Поставяме ново начало на връзката образование, технология и бизнес в селското стопанство
доц. д-р арх. Стефан Аспарухов, катедра „Промишлени и аграрни сгради“ към Архитектурния факултет на УАСГ
Уважаеми г-н Аспарухов, председател сте на Организационния комитет на Първата катедрена научна конференция, която катедра „Промишлени и аграрни сгради“ към Архитектурния факултет на УАСГ организира през февруари. Разкажете повече за това събитие.
През 2021 година се навършиха 100 години от рождението на проф. Методи Писарски, който е един от първите председатели на Съюза на архитектите в България. Фактически, той е първият студент по архитектура в нашия университет. Така че, по повод неговото рождение, по мое предложение, решихме да направим тази научна конференция. Това е повод да отдадем почит към работата, не само на него, но и на поколение екипи, които са работили активно през 70 и 80 години.
Най-важната идея на конференцията, е да се постави ново начало за връзката между бизнеса и технологията, изобщо между индустриалния сектор, планирането и проектирането на индустриални територии и индустриални сгради. Важно е да популяризираме това както сред нашите потенциални партньори, така и сред дипломантите. Аз лично отчитам, че през последните 20 години се прекъсна връзката между практиката на студентите по архитектура и бизнеса от сектора на производствените предприятия.
Какъв е основният акцент на конференцията? Споделете повече за основните сесии и панели, които се разглеждат?
Катедрата и Организационният комитет решихме да има 4 тематични направления. Специфичното при организирането на научните конференции е, че е важно направленията да са свързани с проблематиката, с научния проблем, с който се занимава съответното научно звено. В нашия случай, това са индустриалните територии и индустриалните сгради. Така, че първото направление е свързано с планирането, управлението, поддръжката, опазването и ревитализацията на индустриалните територии и индустриалните паркове. Този панел е отворен за публикации от териториално-устройствено равнище. Вторият е свързан с индустриалните сгради, на по-ниско равнище - проектиране, изграждане, поддръжка, работна среда. Третото направление е относно устойчивата архитектура и устойчивото строителство.
В нашата катедра водим основни лекционни курсове по енергийна ефективност, здраве и околна среда. Четвъртото направление са високите технологии в съвременната архитектура, като тук се има предвид иновацията в проектирането, строителството, експлоатацията на сградите и всичко свързано с Индустрия 4.0 – една също много актуална тема, в която считаме, че българската икономика трябва да инвестира, за да може да бъде конкурентоспособна. От всички тематични направления, 3-тото е най-широко разгърнато, тъй като почти половината от докладите, които получихме, са свързани с устойчивата архитектура и устойчивото строителство. Това за нас е много важно, защото виждаме, че вниманието на архитектите и на строителите в България е насочено към екологосъобразното развитие на сектора.
Вертикални ферми към агро-био логистичен център в градска среда. Курсов проект на студенти: Мануела Минчева, Михаела Ботова, Методи Котев, Александра Александрова (2021) – работна визуализация
От гледна точка на богатия Ви опит, как виждате възможностите за имплициране на научната напредничавост и модерност в сектора на аграрното строителство?
Без мултидисциплинарност в научните направления е абсурдно в днешно време да има иновация, в която и да е технология. Без иновация няма как да има конкурентоспособност. Ние трябва да започнем да разглеждаме конкурентоспособността между висшите училища по един различен начин, а не както до момента. Визирам следното: в нашата катедра говорим за архитектура на аграрни сгради, в Аграрния университет в Пловдив и в Университета по хранителни технологии, например, вероятно говорят за технологията в аграрните сгради. Откъснати едни от други, със сигурност това няма да допринесе до подобряване на качествения продукт, защото сградата, продукцията и технологията са едно цяло.
На това ние учим нашите студенти и нашата мечта е такива мероприятия като конференцията да провокират интерес. Бих искал да споделя и една хубава новина относно настоящия проект за изменение на закона за висшето образование, в който се създава възможност за реализиране на съвместни учебни планове между висшите училища, т.е. да можем да използваме капацитета на няколко университетски структури, така че да се подготви готов продукт за пазара на труда.
Нашите специализанти, които имат афинитет към аграрното строителство и към индустриалната архитектура, със сигурност не могат да стартират, без да имат отношение към технологията и без да са чули мнението на съответните технолози, които са завършили наприемр в Аграрния университет. И обратното - технологът, със сигурност, с неговата функционална блок схема, която разработва за най-добрата технология на производство, не би си представил по най-добрия начин пространственото решение на предприятието. Така, че мултидисциплинарността е в основата на всичко това. В момента прилагаме точно обратната схема. Още повече, грешките на образованието са много скъпи за обществото и за бизнеса - веднъж държавата финансира обучението, втори път бизнесът го дофинансира в процеса на натрупване на опит в практиката.
Как бихте коментирали аспектите, които правят успешна реализацията на един проект в сферата на такъв тип строителства?
Всичко зависи от мащаба на един проект. Когато, обаче, говорим за нашата икономика в последните години се оказва, че захранваме малкия, среден и микро бизнес. А малкия, среден и микро бизнес не може да оцелее без коопериране. Давам за пример отпадъците, които могат да бъдат превърнати в малки инсталации за биогаз в ареал от около 40-50км от работещи стопанства и тази газ да се използва обратно или за производство на електрическа енергия, или за отопление на фермите, които са в най-голяма близост до инсталацията. По отношение на рамковите законови ограничения за устройство на територията – къде, как и при какви условия може да се построи ферма, спирачките, които може би несъзнателно държавата е наложила на малките производители, водят до обезлюдяването на цели райони. Проблемите, свързани с демографския срив на цели части от България и дисбалансираното демографско и икономическо развитие, са породени именно от подобни проблеми.
Например, в малко населено място ако човек с 20 овце или 20 кози иска да си регистрира своя селскостопанския обект, който се помещава в задния му двор, то законът му изисква удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта. Една община не може да издаде такъв акт за постройка, която е строена през 50-те с подръчни материали, т.е. ако трябва да спазва закона за регистрацията този човек никога няма да може да бъде регистриран. Давам пример от най-ниско равнище, но проблемите се мултиплицират и до най-високите равнища, особено когато говорим за по-големи ферми, които са извън строителните граници на населените места в земеделски, горски или др. територии.
В последните години хората са склонни да се местят извън натоварената градска среда, където много от тях имат желание да направят нещо иновативно, да направят нещо, с което енергийно да са полезни за общността, в която живеят. Обаче това се оказва невъзможно по административни причини, които произхождат предимно от анахроничните интерпретации на Закона за устройство на територията. Да вземем за пример Сърбия, която не е в Европейския съюз. Ще отидем, ще си купим домати, домашно сирене, домашен кашкавал или нещо друго, което като качество не отстъпва на нашите в България, но заради свръх регулацията и страха на малкия производител, този плюс не може да се превърне в икономически позитив за местните общности.
Ферма за насекоми. Дипломен проект на арх. Моника Наумова (2018) – работна визуализация
Какви са спецификите по отношение на аграрното сградостроителство, спрямо промишленото?
Ако трябва да се отговори, дали има разлика, погледнато от високо равнище - разлика няма - обучаваме студентите за архитектурата на индустриалните сгради. Разделението в годините, особено през 70-те е било ясно изразено, заради това, че проектирането е било типизирано и са били налагани много интензивни програми за изграждане на комплексите.
Ако разглеждаме спецификите от конструктивна гледна точка, е допустимо сградите за аграрния сектор да бъдат в „по-човешки“ мащаб, тъй като те са по-ниски, обикновено нямат изисквания за височина, свързани са по-правдиво с околната среда. В този ред на мисли, конструкцията на производствената сграда извън аграрния сектор, може да бъде много по-тежка, с много по-големи подпорни разстояния, което естествено предполага, че инвестицията в индустриалната сграда като конструкция и като сградна обвивка, обикновено е по-голяма. В животновъдния сектор, например, животните излъчват много голямо количество енергия и е възможно фермата да няма нужда от отопляване, а точно обратното - допустимо е дори да се климатизира, за да се балансира по най-добрия начин енергопотреблението.
Основната специфика между двата типа сгради е по отношение на технологията. В производствената сграда имаме връзка между човека и машината, а в аграрните сгради, независимо дали за животновъдния или растениевъдния сектор, имаме връзка между човека и друг биологичен вид. В селското стопанство машината е средство за оптимизиране на производствените процеси и подобряване на производителността. Така, че от технологична гледна точка имаме по сложни и по-значими специфики, но те са функция на вида производството. Произведената продукция от аграрния сектор, а все по-често и субпродукция, служи за суровина в производствените сгради, което прави технологичните процеси взаимносвързани.
По отношение на естетиката - това е нещо, за което в България не се говори чрез нормативни документи за разлика от други държави в Европа. Трудно е да се говори за естетическа специфика между едните и другите видове сгради без да знаем производствената програма, мащаба на инвестицията и бизнес плана.
В продължение, бихте ли разказали за някой интересен проект или идея, свързани с изграждането или модернизацията на селскостопанска база?
Ако вземем предвид например Датската, Нидерландската практика, Белгийската - държави, които имат ограничени ресурси и не по-добри природно-климатични дадености от България, са се усъвършенствали до много голяма степен по отношение на култивирането и използването на суровините си. Интересни проекти в Ротердам, Нидерландия от 5-6 години насам, са например плаващите ферми за крави и за кокошки. Докато тук, в България, все още не можем да пречупим мисленето си, все още сме на равнище реконструкция и адаптация на съществуващи бази и остарял сграден фонд. Всичко изграждаме за собствена сметка, разчитаме на финансиране по Европейски програми и по този начин трудно се получава икономически задоволителен резултат.
Липсва идеята за коопериране, което се корени вероятно от народопсихологията на българина и наследството от най-близко минало. При студентските проекти, естествено, има много интересни решения, които се надявам да успеем да презентираме скоро.
Пчеларски център. Дипломен проект на арх. Диляна Влахлийска – работна визуализация
Има ли нещо в настоящия модел на конструиране на селскостопанските и промишлените сгради, което трябва да претърпи промяна според Вас?
Предвид малкия мащаб на българските производители, нещо което може да се направи, е да се ускори административната процедура по стартирането и изграждането на такъв вид предприятия - фермите в извънурбанизирани територии - например чрез ускорено приемане на специализирани устройствени планове. По отношение на законовата рамка подобни хипотези не се прилагат. В момента, в най-добрия случай, процедурата може да отнеме между 2 и над 3 години. С такива срокове не може да бъдат стимулирани малките предприемачи, насочени към неголеми ферми и предприятия, а оттам да се даде тласък на индустриалното производство, особено в аграрния сектор. За съжаление, в последните години аграрното производство се насочва по-скоро към неговите разновидности, които са най-добре финансирани от европейските програми.
В заключение, как виждате развитието на бъдещите професионалисти, възпитаници на катедра „Промишлени и аграрни сгради“ по отношение на реализацията, която секторът предлага?
Всяка една по-голяма проектантска практика разчита предимно на капитал, който идва от индустриалните сгради. В България няма значение вида на специализацията в архитектурата и строителството на бъдещия проектант. Органът, който дава професионална правоспособност - Камара на архитектите в България дава един и същ вид правоспособност, независимо дали студентът е специализирал в катедра „Жилищни сгради“,„Промишлени и аграрни сгради“ или в друга катедра.
По отношение на бъдещата реализация и научен интерес за бъдещо приложение в сектора, на дневен ред е въпросът за развитието на т. нар. кибер-физични системи и техните разновидности (напр. eко кибер-физичните системи). Това са системи от много средства за интерактивно наблюдение на определена среда, които при съчетаване с Интернет на нещата (IoT), дават възможност на операторите да контролират много големи масиви - независимо дали това са земеделски площи, ферми или поведението на животните в една аграрна сграда. Контролът на всички процеси ще може да се извършва и дистанционно. В този ред на мисли, след развитието на кибер-физичните системи, аграрният сектор ще бъде с много по-висока степен на производителност, ще могат да се предвиждат рисковете от най-висока степен, които са свързани предимно с климатичните въздействия.
От друга стана това ще доведе до минимизиране на ресурсите, необходими за превенция, което е със знак плюс за екологията. Понастоящем, това е предимно технологичен въпрос, чийто ефекти върху сградите и комплексите все още не са ясно дефинирани. Тук в България, аз съм сигурен, че първите ефективни бизнес приложения на кибер-физичните системи за аграрния сектор, ще бъдат реалност в рамките на не повече от 5 до 10 години. Така, че в най-краткосрочен хоризонт, със сигурност ще има рефлексии върху аграрното производство. Дано това не се отрази неблагоприятно върху качеството на продукта, а тъкмо обратното.
* Интервю от 31.01.2022г.