен и същевременно да не нарушават естетическия баланс.
Разбира се, всички тези тенденции оказват влияние и върху моя творчески процес. Но аз гледам на тях като на вдъхновение, не като на правило. Винаги подхождам индивидуално – за мен най-важният „тренд“ е характерът на човека, с когото работя. Възможно е дадена тенденция да е визуално красива, но ако тя не отговаря на темперамента, начина на живот или ценностите на клиента, аз няма да я използвам само за да бъде „модерно“. В този смисъл вярвам, че дизайнът трябва да отразява не времето, а човека, който живее в пространството. Може би най-важната тенденция днес е именно тази: пълна персонализация и търсене на автентичност. Хората вече не искат просто „хубав интериор“, те искат пространство, което да е тяхното, което да разказва тяхната история и да ги вдъхновява.