Показваме успехите на България в роботиката и автоматизацията
Кристиян Михайлов, Член на УС в ПАРА
Годишният доклад на PARA за „Българските успехи в роботиката и автоматизацията за 2020“ е факт. Какво включва и как заинтересованите могат да го получат?
За трета поредна година успяваме да покажем успехите на България в роботиката и автоматизацията. Макар изключително трудната 2020 година, сферата на роботиката и автоматизацията запази своята динамика. Именно автоматизирани решения помогнаха на множество индустриални предприятия да запазят или адаптират производствения си профил. Същевременно навлязоха множество нови дистанционни услуги, както и услуги по дистанционен мониторинг и управление, „zero-touch“ и „plug и produce“ решения. Растеж видяхме и в използването на краудсорсинг платформи за индустриален дизайн, системи за 3D печат, както и мобилни роботи, управляеми дистанционно през облака. Положителното е, че България не бе откъсната от тези процеси въпреки съществено по-бавните темпове. У нас се реализираха роботизирана поточна линия за пакетиране на шоколадови изделия. Към успешните проекти са още първата изцяло автоматизирана линия за изрязване на полиуретанова пяна на Балканите, както и контролната зала за автоматизирано управление и бързи анализи на текущия добив в рудник „Ада Тепе“. Силно впечатление направи и инженерният център на Festo у нас, който работи по над глобални 40 проекта, сред които ново поколение колаборативен робот pCobot и изделия за медицинска и лабораторна автоматизация. От гледна точка на услуги, две български банки внедриха RPA технология при автоматизиране на процесите си. Докладът може да бъде изтеглен от нашата страница срещу мейл адрес.
Разкажете за инициативата „Иновациите срещат училищата“.
„Иновациите срещат училището“ е лична инициатива подкрепена и от колегите ми в ПАРА, в която целя да срещна 52 училища с 52 иновативни компании. Целта ми е да покажа на учениците, че са им необходими умения, които да добавят по-висока стойност от обичайното в икономиката. Искам да ги срещна с организации, които комбинират креативност и високи технологии, решавайки проблеми. За кратко време инициативата бе припозната от технологичното издание TrendingTopics, кариерен консултант, предприемачи, учители и будни граждани.
С организирането на груповите срещи между училища и компании целя следните няколко неща. Подпомагане на кариерно учениците в тяхното развитие, промотиране на иновативни български компании и не на последно място да вдъхновим възможно най-много младежи да изберат техническа или близко до нея специалност на развитие.
До този момент близо 10 училища и компании се срещнаха в онлайн среда. С отпадането на мерките ще организирам и срещи на място. Все повече се засилва желанието на компаниите за участие.
Каква година предстои за българската роботика през очите на Професионална асоциация по роботика и автоматизация?
2020 година спря половината проекти в българската индустрия, поне това показа нашето проучване представено на последния Robotics Strategy Forum. Очакваме през новата година тези проекти да бъдат продължени. На българската сцена от значение ще са пускането на електрокамиони по улиците в Пловдив от българската „Милара интернешънъл“, която закупи правата за производство от френската Cenntro. Следващата стъпка пред компанията е да пренесе производството на по-голяма част от материалите и детайлите в Европа и по-специално в България (по данни на компанията).
Също така очакваме повече български коботи по заводите, в частност за т.нар. pick & place операции. Няма как да пропуснем и значението на стимулите по плана за възстановяване и устойчивост на правителството, които се очаква да заработят. До каква степен бизнесът ще се възползва от тях предстои да видим в следващите месеци. Очаквано няма да преборим предизвикателството с намирането на кадри в дългосрочен план, ако не реформираме изоснови модела – особено в образователен и икономически план. Ако искаме да виждаме положителни примери по подобие на INDUSTRIA, Giga Automata, Schneider Electric, е необходимо да забравим за краткосрочния комфорт и погледнем в голямата картина – България, като технологичен хъб на Балканите.