Най-нови технологии и цифровизация са необходими на железопътната инфраструктура

Д-р Людмил Иванов, председател на RASTIA

Разговор с д-р Людмил Иванов, председател на RASTIA

Уважаеми г-н Иванов, бихте ли представили накратко "Асоциация по железопътна сигнализация, автоматика, комуникация и индустрия" и целите, които си поставя сдружението?

Асоциацията накратко (RASTIA) представлява физически и юридически лица работещи за цифровизация на железопътната инфраструктура и подвижен състав. Основни организации и компании членуващи в асоциацията: Балкантел, ЕСРИ България, Инфракеър, Клубферанд, НТС по транспорта, СЕЕС, Тинса, Трансгео, Трансфер, ТУ-София, Унител и др. Основната цел е подобряване състоянието на железопътната инфраструктура и съответно транспортната услуга, а от там и цялостно повишаване конкурентоспособността на железопътния транспорт. 

От гледна точка на асоциацията, кои са актуалните и приоритетни задачи, стоящи пред железопътната инфраструктура към днешна дата?

Дейността на асоциацията е насочена към формирането на политики в областта на цифровизацията с което цели повишаване конкурентоспособността на железопътния транспорт, както и защита интересите на своите членове.  Голяма част от осигурителната техника е с изтекъл ресурс и подлежи на незабавно модернизиране със съвременна техника. Крайно време е да се излезе от аналоговата ера и най-после да се влезе в цифровата реалност на 21 век. Основна задача е модернизация на най-важните направления от национално и европейско значение. Успоредно на тях е изключително важно да се проведе поетапна модернизация на осигурителна техника по останалите направления, причината е все още действащи гарови централизации на над 45 годишна възраст с изтекъл ресурс. При модернизация на осигурителна техника от български предприятия с оборудване произведено в България са необходими клиенти с предвидима политика и план, 15 годишна програма за модернизация, гарантирано държавно финансиране на програмата, политика за трансфер на технологии и офсет, тестово трасе, кадри за производство и кадри за поддържане. 

Нека да погледнем на ж.п. инфраструктура от гледна точка на европейската свързаност. Какво бихте споделили в тази посока?

Необходимо е коопериране със съседните на България страни за изграждане на основни направления чрез рамкови договори, обхващащи финансови параметри, срокове за изпълнение, технически унифицирани спецификации. За постигане на европейска свързаност European Rail Traffic Management System (ERTMS) ниво 1 и 2 трябва да се инсталират по протежение на всички основни железопътни линии. Особено важно е да има цели завършени направления с инсталирани ERTMS системи за управление на влаковото движение (от граница до граница), което ще даде възможност на една влакова композиция тръгвайки от Будапеща безпроблемно да достигне например до интермодалния ни терминал в Пловдив. 

Над 100 години сторим железопътната линия София – Скопие, от българска страна ни остава да построим едва няколко стотин метра нова линия и да модернизираме още около 140 км. За постигане на конкурентоспособна линия Видин – Кулата успешно конкурираща се с успоредната линия преминаваща през територията на Сърбия е необходимо да се изгради тунел под Петрохан, да бъде удвоена и с параметри от поне 160 км/ч. За да се подобри пропускателната възможност на направлението от границата ни със Сърбия до границата ни с Турция е задължително условие наличието на двоен железен път и модерна осигурителна техника със скорост на движение минимум 160 км/ч. Не на последно място усилено инвестиране в най новите технологии и цифровизация по всички направления! 

Време е за реални действия! 

ТАГОВЕ:
СПОДЕЛИ:

Акценти