Пешеходните зони в градската среда

Настилки за алеи и тротоари

Съществува голямо разнообразие от настилки за алеи, тротоари и други външни пространства според материала, експлоатационните свойства, цвета, текстурата, начина на полагане и подреждане. Когато се избира настилка за пешеходна зона, има значение с какъв трафик е натоварена и при какви условия ще се експлоатира в зависимост от местоположението. Освен от техническите характеристики, изборът зависи от икономически фактори и от параметри, гарантиращи вписването на настилката в характерния облик на града по естетичен начин. Именно външните настилки могат да изиграят важната роля за едновременно разграничаване и свързване на функционално различни структури като паркове, улици и сгради.

Текст: списание Инфрабилд

Главно предизвикателство пред външните настилки са трафикът и външните климатични условия. Ако не се вземат предвид някои фактори при избора на материал и настилката не се експлоатира правилно, нерядко се случва нарушаване на целостта. Обществените тротоари и площадите трябва да са с настилки, които издържат на натоварения трафик, преминаващ през тях ежедневно. Материалът трябва да се поддържа лесно и да се ремонтира бързо, за да не се ограничава достъпът до работни места, търговски центрове, паркинги и други обществени обекти. В този контекст, безопасност, здравина и трайност са трите основни фактора, които трябва да се имат предвид при вземане на решение относно правилния избор на настилка за тях.

Тротоарите около жилищните сгради нямат толкова голямо натоварване, но и при тях се прилагат същите условия. При велоалеите главното е да се подбере настилка, която да осигури комфорт, лекота и безопасност при придвижване с колело. Настилките на алеи в паркове и градини, освен на общите условия за обществени пешеходни зони, трябва да отговарят на условието за включване в цялостния ландшафтен замисъл по естествен начин, поради което са предимно от природни материали. Настилките на площади и пешеходни улици пък са натоварени и с още една роля – да участват в изграждането на специфичния за града архитектурно-художествен стил. Гамата от материали за избор е богата. Отделните материали имат различни свойства и са подходящи за различни приложения. Ще разгледаме някои от най-използваните от тях днес.

Бетонови павета

Един от най-популярните материали, който се използва по целия свят за тротоарни приложения, са бетонните павета. Те са произведени от различни видове смеси на цимент, пясък, вода и други съставки в определени съотношения. Бетонните павета може да се произвеждат не само с различен състав, а от там и с различни свойства, а и в много видове форми, размери и цветове. В състава им участват кварцов пясък, цимент, разнообразни пластификатори и пигменти в различни съотношения. Така че те се очертават като изключително гъвкави материали, които могат да се проектират с различни качества според специфичните изисквания на отделни приложения. Обединяващите им характеристики са трайност и здравина. Бетонните павета, освен това, не са скъпи, което е допълнително предимство. Поддържат се лесно и при повреда бързо могат да бъдат заменени само нарушените елементи.

С помощта на специални вибропресоващи машини технологията на производство на бетонови тротоарни павета и плочи е много напреднала. Хомогенно смесените съставки, с определен обемен процент съдържание на вода, се пресоват в калъп. Равномерното и регулярно разпределение на бетона по всички краища на калъпа се постига с помощта на вариотроник система за управление на уплътняването. Това спомага за постигане на по-добра плътност, хомогенност и подобряване якостните характеристики на елементите. Горната повърхност не поглъща вода, а разнообразното обемно оцветяване не се променя с времето и дава ефектна повърхностна структура.

Тротоарни бетонови плочи

Настилките от бетонови плочи предлагат високо ниво на издръжливост – голяма износоустойчивост и висока товароносимост. Те са особено подходящи за тротоари на обществени и жилищни обекти. Полагат се лесно върху всяка основа. Модулните стандартни форми предразполагат към бърз и лесен монтаж. Благодарение на повърхностната си релефна структура, те предлагат пешеходни зони без опасност от хлъзгане. Имат достъпна цена и могат да се изберат в различни цветове. Основната форма на тротоарните бетонови плочи е правоъгълна. Не се изисква особена поддръжка и лесно се заменят, ако са повредени. За да се получи по-плътна и устойчива структура, тротоарните бетонови плочки, също като паветата, се правят от вибриран бетон. Вибропресованите бетонови плочи не се нуждаят от допълнителна повърхностна обработка. Лесно се комбинират с други настилки за постигане на впечатляващ вид.

Настилки от щампован бетон

Когато за пръв път сте се разхождали по настилка от щампован бетон, най-вероятно сте усетили объркване от това какъв точно е материалът. Виждате красотата на естествен камък или тротоарна плоча, а в същото време усещате под краката си надеждността на монолитен бетон. Именно това е задачата на този тип настилки – да комбинират здравината на монолитния бетон с естетиката на различни естествени материали или бетонни модулни настилки, като тук цената е доста по-приемлива. Щампованият бетон се характеризира с по-голяма здравина, лесна поддръжка и дълъг експлоатационен период.

За разлика от традиционните настилки, щампованият бетон лесно постига плътен контакт с повърхността, което го прави по-устойчив на въздействието на външни фактори. На повърхността се полага защитно покритие, което не само придава красив външен вид, но и уплътнява бетона, за да му придаде други важни за това приложение качества като износоустойчивост и мразоустойчивост. Тук има богат асортимент от цветове, форми и текстури за създаване на уникални повърхности за разнообразни проекти, в съответствие с предпочитания архитектурен стил и дизайн.

Естествен камък

Настилките от различните видове естествен камък се отличават с по-високата цена, тъй като всички те се добиват в каменни кариери от природата, което води до увеличаване на разходите за получаването им. Непреходната им красота и разнообразието от атрактивни цветове обаче, често се оказват основателна причина да се изберат за настилки на пешеходни зони, особено на по-представителни места.

Възможните варианти от видове естествена каменна настилка са много, но най-често използвани са мрамор, гранит, гнайс, варовик и пясъчник. Камъкът е символ на здравина, надеждност, дълговечност и престиж. Износоустойчивостта му го прави подходящ за използване на места с голям трафик. Той е и мразоусточив, поради което има широко външно приложение. Важна негова характеристика е и 100%-вия му натурален състав. Външната повърхност на настилката може да се запечата, за да се постигне защита от агресивни въздействия и да се улесни поддръжката.

Според формата на елементите различаваме полигонални плочи (с неправилни форми), рязан камък (с правилни форми) и павиран камък. Полигоналните плочи са по-евтин вариант. Те са с различна големина и форма, защото са получени при цепенето на скалата, без размерите им да се обработват допълнително. При полагането обаче това създава известни трудности и се изисква опит. Крайният резултат за сметка на това са настилки с разнообразен и много естествен вид.

Те са подходящи за алеи в паркове и градини, около фонтани и други водни площи и във всеки друг проект, където се цели по-тясна връзка с природата. Цените варират според големината и дебелината на плочите. Специалистите препоръчват да се купуват по-големи плочи, които се редят по-бързо, с по-малко фуги и при нужда могат да се чупят, докато малките не могат да се свържат в големи.

Друг вариант са каменни плочи от рязан камък. Те се нарязват фабрично със стандартни размери и се полагат значително по-лесно от плочите с неправилна форма. Интересно решение са и павирани настилки от естествен камък, например от жълт или червен пясъчник. Паветата обикновено са с размери 6-8см. Павираните настилки се полагат върху трамбована пясъчна основа и са подходящи за места, където е важно покритието да пропуска вода.

Асфалтови настилки

Голямо приложение при пешеходни зони, тротоари и велосипедни алеи имат асфалтовите настилки. Цветни асфалтови настилки са широко използвани в Италия, Франция, Германия и други страни в Европа. Традиционните тротоарни настилки не са подходящи за велоалеи. При рях настилката трябва да е равна. Плочките не са за предпочитане, защото се разместват с времето, което от своя страна би причинило дискомфорт на велосипедистите. Повърхността на настилката не трябва да е груба, за да няма вибрации с цел по-комфортно преминаване през алеята. Най-подходящо е настилките да се изграждат от същия материал, както и останалата част от платното за движение – традиционно асфалт и асфалтобетон.

Добре е велоалеите да бъдат в различен цвят от този на пътното платно. Някои страни имат традиция в това отношение, а велоалеите са разпознаваеми и емблематични за инфраструктурата на съответната държава. Там тези цветове са „запазена марка”: за Холандия – червено, за Дания – синьо, за Франция – зелено. В Холандия тази практика води началото си от 1980г. от стария град Лайден и до 1990г. вече в цялата страна велоалеите се изграждат по този начин. Този цвят отличава велосипедните зони от зоните, предназначени за автомобили и пешеходци. Когато не са част от уличното платно, а самостоятелни алеи (например между близко разположени населени места), те може и да са в черно.

Оцветителите за асфалт (пигменти) се добавя под формата на фин прах. Ефектът може да се постигне ако се използва и цветен трошен камък. Цветните асфалтови смеси имат същите характеристики както и обикновените, същата трайност и устойчивост. Цветният асфалт не е светлоотразителен и е трудно да се види през нощта. Затова са задължителни стандартните разделителни бели ивици отстрани.

Дървени настилки

Външните настилки от специално обработени устойчиви видове дървесина се срещат все по-често върху алеи в градини и паркове, около басейни, на дървени мостове, понтони, крайбрежни алеи и площадки. Те изглеждат много естествено и в същото време нетрадиционно, защото у нас дървеният материал започна да печели достойно място сред останалите външни настилки едва през последните години. Най-прилаганите дървесини са от видове от Африка, Индоезия, Азия и Южна Амерка. Такива са мербо, малас, ипе, кумару, гарапа, жатоба, кемпас, бамбук, кедър и махагон.

Много често се използва тикова дървесина заради изключителната й устойчивост. Тя се добива от тиково дърво (Tectona grandis), произхождащо от горите на Лаос, Бирма и Тайланд. Този тип дървесина се приема за най-благородна, защото превъзхожда останалите по редица качества. Благодарение на високото съдържание на естествени смоли, тя не променя свойствата си дори след многогодишна експлоатация навън, под въздействие на различни агресивни фактори. Този продукт има естествена защита срещу развитие на микроорганизми (гние много трудно) и срещу нападения от насекоми. Освен това, той почти не поема влага, което го прави устойчив на температурни амплитуди и промени във влажността на въздуха. Дори след многократно пряко намокряне и изсушаване в условията на променяща се температура, няма да се изкриви, напука или размести.

Гумирани настилки

Конвенционалните модулни настилки с ниска еластичност имат недостатъка да се разместват и напукват от пренатоварвания, външни условия и от прорастване на корените на дърветата, създавайки риск за пешеходците и особено за ползвателите на инвалидни колички и родители с детски колички. Тогава се налагат ремонти, които не са евтини. Затова много градове по света са започнали да преосмислят идеята за традиционния тротоар, като обмислят нови начини за изграждане на пешеходни зони. Най-често срещаният тротоар от нов тип е с гъвкави гумирани настилки. Те представляват композити от рециклирани стари гуми и пластмаси. Такива материали не се напукват от корените на дърветата. Гумираните листове се закрепят един към друг, както и на земята, като предлагат повърхност с по-малко различия между елементите, така че е по-малко вероятно хората да се спънат. Поглъщащата ударите гумена повърхност е по-удобна за ходене и причинява много по-малко травми при падане. Гумените тротоари са много по-екологично чисти, тъй като за изготвянето им се използват стари автомобилни гуми. Гумените плочи са по-твърди от настилките на пътеките за бягане, но са много по-еластични от бетона.