Прецизното животновъдство се превръща в реално предимство

Иван Венински, председател на УС на Браншовата камара на месодайното животновъдство (БКМЖ)

Уважаеми г-н Венински, кои са най-важните въпроси в технологично отношение пред месодайното животновъдство в България днес? 

Българското месодайно говедовъдство се намира в момент, в който едновременно трябва да отговори на няколко предизвикателства – технологични, регулаторни и пазарни. Първо от тях е свързано с модернизацията на сградния фонд и инфраструктурата на пасищните системи. Голяма част от месодайните стада у нас се отглеждат в свободно-пасищна или полуекстензивна система, но оградите, водопоите, системите за обработка на животни, кантарите и заслоните често изискват сериозно подобрение.

Преходът към изискванията на новата рамка за хуманно отношение и прилагането на директиви за индустриалните емисии към част от говедовъдните обекти ще наложи допълнителни инвестиции. Тук стои отворен въпросът за структурната диспропорция между източно- и западноевропейските производители – българските ферми тръгват от различна стартова точка и затова настояваме за реални преходни периоди и адаптирани прагове. 

Второ, биосигурността. Епизоотичната обстановка в Европа се усложни значително – нодуларен дерматит, син език (нов серотип), заплаха от шап и напрежение от АЧС в съседни държави. Месодайното говедовъдство се нуждае от системно надграждане на протоколите за биосигурност на ниво стопанство, ранно откриване чрез дигитални инструменти и работещи компенсаторни механизми при възникване на огнища. Управлението на пасищата и климатичната адаптация отправят друго предизвикателство към животновъдите.

Сушите от последните години показаха уязвимостта на тревно-фуражното стопанство в южна и югоизточна България. Ротационната паша, водните резерви на почвата, подбор на тревни смески с по-висока сухоустойчивост и рационалното запасяване със сено и силаж за зимния период вече не са въпрос на избор, а условие за оцеляване на стадото. На четвърто място мога да посоча кланичният капацитет и късите вериги.

Липсата на достатъчно одобрени малки и средни кланици в близост до производствените зони е технологично и логистично предизвикателство, което ограничава добавената стойност за фермера, затруднява хуманния транспорт и свива възможностите за директни продажби на качествено месо.  Пето, и може би най-важното предизвикателство в дългосрочен план е смяната на поколенията и квалификацията. Без хора, които могат да работят със съвременна техника, цифрови системи и прецизно управление на стадата, нито една технология няма да даде ефект.

Какъв поглед имате към внедряването на съвременни подходи за мониторинг и управление на хранене, здраве и стрес във фермите?

Това е област, в която разликата между прецизното животновъдство и конвенционалния подход се превръща в реално конкурентно предимство. Налични и постепенно достъпни в българския контекст са: 

• Сензорни системи и устройства – ушни марки и нашийници с акселерометри, които следят активността, преживянето, времето на лежане и ранните признаци на заболяване или разгонване често 24 - 48 часа преди визуално различимите симптоми. За месодайни стада, където един човек обслужва голям брой животни на обширна площ, това е особено ценно. В момента има и български проект, който цели да изкара на пазара продукт за GPS проследяване на стадата в екстензивни системи, осигуряващ контрол на достъпа до парцели, защита от хищници и оптимизация на ротационната паша;
• Системи за анализ на изображения с изкуствен интелект – камери за оценка на телесна кондиция, куцота, поведенчески аномалии в групата;
• Интраруминални болуси за следене на телесна температура, рН и моторика;
• Прецизно хранене – дажби, съобразени с продуктивно състояние и телесна кондиция, автоматични системи за раздаване в заключителния угоителен период;
• Мониторинг на микроклимата в заслони и заключителни угоителни площадки – топлинният стрес през летните месеци намалява прираста и плодовитостта.

Виртуалните огради и интелигентни нашийници за говеда се превърнаха в една от най-горещите технологични теми в глобалното животновъдство. Как оценявате приложимостта им в България?

Това е може би най-динамично развиващият се сегмент в технологията за месодайно говедовъдство днес. През март тази година фондът Founders Fund на Питър Тийл поведе инвестиция от 220 млн. долара в новозеландската компания Halter при оценка от 2 млрд. долара. Тази сделка недвусмислено показва, че слънчево захранваните „умни нашийници" за говеда вече не са експериментална концепция, а утвърждаващ се индустриален стандарт. Технологията комбинира слънчево захранван нашийник, мрежа от нискочестотни предаватели и мобилно приложение.

Фермерът задава виртуални огради от екрана на телефона си, а животните се управляват чрез звукови и вибрационни сигнали – без физическа ограда, без пастири. Така говедата се приучават за няколко взаимодействия. Паралелно нашийникът непрекъснато събира данни за активност, преживяне, репродуктивни цикли и ранни признаци на заболяване. Halter вече са инсталирали устройства на над един милион говеда в стотици ферми в Нова Зеландия, Австралия и САЩ, с отчетено повишение на продуктивността на пасищната база от порядъка на 20%.  Конкурентни играчи вече се появиха – Merck със системата Vence, стартъпи, които работят с дронове вместо нашийници. Пазарът ще бъде голям. 

Защо това е особено интересно за България? Нашето месодайно говедовъдство е предимно пасищно, често в планински и полупланински райони с труднодостъпни парцели и разпилени стада. Липсата на работна ръка в селските райони превръща „дистанционното управление" на стадото не в лукс, а в икономическа необходимост. Същевременно еко-схемите по ОСП насърчават именно ротационната паша и опазването на тревните екосистеми – а виртуалните огради са технология, създадена точно за такъв тип управление на ресурсите. 

С удовлетворение мога да съобщя, че българска IT компания, член на Камарата, вече развива аналогичен продукт, адаптиран към специфичните условия в България и Югоизточна Европа. През следващите месеци той ще влезе в тестова фаза в пет стопанства – членове на БКМЖ. За Камарата това е стратегически важен проект в две посоки. От една страна, той е показателен пример за българския иновационен капацитет и потвърждение на позицията, която последователно защитаваме – че модернизацията на българското животновъдство не може да се случи просто през внос на готови западни решения. Нужни са продукти, съобразени с българския терен, породния състав, нормативната уредба и ценовите рамки, в които работят нашите стопанства. От друга страна, данните остават в България и под контрола на българските фермери. 

На европейско ниво тази тема поставя и въпроса за регулаторната рамка на виртуалните огради – адаптиране към съществуващите изисквания за идентификация и движение на животните, съвместимост с хуманното отношение, стандарти при приучаване на животните към звуковите и вибрационни сигнали. Това са теми, по които БКМЖ ще се включи активно в диалога както с българските институции, така и с европейските ни партньорски организации, с които вече работим по въпросите на кумулативното регулаторно въздействие върху сектора. Накратко – това е една от технологиите, които наистина могат да променят икономиката на пасищното месодайно говедовъдство през следващите пет години. И е добре, че на българския пазар тя няма да дойде само като чужд внос, а и като местно развиван продукт. 

Към какво са насочени професионалните срещи и обучения на Камарата и каква е реалната добавена стойност за животновъдите?

Дейността ни в тази посока е организирана около няколко оси. Ядрото е Годишната среща "Месодайно говедовъдство", чието третото издание се състоя на 20 - 21 февруари в Старосел. Това е основният форум, на който българските месодайни говедовъди се срещат с експерти, представители на институции и колеги от чужбина. Извън него организираме също: 

• Семинари по новите изисквания на ОСП и Стратегическия план, еко-схемите, обвързаното с производството подпомагане, новата рамка за хуманно отношение. По темата за ESG докладването вече проведохме съвместен уебинар с АСБ и СПБ.
• Технологични демонстрации и уоркшопи на терен – работещи решения за електропастир, управление на пасища, угояване;
• Обмен на добри практики и посещения на партньорски организации и търгове за животни в Полша, Румъния, Чехия, Унгария и Германия, САЩ, Канада;
• Здравно-епизоотични обучения съвместно с Българската агенция по безопасност на храните и научни институти.

Реалната добавена стойност измерваме в три посоки. Това са достъп до знание, което иначе би струвало значителни консултантски разходи, създаване на работещи неформални мрежи между фермери, които започват да си помагат и извън рамките на самите събития, както и засилен глас на сектора в диалога с институциите, защото обучените и информирани фермери са по-силни като преговорна страна. В тази връзка БКМЖ има и активна становищна дейност – публикуваме позиции по ключови нормативни инициативи, включително по годишните планове за паша в националните паркове, и отстояваме интересите на бранша в работните групи към МЗХ и БАБХ.

Как дигитализацията и обменът на данни могат да помогнат за по-добри управленски решения и по-прозрачни пазарни условия?

Дигитализацията в месодайното говедовъдство върви в две посоки, които се допълват взаимно. Във вътрешността на стопанството – системите за управление на фермата обединяват данни от идентификация, движение, ветеринарни събития, осеменявания, отелвания, тегления, разходи за фураж и медикаменти. Когато тези данни се събират последователно, фермерът разполага с инструмент за реален анализ на разходи на килограм прираст, разходи на отбито теле, фертилитет по групи, ефективност на отделните бици. Това е разликата между управление по интуиция и управление по показатели. 

Между стопанството и екосистемата – дигитализацията на ИСАК, интеграцията с TRACES, електронните ветеринарни сертификати, платформите за проследяемост от ферма до клиент изграждат среда, в която коректният производител трябва да получи признание за качеството и произхода. Тук е изключително важно и споделянето на данни – фермерът трябва да остане суверен над данните, които генерира в собственото си стопанство, да решава с кого ги споделя и при какви условия. 

По отношение на пазарната прозрачност има системно изоставане в публикуването на представителни цени по категории живи животни и трупове в България спрямо референтните западноевропейски пазари. От страна на Камарата се изготвя ежемесечен вътрешен бюлетин за членовете на тази тема. Информацията за успешни сделки и цени идва директно от фермерите и от купувачите. 

Какви иновации в селекцията и управлението на стада биха повлияли върху конкурентоспособността на българските стопанства?

Селекционната работа е област, в която българското месодайно говедовъдство има най-голям нереализиран потенциал. Конкретните направления са: 

• Геномна селекция: Приложението на чипове за оценка на генетичната стойност на млади животни значително съкращава поколенческия интервал и позволява по-ранен и точен подбор по признаци като фуражна ефективност, прираст, качество на трупа, леснота на отелване и устойчивост към заболявания. У нас геномната оценка все още е по-скоро изключение, отколкото правило, и една от приоритетните задачи е създаването на национална геномна референтна популация по основните месодайни породи. Тук си сътрудничим с АРМПГБ и Неоген. Вече има над 3000 обследвани разплодни животни и българска ранклиста.
• Програми за кръстосване и хетерозисен ефект. Трябва да са съобразени с конкретните производствени условия. Утвърдените месодайни породи – Лимузин, Шароле, Абърдийн Ангус, Херефорд, Симентал в месодайно направление – дават различни резултати върху различна майчина основа и в различни системи на отглеждане.
• Синхронизация на еструса и фиксирано време на осеменяване, използване на сексирана семенна течност за получаване на женски приплоди от племенни животни, ембриотрансфер за бързо разпространение на ценен генетичен материал, индекси на леснота на отелване за избягване на загуби. Вече в 6 стопанства на БКМЖ са извършени успешно ембриотрансфери, като успеваемостта е над 50%, което е добър резултат.
• Опазване и оползотворяване на местните породи – Българско сиво говедо, Родопско късорого говедо. Тяхната ниска ресурсоемкост, адаптивност и качество на месото са активи в нишови пазарни сегменти и в системи на екстензивно отглеждане в планински и полупланински райони, особено в комбинация с еко-схемите по ОСП.
• Национална база данни за развъдна дейност – свързана с ICAR-съвместими стандарти, отворена за интегриране с европейски партньори. Без работеща база, селекцията остава фрагментирана между отделните развъдни асоциации.