НХ РАО е гаранция за устойчивостта на ядрения сектор
инж. Дилян Петров, изпълнителен директор на ДП РАО
Уважаеми г-н Петров, с въвеждането в експлоатация на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци, етап 1, България завършва ключов етап от управлението на ниско- и средноактивните отпадъци. Какво означава това за ядрената инфраструктура и за енергийната сигурност на страната?
Въвеждането в експлоатация на Националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, етап 1 (НХ РАО), е исторически момент за България. Освен, че е едно от най-модерните съоръжения, с него страната ни се нарежда сред първите държави в Европа с напълно завършен цикъл на управление на радиоактивните отпадъци.
За ядрената инфраструктура това означава сигурност и наличие на възможност за финален етап при управлението на РАО – разполагаме със съвременно, одобрено от регулатора, съоръжение, което приема отпадъците от извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“. Проектът е финансиран безвъзмездно от Европейската комисия чрез Международен фонд „Козлодуй“, администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие. Това ни позволява да изпълняваме ангажиментите си към безопасността без зависимост от външни услуги.
За енергийната сигурност на страната НХ РАО е гаранция за устойчивостта на ядрения сектор. Когато една държава има ясен, безопасен и приет от регулатора отговор на въпроса къде отиват радиоактивните отпадъци, това повишава доверието както на обществото, така и на международните партньори. България затвърждава позицията си на отговорна ядрена държава – и то в период, когато ядрената енергетика отново е в центъра на дебатите за нисковъглеродно бъдеще.
Какви технологични решения правят НХ РАО едно от най-модерните съоръжения от този тип в Европа и как те гарантират дългосрочната безопасност на хората и околната среда?
НХ РАО е проектирано по най-високите европейски стандарти с петстепенна инженерна защита – многобариерна система за трайно изолиране на радиоактивните отпадъци. Най-видимият технологичен акцент са двата подвижни стоманени покрива с тегло 650 тона всеки. Те се придвижват над клетките, които се запълват, и осигуряват защита по време на целия 60-годишен експлоатационен период.
Други ключови иновации включват 30-тонни мостови кранове за дистанционно подреждане на контейнерите, 3D модел за оптимизация на операциите и SCADA система за наблюдение в реално време. Особено важна за дългосрочната безопасност е и системата за контрол на водите (инфилтрация и дренаж), която постоянно наблюдава подземните и повърхностните води в зоната на погребване. Тя предотвратява навлизането на влага и отговаря на най-добрите международни практики за хранилища от този тип.
Допълнително, инсталацията за производство на льосоциментна смес стабилизира основата под клетките, което гарантира неподвижност и здравина в продължение на векове. Тези технологични решения, съчетани със строгия регулаторен контрол от страна на Агенцията за ядрено регулиране, гарантират, че България ще изпълни отговорно своя ангажимент – 60 години приемане на отпадъци, последвано от 15-годишно затваряне и 300 години институционален контрол. След това теренът ще бъде обявен за напълно чист.
Първата реална операция по приемане на стоманобетонен контейнер с кондиционирани радиоактивни отпадъци бележи началото на 60-годишния експлоатационен период на хранилището. Какви са основните системи за контрол, мониторинг и проследимост, които ще съпътстват този процес?
Основните системи за мониторинг, реализирани в НХ РАО, са няколко вида. Непрекъснат мониторинг на работната и околната среда, осъществяван чрез Автоматизирана информационна система за радиационен контрол. Периодичен радиационен мониторинг на цялата площадка с помощта на преносими прибори и пробоотборни системи. Използваме също радиометрични и спектрометрични прибори за осъществяване на технологичен контрол, който съпътства целия процес на управление на контейнерите с РАО.
Също така се прилагат т. нар. „намазки“, които са начин да се отчете степента на замърсеност, ако има такава, на квадратен сантиметър на контейнера. Инсталирана е и Система за дозиметричен контрол на персонала с пасивни термолуминисцентни дозиметри и индивидуални електронни дозиметри. Те са за персонала, обслужващ операциите, имат праг на сработване, аларма, отчитат дневната доза лъчение и предпазват хората от превишаването й.
По отношение на проследимостта – тя започва със специални инструкции между нас и генератора на РАО. Те регламентират процеса още в самото му начало – от разделното събиране и сортиране в специализирани контейнери на замърсените материали (ръкавици, облекла, елементи от ремонтни дейности, оборудване, метали и др.). Оттам започва проследяването на всеки поток от РАО, като сортирането се извършва при строго определени критерии. Идентификацията на всеки поток РАО дава информация за място на генериране, състав, химични и физични характеристики.
След постъпване на РАО в Цеха за преработка на твърди РАО към специализирано поделение „РАО – Козлодуй“ се извършва охарактеризиране и на всеки варел се поставя идентификационен номер. Варелите се подреждат по специален начин в стоманобетонните контейнери (СтБК), които също са с уникални номера. Това осигурява проследимост на РАО във всеки един момент и състава на всеки един контейнер. За всеки контейнер СтБК се издава паспорт с подробна информация за кондиционираните в него РАО, като: специфична активност, обща активност, нуклиден състав, тип на отпадъка, мощност на дозата и др.
В Националното хранилище има система за подреждане, като принципът е в най-външната част на клетките да се поставят най-нискоактивните СтБК, за да се създаде допълнително екраниране. За доказване на съответствие с критериите за приемане в НХ РАО има още две междинни проверки на радиационните параметри – при напускане на контейнера от временния склад за съхранение с данните от паспорта му и при приемане в буферната зона на Хранилището преди погребването. Така се осигурява цялостният процес на проследимост – от момента на генериране на РАО до тяхното окончателно погребване.
Как ДП РАО поддържа баланс между строгите технически изисквания, регулаторния контрол и необходимостта обществото да получава ясна и достъпна информация за безопасността на съоръжението?
Точно в съответствие с международните норми, ДП РАО е предприело ред от действия, с които да уведомява всички заинтересовани страни за своята работа. От 2008 г. Предприятието реализира последователна информационна политика, а от 2022 г. влезе в експлоатация модерен Информационен център, който се намира в град Козлодуй и е достъпен за всички хора, проявяващи интерес към темата. Има общовалидни световни критерии за постигане на обществена приемливост за проектите по управление на РАО и ние винаги сме се стремили да ги постигаме, защото разбираме естествените човешки страхове от „невидимата радиация“ и се стараем да отговаряме на тази загриженост ясно и с факти и документални доказателства от нашата работа.
Нещо повече – именно лицензионният режим, в който работим, под безкомпромисното наблюдение на ядрения регулатор, дава допълнителна увереност на обществото, че изпълняваме мисията си компетентно и с осъзната отговорност. Няма противоречие в начина, по който разговаряме с хората, и изискванията на контролните органи. И смятаме, че с откритост подпомагаме създаването на култура в обществото за разбиране на необходимостта от безопасно управление на радиоактивните отпадъци, които чрез устройството на съвременния живот хората генерират.
Какви са следващите стъпки пред ДП РАО след откриването на Етап 1 на НХ РАО и как виждате развитието на сектора за управление на радиоактивни отпадъци в България през следващите десетилетия?
Няколко са средно- и дългосрочните приоритети, по които ДП РАО предстои да работи. Първият е съдействието за изграждане на нови ядрени мощности в България. Приложението на нашия натрупан опит и експертиза е неизбежна част от цялостния проект. Преди да се пристъпи към реализацията му, страната ни трябва да даде убедителни доказателства за възможностите си за управление на РАО от експлоатацията на бъдещите 7 и 8 блок. Към днешна дата ние вече помагаме на колегите в това отношение.
Другият важен момент е подготовката на Етап 2 на НХ РАО. Досегашните ни разчети показват, че съоръжението в завършената си първа фаза е с достатъчен капацитет да побере РАО, генерирани при извеждането от експлоатация на 1-4 блок. Но в обозримо бъдеще ще се нуждаем от допълнителни единици за погребване на РАО от експлоатацията на 5 и 6 блок, за историческите отпадъци на площадката на атомната централа, както и за 7 и 8 блок.
И третият важен момент в бъдещата ни дейност е темата за дълбоко геоложко погребване – проект, с който ДП РАО е ангажирано дългосрочно и през годините са правени проучвания, които продължават и занапред. Отработеното ядрено гориво в България не се дефинира като отпадък, който да съхраняваме, но страната ни трябва да има готовност и стратегическо решение за дълбоко геоложко погребване.