Повторно използване на водата за напояване

Наличието на ограничени водни ресурси на територията на Европейския съюз, в съчетание с нарастващите нужди на населението във връзка с градското развитие, индустрията и селското стопанство, поражда нуждата от по-ефективно използване на водните ресурси. Повторното използване на пречистени води от градски пречиствателни станции се явява като едно от най-екологичните решения, а в селското стопанство има голям потенциал за оползотворяването на този ресурс.
Европейските институции поемат инициативата да въведат регламент за спазването на определени норми във връзка с качеството и употребата на тези води, така че да бъде защитено здравето на хората и животните, както и околната среда. Мерките включват въвеждането на няколко различни по качество класа пречистени води (в зависимост от откритите в тях патогени), за които има правила относно за какви култури и какъв метод на поливане могат да се използват. С цел сигурното установяване на тези класове по качество има и стандарти за извършвания мониторинг и управлението на риска.

Текст: списание АгроБио Техника

Водата е ограничен ресурс в Европейския съюз, а нарастващите нужди на населението в бъдеще ще направят наличието на вода в достатъчно количество и качество още по-голямо предизвикателство за Европа. Извличането на прекалено големи количества вода - както за напояване в селското стопанство, така и за промишленото използване и градското развитие, е една от основните заплахи за водната среда на ЕС. В същото време наличието на вода с подходящо качество е критично условие за растеж на зависимите от водата икономически сектори и обществото като цяло. 

Честотата и интензивността на сушите и техните екологични и икономически щети драстично се увеличават през последните тридесет години и се очаква се тази тенденция да продължи, като недостигът на вода вече няма да се ограничава до няколко региона на Европа, а ще се превърне в проблем в целия ЕС със значителни екологични и икономически последици. Като част от интегрирания подход за управление на водите, в допълнение към пестеното на вода, пречистените отпадни води от градските пречиствателни станции осигуряват надеждно алтернативно водоснабдяване за различни цели, от които напояването в селското стопанство има най-голям потенциал за по-мащабно използване на рециклирана вода, което да допринесе за намаляване на недостига на водни ресурси в Европа. 

През февруари тази година Европейският парламент прие стандарти за повторно използване на води за напояване. Мерките, които ще способстват за използването на градски отпадъчни води за селскостопанско напояване, имат за цел да се допринесе за облекчаване на недостига на вода в целия ЕС в контекста на адаптирането към промените в климата, по-специално чрез увеличаване на използването на рециклирана водата, по-специално за напояване в селското стопанство, където това е уместно и икономически ефективно, като се гарантира поддържането на високо ниво на обществено здраве и опазване на околната среда. Определянето на хармонизирани минимални изисквания за качеството на регенерираната вода, мониторинга заедно и задачите за управление на риска би осигурило равнопоставени условия за тези, които използват рециклирана вода или са засегнати от нейното използване, ще предотврати потенциални пречки за свободното движение на селскостопанските продукти, напоявани с пречистена вода, ще осигуряват защита на здравето и околната среда и по този начин също така увеличават доверието в практиката на повторна употреба на вода.

По отношение на опазването на околната среда действията на равнището на ЕС за управление на водите са оправдани, тъй като 60% от речните басейни на ЕС са международни, споделяни между 2 и 19 държави. Повторното използване на водни ресурси е смятано за по-екологично от други методи за водоснабдяване като пренос на водни ресурси или обезсоляване. Освен това така се удължава жизненият цикъл на водата, като по този начин се спомага за запазването на водните ресурси в пълно съответствие с целите на кръговата икономика. Така може да се осигурят достатъчно водни ресурси за напояване дори при продължителни горещини и суша, които иначе биха могли да доведат до дефицит на селскостопански култури и в следствие на това – до недостиг на храна. Чрез новите мерки ще се насърчи ефективното използване на водата и ще се подобри наличието й, но досегашните правила на Европейския съюз относно хигиената продължават да са в сила. Здравните стандарти във връзка със селскостопанските продукти, напоявани с рециклирана вода, могат да бъдат постигнати само ако изискванията за качество на този вид водни ресурси, предназначени за напояване в селското стопанство, не се различават значително в отделните държави. Хармонизирането на изискванията също ще допринесе за ефективното функциониране на вътрешния пазар по отношение на такива продукти.

Поради големите различия по отношение на природните ресурси и околната среда в отделните държави членки, те разполагат с гъвкавост при прилагането на повторно използване на водни ресурси за напояване. Това означава, че държава членка може да реши да не използва рециклирана вода за напояване на своята територия или на части от нея. Някои държави вече имат опит в използването на рециклирана вода, включително и за напояване. За да се предпази здравето на хората, животните и да не се вреди на околната среда, предвижда се и въвеждането на изисквания за качеството на тези повторно използвани водни ресурси. Също така според клауза в регламента, Европейската комисия се задължава да направи оценка на необходимостта от преразглеждане на изискванията за качеството на рециклираните води, въз основа на резултатите от прилагането на регламента или поради нови научни и технически познания.

Употреба на рециклираната вода

За напояване с рециклирана вода в селското стопанство се разглежда напояването на три групи култури. Първата включва хранителни култури, които се консумират от човека в суров или непреработен вид. Във втората група са преработените хранителни култури, които са предназначени за консумация от човека след процес на обработка (сготвени или преминали през промишлена преработка). Третата група се отнася до нехранителните култури, т.е. такива, които не са предназначени за консумация от човека, което включва пасищни, фуражни, влакнодайни култури, за декоративни цели, за семена, за производство на енергия и за тревни площи.

Рециклираната вода се разпределя в няколко отделни класа според своето качество, като за всеки един от тях са посочени допустими употреби и методи за напояване. Водите с най-високо качество (Клас А) могат да се използват за всички видове култури, включително такива, при които частта, която се консумира, влиза в пряк досег с водата, както и за кореноплоди, които се консумират сурови. Няма ограничения и по отношение на използваните методи за напояване. Водни ресурси с качество Клас Б се използват за хранителни култури, които се консумират сурови, но при които годната за консумация част е над земята и не влиза в пряк контакт с рециклираната вода, също за преработени хранителни култури и нехранителни култури – такива, които не са предназначени за консумация от човека, но някои от тях се използват за хранене на животни, отглеждани за производство на мляко или месо. При този клас също няма ограничения по отношение на методите за напояване. Водите с качество Клас В могат да се използват за същите култури като Клас Б, но при тях вече има ограничение на методите и могат да се използват само при капково напояване. Рециклираните води с най-ниско качество, Клас Г, ще могат да се използват според този регламент за напояването само на индустриални, енергийни и семенни култури, като няма ограничение на използваните методи.

Изисквания и мониторинг на качеството

Прозрачността и достъпът до информация е критичен аспект при насърчаването на доверие сред потребителите, а също и сред широката общественост по отношение на безопасността на рециклираните води. Регламентът включва допълнителни изисквания за мониторинг на качеството на регенерираните води. Държавите членки проверяват спазването на условията на разрешителното въз основа на данните за мониторинг.

Водните ресурси Клас А са били подложени на вторично пречистване, филтруване и дезинфекция, докато останалите три класа са преминали само пред вторично пречистване и дезинфекция. Определянето на клас става след изследвания на проби от водата, при които трябва да се установят наличия на различни вещества, патогенни микроорганизми и мътност под определен за класа максимум. Рециклираната вода отговаря на изискванията, ако при измерванията посочените стойности за Ешерихия коли (E. coli), Легионела (Legionella spp) и чревни нематоди са спазени в 90 % или повече от пробите, като нито една от стойностите в пробите не може да надхвърля максималното отклонение с 1 логаритмична единица максималните стойности за E. coli и Legionella и 100 % от тази за чревни нематоди. За Клас А в 90 % или повече от пробите трябва да са спазени и посочените стойности за биологична потребност на кислород (BOD5), общо суспендирани вещества (TSS) и мътност, като в никоя от пробите те не трябва да превишават максималното отклонение от 100 % от посочената стойност.

Според минималните изисквания за мониторинг, операторите на инсталации за рециклиране на водни ресурси трябва да извършват редовен мониторинг и да проверяват дали водата, пречистена в съоръжението, отговаря на минималните изисквания за качество. Извършва се редовният мониторинг и на системата за повторно използване на водата, както и такъв за валидиране преди въвеждането в експлоатация на инсталацията за рециклиране, при нейното модернизиране и при добавянето на оборудване или процеси.

Извършва се и мониторинг за валидиране за Клас А, за да се оцени дали се спазват целите за ефективност. Това включва мониторинг на индикаторните микроорганизми, свързани с всяка група патогенни организми – бактерии, вируси и протозои. Подбраните индикаторни микроорганизми за патогенни бактерии са E. Coli, за патогенните вируси са F-специфични колифаги, соматични колифаги или колифаги за патогенни вируси, а за протозои – спори на Clostridium perfringens или спорообразуващи сулфат-редуциращи бактерии. Целите за ефективност трябва да бъдат изпълнени на изхода на инсталацията за рециклиране, където е мястото на определяне на съответствието, като се вземат предвид концентрациите в непреработените отпадъчни води, постъпващи в пречиствателната станция. Методите на анализ се валидират и документират в съответствие с EN ISO/IEC-17025 или други национални или международни стандарти, които осигуряват равностойно качество.

Управление на риска

Управлението на риска трябва да включва идентифициране и управление на рисковете по проактивен начин и да засяга производство на регенерирана вода с качество, необходимо за конкретна употреба. Оценката на риска трябва да се основава на ключови задачи за управление на риска и да определя всички допълнителни изисквания за качество на водата, необходими за осигуряване на достатъчна защита на околната среда, здравето на хората и животните.

Оценката на риска обхваща както възможните вреди върху околната среда, като и такива, свързани със здравето на хората. Ключовите задачи за управление на риска при повторно използване на водни ресурси включват подробно описание на цялата система за повторно използване на водата, от постъпването на отпадъчните води в градската пречиствателна станция за отпадъчни води, до точката на използване, определяне на потенциалните опасности като наличието на замърсители и патогенни организми, както и потенциала за настъпването на опасни събития като нарушаване на пречистването, непредвидено изтичане или замърсяване в системата. Друга важна задача, свързана с управление на риска, е определянето,, на местата, популациите и лицата, изложени на риск от пряко или косвено излагане на определените потенциални опасности. Тази оценка трябва да се направи въз основа на определени фактори на околната среда, както и на такива, свързани с конкретните земеделски практики. Дейностите по рециклиране на водата могат да имат дълготрайни или дори необратими отрицателни въздействия, което също трябва да се вземе предвид при определянето на рисковете. Ако при тези задачи възникнат неясноти от научно естество, трябва да бъде водещ принципът на предпазливост. 

Трябва да бъдат определени и превантивните мерки, които вече са въведени или следва да бъдат предприети с цел ограничаване на идентифицираните рискове, да се осигурят гаранции, че са въведени подходящи системи и процедури за контрол на качеството, системи за мониторинг на околната среда, като се препоръчва операторът на инсталацията за рециклиране да установи и поддържа система за управление на качеството, сертифицирана по ISO 9001 или равностоен стандарт. Трябва да се осигурят гаранции също, че е въведена подходяща система за управление на инциденти и извънредни ситуации.

Има конкретни превантивни мерки, които могат да бъдат от значение, и те са определени в зависимост от класа на рециклираната вода. При Клас А, свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с рециклирана вода, освен ако не може да се гарантира, че рисковете могат да се управляват. За Клас Б важи същото ограничение, което с еотнася за Клас А, както и има забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция, до пасище, напоявано с такава вода, не се допускат дойни млекодайни крави до изсъхването му фуражът трябва да бъде изсушен или силажиран преди да се опакова.