Помагаме за ранно откриване на патогени, предавани от животни

Албена Георгиева, дирекция „Международно сътрудниество“, Агенция за ядрено регулиране

Албена Георгиева, дирекция „Международно сътрудниество“, Агенция за ядрено регулиране

Уважаема г-жо Георгиева, бихте ли представили накратко Агенцията за ядрено регулиране пред читателите на списание АгроБио Техника?

Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), като независим специализиран орган на изпълнителната власт, осъществява държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво. Съгласно чл.5 ал.8 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия Председателят на АЯР осъществява международното сътрудничество на Република България в тази област.

Моля да разкажете повече за сът­рудничеството на Агенцията с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) при прилагането на ядрената наука в области, различни от енергетиката?

България е страна съучредителка на МААЕ. През 1957г., когато се подписва уставът, с който се основава МААЕ, в България Министерският съвет създава Комитета за мирно използване на атомната енергия (КМИАЕ), днес Агенция за ядрено регулиране. Основните му функции са да разработва и координира програмите за мирното използване на атомната енергия и да отговаря за международното сътрудничество на страната ни в тази област. 

България сътрудничи с МААЕ основно чрез национални и регионални проекти от програмите за техническо сътрудничество на Департамента за техническо сътрудничество. Тези програми са основният механизъм за споделяне на технологии и добри практики и оказването на техническа помощ на страните-членки. В началото сътрудничеството е било фокусирано върху осигуряването на безопасната експлоатацията на АЕЦ и управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци. В последните 20 години обаче фокусът се разшири и обхвана актуални проблеми на медицината, земеделието и животновъдството.

Като институция, осъществяваща техническото сътрудничество с МААЕ, АЯР поддържа активни контакти с научни институти от БАН и Сeлскостопанската академия, както и с редица университети, медицински заведения, държавни предприятия и други институции. АЯР представя на МААЕ предложения за национални проекти, изследователски контракти, специализации, научни посещения и други форми на научно и техническо сътрудничество. За последните 30 години са изпълнени над 40 национални проекта за техническо сътрудничество в областта на ядрената безопасност, радиационната защита, управлението на радиоактивни отпадъци, здравеопазването, селското стопанство, индустрията, опазването на околната среда, законодателството и др. По линия на тези проекти са обучени стотици български специалисти, получено е най-съвременно оборудване, постигнати са забележителни успехи в приложната наука и медицината. 

Чрез програмата за техническо сътрудничество на МААЕ в няколко български болници като УМБАЛ „Александровска“, УМБАЛ „Царица Йоанна“, УСБАЛ по онкология в София, е доставено съвременно оборудване за диагностика и терапия на онкологични заболявания. 

България е изпълнила и изпълнява успешно национални проекти, финансирани от програмата за техническо сътрудничество на МААЕ, и в областта на селското стопанство и производството на храни, където с ядрени методи се въздейства върху посадъчния материал, с цел получаване на нови сортове житни растения и зеленчуци, с повишена устойчивост към засоляване на почвата и различни болести, както и увеличаване на добива.

Бенефициенти по тези проекти са Институтът по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив, Институтът по генетика при БАН, Агробиоинститутът, както и други звена на Селскостопанската академия - например Семепроизводителната станция в Кричим. 

Една от основните инициативи, определени на отминалата 64-а сесия на генералната конференция на МААЕ, е насочена срещу пандемии от вируси, предавани от животни. В тази връзка как виждате мястото на ядрените технологии в животновъдния сектор?

Генералният директор на МААЕ г-н Рафаел Мариано Гроси анонсира пред делегатите на конференцията инициативата ZODIAC (the Zoonotic Disease Integrated Action), чиято цел е да се изгради световна мрежа от диагностични лаборатории за мониторинг, ранно откриване и контрол на патогени, предавани от животни на хора. 

България приветства тази инициатива. Ние сме убедени, че това ще е много полезно за страните-членки в борбата с пандемии от вируси, предавани от животни. През 2016 година имахме възможност да се възползваме от подобна помощ, когато от южната граница на България навлезе ново и непознато дотогава заболяване по едрия рогат добитък - нодуларен дерматит (Lumpy skin disease – LSD). МААЕ реагира навременно на сигнала на българските институции и отпусна 50 хил. евро от Фонда за техническо сътрудничество за преодоляване на епидемията в България. Експерти от МААЕ пристигнаха у нас, за да споделят своят опит в борбата, ограничаването и превенцията на LSD. 

В тази връзка, за програмния цикъл 2020/21 година Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) изпълнява национален проект за техническо сътрудничество с МААЕ на тема „Подобряване на националните диагностични възможности за откриване на вируса на хепатит Е при свине и продукти от свине“. Вирусът на хепатит Е се пренася от тези животни, но когато се прехвърли на хората, вече става патогенен. Затова проектът има за цел да направи задълбочени изследвания как той да бъде изолиран и да бъде намерен начин за ликвидирането му. ЦОРХВ като координатор на проекта сътрудничи с различни национални институти от ветеринарно-медицинската сфера. В рамките на същия програмен цикъл се изпълнява и проект на тема „Подобряване на производителност­та и качеството на икономически важните земеделски култури чрез мутационно отглеждане и биотехнологии“, бенефициенти по който са ИЗК „Марица“, Агробиоинститутът и Институтът по консервиране на храни – Пловдив. 

За периода 2022/23 година също се предвиждат национални проекти, свързани с приложението на ядрените методи в селското стопанство и медицината с бенефициенти Институт по овощарство – Пловдив и УМБАЛ „Александровска“.

ТАГОВЕ:
СПОДЕЛИ:

Акценти