От традиционния български колбас до технологиите на бъдещето
д-р Диляна Попова, изпълнителен директор на Асоциация на месопреработвателите в България
Уважаема д-р Попова, какви ще бъдат основните акценти по време на тазгодишното изложение МЕСОМАНИЯ и с какво то се отличава от предходните издания?
Ако трябва с няколко думи да определим какво е МЕСОМАНИЯ 2026, бихме казали: традиция, нови продукти и иновации, които очертават бъдещето на месната индустрия. Тазгодишното 33-то издание на МЕСОМАНИЯ ще покаже много ясно развитието на сектора – съчетанието между утвърдени традиции, нови продуктови предложения, съвременни технологии и решения за по-ефективно и устойчиво производство. Един от основните акценти ще бъде богатото разнообразие от месни продукти.
Посетителите ще могат да се запознаят както с традиционни български месни продукти, вписани в европейските регистри на защитените наименования и храните с традиционно специфичен характер, представени от членове на Сдружението на производителите на традиционни сурово-сушени месни продукти, така и с нови фирмени продукти и разработки. Наред с компаниите, които участват в МЕСОМАНИЯ от много години и са добре познати на професионалистите и потребителите, тази година ще има и нови изложители, които за първи път ще представят своите продукти и решения.
Особен интерес очакваме да предизвикат и тази година продуктите от месодайни породи говеда. При предходното издание те привлякоха сериозно внимание както от страна на посетителите, така и от представители на търговията и ресторантьорството. Ще бъдат представени и продукти от хибрида „Черен ангел“, който се превърна в интересен пример за съчетаване на българска селекция, качествена суровина и производство на продукти с отличителни характеристики.
Технологиите също заемат все по-важно място в МЕСОМАНИЯ. Това е един от ключовите акценти на тазгодишното изложение. МЕСОМАНИЯ вече не е само витрина на готови месни продукти – тя е място, където се представя цялостното развитие на индустрията. Посетителите ще могат да видят машини и оборудване за съвременни кланици, транжорни и месопреработвателни предприятия, както и решения за автоматизация, повишаване на производителността, проследимост и оптимизиране на производствените процеси.
Особено внимание ще бъде отделено на технологиите, които съчетават по-висока ефективност с по-добро използване на ресурсите и опазване на околната среда. Това е все по-важно за предприятията, които трябва едновременно да отговарят на високите изисквания за безопасност и качество на храните и да се адаптират към новите европейски изисквания за устойчивост. Новите изисквания към опаковките също създават необходимост от нови решения. Опаковките са една от областите, в които промените вече са особено осезаеми. С въвеждането на новите европейски изисквания относно опаковките и отпадъците от опаковки предприятията са изправени пред необходимостта да търсят нови материали и технологии.
На МЕСОМАНИЯ посетителите ще могат да се запознаят със съвременни решения за опаковане, които трябва едновременно да гарантират безопасността и срока на годност на храните, необходимата функционалност на опаковката и по-ефективното използване на материалите, като същевременно се намалява количеството на отпадъците и се подобрява възможността за рециклиране. Ще бъдат представени и нови решения за етикетиране и маркиране, съобразени с изискванията на съвременното производство и търговия с храни.
Транспортът също е част от тази модернизация. Сред участниците ще бъдат компании, които предлагат специализирани автомобили за транспорт на храни, съобразени със съвременните технически и екологични изисквания. Транспортът е важна част от цялостната верига – от производството и съхранението до доставката на готовия продукт до търговския обект или ресторанта. Затова модернизацията трябва да обхваща целия процес, а не само производственото предприятие.
„От фермата до трапезата“ също е важна тенденция, която ще бъде видима на МЕСОМАНИЯ 2026. Друга отличителна характеристика на тазгодишното издание е участието на компании с интегрирано производство, което обхваща различни звена от веригата – ферми, фуражни заводи, кланици, транжорни, месопреработка и фирмени магазини. Този модел дава възможност за по-добър контрол върху произхода и качеството на суровината, по-добра проследимост и контрол върху целия производствен процес – от отглеждането на животните до готовия месен продукт. Именно това е една от тенденциите, които ще стават все по-важни – по-добра интеграция на веригата и по-голяма добавена стойност, създадена в България.
Какви компании ще бъдат представени по време на изложението и с какви новости ще могат да се запознаят посетителите?
И тази година МЕСОМАНИЯ ще събере на едно място компании от месната индустрия – от утвърдени производители с дългогодишно участие до нови изложители, които ще представят своите продукти, технологии и решения. Особено важно за нас е, че благодарение на подкрепата на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“, чрез предоставената държавна помощ за участие в изложения, 19 микро-, малки и средни месопреработвателни предприятия – членове на Асоциацията на месопреработвателите в България, ще участват в МЕСОМАНИЯ 2026. Тази подкрепа е изключително важна за по-малките предприятия.
Участието в едно от най-значимите специализирани изложения в сектора им дава възможност не само да представят своите продукти, но и да намерят нови търговски партньори, дистрибутори, клиенти от ресторантьорството и други професионални контакти. Това е възможност да покажат, че българските микро-, малки и средни предприятия имат собствена идентичност и могат да създават продукти с високо качество, характерен вкус и добавена стойност.
В рамките на изложението със свой колективен щанд ще участват и членовете на Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“. Те ще представят традиционни български продукти, които са вписани в европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер и географско означение при които се съхраняват характерните технологии и специфичният вкус, като същевременно производството е съобразено със съвременните изисквания за безопасност, качество и контрол. Посетителите ще могат да видят и опитат както утвърдени продукти, така и нови фирмени предложения. Именно това разнообразие е важно, тъй като изложението показва едновременно традицията и развитието на сектора.
Но освен продуктите, тази година посетителите ще могат да видят и много технологии и решения за модернизация на предприятията. Сред тях са машини и оборудване за съвременни кланици, транжорни и месопреработвателни предприятия, технологични решения за повишаване на производителността и ефективността, както и системи за автоматизация и оптимизиране на производствените процеси. Ще бъдат представени също решения за контрол и проследимост, нови технологии за опаковане на месо и месни продукти и решения, свързани с новите европейски изисквания за опаковките и отпадъците от опаковки. Посетителите ще могат да се запознаят и със съвременни решения за етикетиране и маркиране, както и със специализирани автомобили за транспорт на храни, съобразени със съвременните технически и екологични изисквания.
Това показва и една важна промяна – модернизацията на месопреработвателното предприятие вече не означава просто закупуване на нова машина. Тя включва цялостно управление на процесите – ефективност, безопасност, проследимост, използване на ресурсите, опаковки, логистика и въздействие върху околната среда. Важно е да отбележим и присъствието на нови изложители. Наред с компаниите, които участват в МЕСОМАНИЯ от много години и са добре познати на професионалната публика и потребителите, тази година ще има предприятия, които за първи път ще представят своите продукти, технологии или услуги. Именно това е една от силните страни на изложението – всяка година МЕСОМАНИЯ запазва традиционното си лице, но показва и нещо ново.
В заключение, как виждате възможностите и предизвикателствата пред месопреработвателната индустрия у нас и кои ще бъдат факторите за нейното бъдещо развитие?
Предизвикателствата пред месопреработвателната индустрия са много и стават все по-комплексни. Предприятията трябва едновременно да отговарят на все по-високи изисквания за безопасност и качество на храните, проследимост, хигиена, опазване на околната среда, енергийна ефективност, управление на отпадъците и условия на труд. Всичко това е необходимо, но изисква сериозни инвестиции, финансов ресурс и постоянно адаптиране от страна на бизнеса.
Суровината остава един от най-сериозните проблеми. Едно от основните предизвикателства е осигуряването на достатъчно количество и качествена месна суровина. Българското животновъдство не произвежда достатъчно месо, за да покрие потребностите на месопреработвателната индустрия, поради което предприятията разчитат в значителна степен на суровини от други държави членки на Европейския съюз. Това означава, че българските месопреработватели са пряко зависими от развитието на европейския пазар – от наличностите и цените на суровината, производството в отделните държави, транспортните разходи и общата ситуация в животновъдството. Затова развитието на българското животновъдство и увеличаването на производството на качествена местна суровина трябва да бъде дългосрочен приоритет.
По-силната връзка между животновъдството и месопреработването ще даде възможност за по-добра проследимост, по-устойчива верига на доставки и по-голяма добавена стойност в България. Пазарът също става все по-труден. Предприятията работят в условията на силна конкуренция и на потребителски очаквания, които са все по-високи. Потребителят иска едновременно качество, безопасност, добър вкус и достъпна цена. В същото време производителите са изправени пред нарастващи разходи за суровини, енергия, труд, транспорт, опаковки, контрол и изпълнение на нормативните изисквания.
Предизвикателството е да се намери правилният баланс – да се запази качеството и конкурентоспособността, без това да води до непосилно увеличение на цената за потребителя. Административната тежест е допълнително предизвикателство. Към това трябва да добавим и непрекъснатото въвеждане на нови административни изисквания и механизми за контрол, които изискват допълнителен човешки, финансов и времеви ресурс. Говорим за нови регистри за проследимост по веригата на доставки, отчетност, допълнителни информационни изисквания и механизми за контрол, включително изискванията, свързани със „справедливата стойност“, методика за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените и за определяне на сравним предходен период и т.н.
За бизнеса е важно правилата да бъдат ясни, предвидими и пропорционални, а когато е възможно, да се избягва дублирането на информация и да се използват електронни процеси. Особено важно е това за микро-, малките и средните предприятия, които не разполагат с големи административни екипи. Всеки нов регламент може да има своята цел, но натрупването на множество изисквания се превръща в сериозна тежест. Нови изисквания към опаковките. Друг сериозен въпрос са новите европейски изисквания към опаковките и отпадъците от опаковки. За месната индустрия опаковката не е просто средство за представяне на продукта. Тя има пряко отношение към безопасността, хигиената, срока на годност, съхранението и транспорта.
Затова преходът към по-устойчиви и рециклируеми опаковки трябва да бъде съобразен с реалните технологични изисквания към месните продукти. Предприятията ще трябва да инвестират в нови технологии и материали и да търсят баланс между устойчивост, безопасност, функционалност и цена. Кадрите – дългосрочен фактор за развитието. Не трябва да подценяваме и проблема с човешките ресурси. Индустрията има нужда както от квалифицирани работници, така и от технолози, инженери, специалисти по качество, безопасност на храните и поддръжка на модерното оборудване. Автоматизацията може да бъде част от решението, но технологиите няма да заменят необходимостта от добре подготвени хора. Затова професионалното образование, практическото обучение и по-тясната връзка между бизнеса и професионалните училища ще имат все по-голямо значение.
Наред с предизвикателствата обаче има и много възможности. Българската месна индустрия има сериозен потенциал, особено ако използваме по-добре своите силни страни – традиционните продукти, производствения опит, българските породи и селекции и способността на предприятията да бъдат гъвкави и да създават продукти с висока добавена стойност. Голям потенциал има в развитието на традиционните български месни продукти и тяхното по-добро позициониране както на българския, така и на европейския пазар. Това са продукти, които могат да се отличат не само с цена, а с произход, традиция, специфична технология и вкус. Възможност е и развитието на продуктите от месодайни породи, както и по-тясното интегриране на производството – от фермата и фуражното производство, през кланицата и транжорната, до месопреработването и търговията.
Дигитализацията и изкуственият интелект ще променят производството. През следващите години все по-голяма роля ще имат дигитализацията, автоматизацията и изкуственият интелект. Изкуственият интелект може да намира приложение в много направления – планиране на производството, прогнозиране на търсенето, управление на складови наличности, контрол на качеството, управление на енергията, прогнозиране на необходимостта от техническа поддръжка и анализ на производствени данни. В бъдеще можем да очакваме все по-интелигентни производствени линии, които следят параметрите на процесите в реално време и сигнализират при отклонения. Това обаче не означава непременно производство „без хора“. По-скоро означава по-малко рутинна работа, по-добър контрол и възможност хората да се концентрират върху дейности с по-висока добавена стойност.
А как ще изглежда „колбасът на бъдещето“? Това е интересен въпрос, защото бъдещето не означава непременно отказ от месото. В България и Европа има силна традиция и култура на консумация на месни продукти. Затова според мен „колбасът на бъдещето“ ще бъде преди всичко качествен месен продукт с ясна идентичност, доказуем произход, високо ниво на безопасност и пълна проследимост. Той ще бъде произведен с помощта на по-съвременни технологии, при по-ефективно използване на енергията и ресурсите, с по-устойчиви опаковки и с все по-добър контрол върху целия производствен процес. Иновацията не означава задължително продуктът да бъде без традиционната месна суровина. Бъдещето може да бъде и в развитието на самия месен продукт – по-добра суровина, по-прецизна технология, по-добри хранителни характеристики, нови вкусови комбинации, по-добра проследимост и по-отговорно използване на ресурсите. Технологиите могат да помогнат и на традиционните български продукти да се развиват, без да губят своята идентичност.
В крайна сметка бъдещето на българската месопреработвателна индустрия ще зависи от способността ни да намерим баланса между традиция и иновации, качество и цена, конкурентоспособност и устойчивост. Ще бъдат необходими инвестиции в модерни технологии, квалифицирани кадри, местна суровина, дигитализация и енергийна ефективност. Същевременно е важно държавната политика да създава предвидима и стабилна бизнес среда, да подпомага инвестициите и развитието на производството и да не създава излишна административна тежест.
От ключово значение е държавата да има последователна политика за популяризирането и рекламирането на българските храни на международните пазари – политика, от която в момента секторът изпитва сериозен дефицит. България произвежда висококачествени вина, млечни и месни продукти с потенциал да бъдат разпознаваеми и конкурентоспособни извън страната. Но за да достигнат до потребителите на международните пазари, те трябва да бъдат активно представяни и популяризирани. Международният маркетинг е скъп и изисква сериозни инвестиции, които отделните български предприятия, особено малките и средните, трудно могат да поемат самостоятелно.
Необходима е целенасочена държавна подкрепа за реклама, участие в международни изложения и промотиране на българските храни като качествени продукти с ясен произход и собствена идентичност. Това не е просто разход за реклама – това е инвестиция в националния имидж, износа и конкурентоспособността на българската хранителна индустрия. Месопреработвателната индустрия има бъдеще. Но това бъдеще ще бъде резултат от инвестиции, иновации, качествена суровина, добре подготвени хора и ясни правила. И най-вече – от способността ни да превърнем българската традиция и качество в конкурентно предимство.