Пазете родовата памет на българското зърно
доц. д-р Наталия Петровска, директор на Институт по царевицата Кнежа
Уважаема доц. д-р Петровска, Институтът по царевицата в Кнежа чества 100 години от създаването си. Бихте ли разказали за научната и практическа дейност, която се развива в него?
„Да се направи от Кнежа голям просветен център за земеделеца в цялата Дунавска България“ е бил мотивът в заповед №4054 от 25 октомври 1924 г. на министъра на земеделието, с която е създадено в село Кнежа опитно поле. „Село Кнежа ще има земеделско училище, опитно поле и семепроизводно стопанство“ е записано по-нататък в заповедта. На следващата година е издаден Указ №77 от 3 декември1925 г., подписан от Цар Борис III, с което се потвърждава създаването му. След 1962 г. се трансформира в Институт по царевицата Кнежа, като първите ни хибриди са признати през 1966 г.
Общо досега имаме 115 броя царевични хибриди, като само за последните 25 години сме създали 52 от тях. Мисията ни е да върнем българската селекция по родните земи. За целта работим по създаване на хибриди от всички групи по вегетация, в различни направления - за зърно, силаж, високобелтъчни, високомаслени, високолизинови, високоамилозни, с бяло зърно, захарни и пукливи. Освен със селекция, се ангажираме да препоръчваме сортова структура по региони и подходяща агротехника, което ни прави предпочитани партньори в земеделския сектор.
В рамките на честването на 100-годишнината от създаването на Института по царевицата се проведе Юбилейна научна сесия с международно участие „Устойчиво и конкурентоспособно земеделие в условията на глобални климатични промени“. Бихте ли споделили как протече събитието?
Научната конференция протече в рамките на два дни 3-ти и 4-ти септември. Изнесени бяха 10 доклада от учени от Сърбия и Турция и над 50 от колеги, работещи в страната, в различни научни институти и висши учебни заведения. Основни тематични въпроси бяха климатичните промени и предизвикателствата пред селекцията и начините за справяне с тях.
Изключително ценни дискусии се проведоха по различните направления и беше споделен опитът на доказани селекционери при създаването на стрестолерантни сортове и хибриди от различни култури, не само при царевицата. Нови моменти се оказаха съвременните технологии и селекционни практики при царевицата, които се прилагат в Турция (Одрин и Чанаккале), както и в Сърбия, в институтите в Земун Поле и Нови Сад. При нас се обучават шестима докторанти, които също представиха своите научни интереси и областите, в които работят.
За нашите читатели ще бъде интересно да научат за научните продукти, които сте създали. Бихте ли разказали за тях?
Както вече споменах, Институтът е автор на 115 хибрида, като 38 от тях поддържаме със сертификати в Патентно ведомство на Република България. По-голямата част от селекционните ни усилия е насочена към създаване на ранни и средно ранни хибриди царевица, които са най-предпочитани от земеделските стопани, тъй като своевременно освобождават площите и успяват да избегнат екстремно високите температури в критичните фази за развитието на царевица - опрашване, оплождане и изхранване на зърното.
Високото им качество ги прави предпочитани от фермерите и най-вече от животновъдите. Ежегодно правим семепроизводство, така че да задоволим търсенето на семена през пролетните кампании.
В заключение на нашия разговор, какъв съвет бихте дали на младите хора, които искат да се занимават със земеделие?
Никога да не губят връзката със земята и да пазят родовата памет на българското зърно. Ако се насочат към селекционна дейност, това би ги направило по-креативни, по-мотивирани, по-отговорни, по-дейни и най-вече успешни, тъй като земеделието не е само кауза, не е само наш дълг. То е и гарант за нашата сигурност и благополучие. Смятам, че българската земя заслужава точно такива млади и успешни хора.