Модулни индустриални подове

Подовете в предприятията на леката промишленост и складовете към тях са много разнообразни, но можем условно да ги разделим на бетонни, полимерни и модулни. Правилата, по които се проектира индустриалният под, са общовалидни за различните модификации. Общото между тях е, че завършващите покрития се полагат върху стабилна плоскост, в общия случай стоманобетонна.
Необичайното при модулните подове е идеята да се използват предварително изготвени плочи в заводски условия, които се полагат непосредствено върху основата. Това елиминира възможностите за грешки, присъщи на всички видове настилки, базирани на химически реакции и изпълнявани на място. 

Текст: списание Строители

Всеки под е комплексна система, създадена според технологично задание и действащи стандарти, и е подчинен на обща идея - гладко протичане на технологичните операции при осигурени безопасни условия за труд и опазване на околната среда. Добре известни са и предимствата, и недостатъците на шлайфания бетон и на полимерните подове, разработени на база смоли. Сега ще се спрем на предимствата, полагането и поддръжката на модулните настилки, които се монтират директно върху основата, подходящи са за индустриални нужди, и не бива да се бъркат с повдигнатите, наричани "двойни" подове от отделни елементи, използвани за офиси или в бита.

Модулните плочи са точно на мястото си при някои от технологичните процеси, които влияят при избора на подово покритие в промишлените сгради. Такива са процесите с повишена запрашаемост - при които се отделят прах и други вредни вещества, процесите с повишена пожароопасност или лъчения, процеси, съпроводени с преминаване на транспортни средства или други машини, създаващи механично и динамично натоварване или наличие на тежки съоръжения и складирани материали, когато е необходим завършващ слой с голяма твърдост. При тези процеси подовото покритие от модулни плочи в производствените помещения успешно предотвратява хлъзгането и удовлетворява технологичните, санитарно-хигиенните, противопожарните изисквания и изчислителното натоварване.

Основни данни за модулните плочи

Съществуват различни системи за изпълнение на индустриални подови покрития от предварително произведени модулни плочи, предназначени за свободно редене, което е възможно благодарение на "заключващи" детайли. Независимо от системата, тези "плочи" се изготвят в заводски условия, с използване на енергоефективни смесващи инсталации. Материалът най-често е поливинил хлорид, с прието означение PVC. Това е нискотемпературна термопластмаса, полимер на винилхлорида. Полимеризацията се провежда във водни разтвори, съдържащи емулгиращи агенти или стабилизатори на суспензията, но все повече се използва и блок-полимеризацията. Поливинилхлоридът се смесва с различни пластификатори, стабилизатори, пълнители, пигменти и др. Най-характерните му отличителни свойства са голямата твърдост и издръжливост на различни натоварвания, които са в основата на неговата употреба за промишлени подове. Крайният продукт има аморфна структура, голяма здравина и висок модул на еластичност, както и отлични електроизолационни свойства, особено при ниски напрежения и честота. Може да се използва в температурен диапазон между -10°C и +60°C, а до +60°C е устойчив срещу по-голямата част разредени или концентрирани киселини. Ако систематизираме отличителните свойства на поливинил хлорида, можем да се спрем на най-изявените - голяма механична якост и твърдост, отлични електроизолационни свойства, добра химическа устойчивост, много ниска водопоглъщаемост, самогасящ се материал, може да се лепи и е с голяма дълготрайност.

Разработването на различни видове плочи е непрестанен процес. В зависимост от специфичните нужди на дадено производство трябва да се търсят съответните плочи. Ако модулните плочи ще се монтират над подова отоплителна система, то при проектирането това трябва да се отчете, като се съобрази необходимата им топлопроводимост. Там, където ще се използва електроника или летливи химикали, статичното електричество може да причини значителни щети и наранявания. Всички активни електронни компоненти и оборудване, микрочипове, интегрални схеми и машини, са чувствителни към електростатични разряди, познати и като ESD. Със специално разработени модулни плочи може да се осигури антистатично покритие, съобразено с конкретните нужди. При разработката на дадена система за подово покритие от модулни плочи се цели използването на преимуществата на влагания материал, т.е. при PVC-плочите се проучват възможностите за създаване на индустриален под с носещ слой, способен да поеме товари от засилен трафик, когато се изисква изключително съпротивление на абразия/изтриване, на удари, на абсорбция на масла, разтворители и други подобни течности.

Полагане на модулни плочи - правила и особености

Това подово покритие може да бъде монтирано върху основа от нов или стар материал, с различно качество. Модулите са отделни PVC плочи с примерни размери 500х500х7mm, като от тук до края ще имаме предвид, че цитираните данни целят само да създадат представа, но в действителност варират при различните системи. В номенклатурата може да са включени и по-тесни плочи, с ширина 140mm, за крайни зони на подовите участъци. В общия случай плочите се полагат без залепване, като се напасват една към друга чрез специално назъбване по контура им. Макар че то е проектирано така, че да задържа евентуални разливи от течности на повърхността, понякога може да се получи проникване на влага между фугите, и това трябва да се отчита при избора на настилката, според технологичните нужди на помещението. Може да се наложи залепване само при подове, които ще бъдат излагани на дълготрайни топлинни въздействия. Да се има предвид, че плочите не са устойчиви на UV лъчи, и не се препоръчва използването им за открити площи.

Препоръчителната температура при монтаж е около 15°С, и винаги се изчаква плочите да изравнят температурата си с тази в помещението. Прието е времето за аклиматизиране да е около 24 часа, но при по-висока температура този срок може да се скъси. При полагането на плочите те се подреждат една до друга и леко, без прилагане на сила, се почукват със специален чук, докато се осъществи връзката между всеки два съседни елемента. Да не се пропуска оставянето на поне 5mm фуга между плочите и стените, или други неподвижни конструктивни елементи, а ако по някаква причина се налага монтажът да се извърши при температури, по-ниски от 15°С, тази разширителна фуга се оставя още по-широка. Понякога се налага изрязване по сложен контур, и тогава най-добре е предварително да се изработи шаблон. Рязането е лесно, с електрически или обикновен трион.

Преди полагане на настилката се изследва и подготвя основата. Измерва се якостта на натиск на бетона, която трябва да превишава определена стойност, за да се получи качествено покритие. Следващата стъпка е механично почистване на основата от дребни частици с метене или с прахосмукачки. Ако има някакви неравности, те се заглаждат. Налични фуги или кухини се запълват с разтвор, препоръчван за такива поправки. И неравностите, и пукнатините изискват намеса само при превишаване на стойностите, лимитирани за дадена система като допустими.

Лепени или свободно лежащи плочи? Модулните плочи са разработени за монтаж върху най-различни повърхности и обикновено не е необходимо залепване. Има все пак няколко случая, при които се препоръчва да бъдат залепени, като се използват лепила, съвместими с конкретната система. Единият фактор, изискващ лепене, е експозицията на директно слънчево греене - места под горно осветление, зад стъклени южни фасади, при южно ориентирани врати, които стоят отворени за товаро-разтоварни дейности и др. В такива случаи участъците, пряко нагрявани от слънцето, се разширяват повече и по-бързо от останалата част от пода. Друга причина за залепване е възможността в помещението да се използва тежък вътрешноцехов транспорт с малки колела. Има един ориентир, наложен от практиката - ако мотокарът е четириколесен, с гумени колела, и повдиганият товар не превишава 1500kg, или ако общото тегло на използваната палетна количка е по-малко от 1000kg, лепене не е необходимо. В противен случай не само е добре плочите да се залепят, но и предварително да се тестват, за да бъдат избрани най-подходящите. Като последен случай ще отбележим нагряването на части от пода, подложени на външно нагряване - местата пред и под печки, фурни, огнища, каталитични конвертори. Това води до прекомерно нагряване и разширение на плочите в такава зона. Решението на проблема е същото - залепване.

Реденето на модулните плочи може да изглежда като игра, но не е. Първо правило - да се отбележат две взаимно перпендикулярни водещи линии, като пресечната им точка да е в центъра на пода. Дори да са драснати с тебешир, тези линии ще гарантират ортогоналното разположение на плочите след това, и ще се елиминира вероятността от сбутване и нагъване. Второ правило - плочите се разстилат на пода така, както ще бъде тяхното крайно разположение. Следи се фугите да са в една линия. Ако се предвижда лепене, в този етап се спазват стриктно указанията на производителя на лепилото. Трето правило - с гумен чук и леко почукване плочите се "заключват" една към друга. Много е забавно да се наблюдава последователността на заключване на плочите, която спазва професионалистът! Той започва от единия ъгъл, оформя хоризонтален ред, като заклинва плоча към плоча, успоредно на стената, докато достигне другия ъгъл. Тогава се връща към вертикалната водеща линия, която е в средата на този първи хоризонтален ред. Започва да монтира ивица от две плочи, по една от двете страни на водещата линия, докато достигне отсрещната стена. Монтирането продължава вече пирамидално, защото всяка следваща плоча се монтира в ъгъл, оформен от двете начални ортогонални водещи ивици. Така се запълват всички ъгли. След полагане на целия под, трябва да се изчака известно време той да улегне, и тогава да се направят финалните измервания и зарязвания. Последно, четвърто правило - за да не се възпрепятства разширението на плочите, винаги да се осигуряват поне 5mm фуги между тях и фиксираните елементи, като стени, замонолитени машини, колони и др. Фугите се покриват с первази или се запълват с еластични уплътнители.Полагането на такава настилка е добре да се извършва от професионалисти!

Поддръжка, почистване, поправки

Току-що монтираният под се почиства много старателно, преди да се разреши експлоатацията му, за да бъдат премахнати каквито и да е следи, частици и замърсявания от изработката и монтажа. За да се осигури добър външен вид на пода, той трябва да се почиства основно на всеки 6 месеца с промишлени подопочистващи машини с въртяща се четка, с една глава, с чиста вода и слаб разтвор на pH-неутрален измиващ препарат. Разтворените нечистотии се изсмукват с вакуум-прахосмукачка с воден филтър, с чиста вода, докато се отстранят всички следи от почистващия препарат. Не бива да се използва прекалено много вода, за да не се допусне образуването на локви. Всички разливи трябва да се почистват своевременно и да се подсушават. Препоръчва се и използването на специални защитни вакси. Регулярното почистване обикновено се състои в обирането на прах и дребни частици с влажна кърпа или уред, пригоден за целта. Премахване на замърсявания от масла или следи от колела става машинно, със специални препарати. Когато петната или следите от гумени колела са особено упорити, те се третират с подходящи препарати, като се използват памучни тампони, а след това участъците се измиват с чиста вода. Поначало петната трябва да се премахват възможно най-бързо, за да не проникне замърсяването в дълбочина, което ще направи отстраняването трудно и дори невъзможно. При входовете почистването трябва да е ежедневно, и е добре тези зони да се третират с противохлъзгащи бои.

Поддръжката на антистатичното подово покритие, т.н. ESD-покритие, започва непосредствено след монтажа на плочите с полагане на два пласта допълнително антистатично обмазване. То се прави върху почистена и обезмаслена повърхност, с чист парцал или бърсалка, но от материал, който не оставя влакна. Вторият слой са нанася около 30 минути след първия. Това не само защитава пода, но и допринася за увеличаване на противохлъзгащите свойства на повърхността. В процеса на експлоатация, при почистване на такъв под се използва само начин на почистване, предназначен специално за антистатично покритие. Ако се използват начини и препарати, прилагани за други типове под или други зони, може да се увредят или дори разрушат електростатичните свойства на пода. Обичайното премахване на прах става с влажна кърпа и прахосмукачка, и трябва да се извършва редовно - задържането на прах също влияе зле на електростатичните свойства на повърхността. Използва се антистатичен почистващ препарат, разреден във вода. При добро стопанисване поправки на практика не се налагат. Е, съвсем хипотетично, ако палетите не се повдигат, а се влачат, ще се стигне до ремонт... Но наложи ли се поправка, технологията е съвсем проста. Премахва се увредената плоча и на нейно място се заклинва новата. Донякъде процесът се усложнява, ако се ремонтира участък със залепени плочи, но пак е по-лесно в сравнение с ремонт на участък със саморазливен под.

Предимства на системата от модулни плочи

Без особено значение какво е състоянието на основата, подовото покритие може да бъде изпълнено бързо и лесно. Естествено, че носимоспособността на основата не подлежи на коментар - ако е недостатъчна, това е предмет на отделно проучване и евентуално усилване. Важното е, че обичайните поправки, изисквани за полимерните разливни настилки, в случая не са належащи, Пукнатини, разливи от масла и др.подобни до определени размери или колчества не са от значение - не се губят време и материални ресурси за репарациите им. Самото подово покритие е демонтируемо, преместваемо и лесно за поправки. Може да бъде сменена и една-единствена плоча. Материалът, от който се изработват плочите, не позволява задържане на прах. Повърхността на плочите е нехлъзгаща се. Устойчивостта на механични повреди или на такива, дължащи се на химикали или нефтопродукти, е впечатляваща. Готовият под има изключителна дълготрайност и устойчивост, дори при много интензивни и тежки натоварвания. Нещо повече - тази настилка е с прекрасни изолационни характеристики - звукови, по-специално за шум, вибрационни, термични, а има и разновидност с антистатични свойства. Системата, наричана още "дишащ под", не позволява образуване на мухъл, тъй като осигурява циркулацията на въздух. 

Безопасни ли са модулните плочи за нашето здраве?

Всеки производител на модулни плочи трябва да гарантира качеството на влаганите материали и качествата на готовите изделия. Готовите плочи, които са част от системата за полимерни покрития, се класифицират като безопасни за здравето на човека и околната среда. Дългият живот на полимерите намалява нуждата от поправки, поддръжката и почистването са елементарни. Въпреки това е добре да се помни, че термоустойчивите материали, каквито са полимерните системи за индустриални подове, са втвърдени със специални химически вещества и не могат да бъдат разтопявани или формовани, затова те са по-трудно рециклируеми, но могат да се използват навсякъде като пълнители. Фактът, че тези плочи са допуснати за използване дори за подово покритие на площи, предназначени за съхранение и продажба на храни, е сигурен знак за безопасността им. Естествено, най-сигурното доказателство е спазването на БДС EN 14041:2006. Този документ дефинира европейските изискванията за здраве, безопасност и енергоспестяващи препоръки за различни подови покрития, включително и за подовите плочи, но с него се правят и национални допълнения и уточнения, като се вземат предвид климатичните и географски условия в страната, установените регионални и национални традиции и строителен опит. 

Основен проблем, свързан с използването на PVC, е сложността на неговата утилизация (рециклиране). При пълно изгаряне на отпадъци от PVC, но при много висока температура, се образуват само най-прости съединения - вода, въглероден диоксид. При непълно изгаряне на PVC обаче се образуват въглероден оксид и различни токсични хлорорганични съединения – хлороводород, фосген, диоксини. Точно затова най-разпространено е механичното рециклиране на изделия от PVC. След механично разделяне, смилане, промиване и третиране за отстраняване на примесите, те се преработват с помощта на различни техники, във вид на гранули или прах, и повторно се използват в производството. А грижата ни за бъдещето неумолимо изисква точно това - зад всяко произведено изделие да стои мисълта за повторното му оползотворяване, когато експлоатационната му годност се изчерпи.