Модерните мебелни фабрики в България и по света залагат все повече на дигитализация, която да им позволи автоматизиране на процесите

Павел Димов, член на УС на Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост

Уважаеми г-н Димов, бихте ли споделили с професионалната аудитория на списание Индустриални Продукти и Приложения, как изглежда една модерна мебелна фабрика в България през 2024?

Предприятията в бранша са дигитализирани и автоматизирани. Последните три години ясно дистанцираха производителите на високо технологично ниво от останалите. Наблюдаваме изключително висока ефективност от производители в Германия, Полша и съседни на тях държави именно поради високото ниво на дигитализация и автоматизация, което им позволява изключително конкурентно предимство дори пред източна Европа. Работната заплата отдавна не е водещ фактор в ценообразуването, а це ните на материалите, обкова, технологиите, оборудването и софтуерните продукти са еднакви в цяла Европа, а дори на места в западна Европа по-ниски заради реализираните обороти.

Модерните мебелни фабрики в България и по света залагат все повече на дигитализация, която да им позволи автоматизирането на процесите по обработка на поръчки, генериране на данни за производството, прозрачно планиране и обратна връзка от произ водството в реално време. По този начин малък екип в офиса може да обработва огромно количество поръчки автоматизирано, следейки за работоспособността на системите. Чертането на всеки един детайл в AutoCAD и др. софтуерни продукти е вече минало. От друга страна благодарение на високото ниво на дигитализация се реализират множество проекти по автоматизация и оптимизация на различни производствени процеси. Разполагайки с данните можете да автоматизирате всичко, въпрос на необ ходимост, средства и време е.

Какви са темповете на автоматизация и роботизация в бранша?

Темповете в България и извън България са коренно различни. Тъй като нашата организация оперира във всички континенти и в над 100 държави по света, имаме глобален поглед. Мога да кажа, че западна Европа и по-специално Германия автоматизира и роботизира процесите от повече от две десетилетия. Основната причина е липса на работна ръка и/или твърде висок разход за фонд работна ръка, а от друга страна достигайки определен обем на произвежданата продукция, предприятията са принудени да автоматизират, тъй като е невъзможно всичко да се обработва по друг начин.

Пример за това е Nobilia, Германия, която произвежда по над 4 000 индивидуални кухни всеки ден. Без изключително високо ниво на автоматизация и роботизация, това би било невъзможно. Предприятията в България са изправени пред основния проблем с обемите на продукцията. Нашият пазар е значително по-малък и липсата търсене, сравнено със западна Европа, не ни позволява генерирането на достатъчно средства за инвестиции в автоматизация. Вече имаме добри примери и в България, но темповете на инвестиции са значително по-бавни и обикновено основната причина е невъзможността за произвеждане поради липса на работна ръка.

Какви са стъпките за осигуряване на дигитална компетентност на заетите кадри?

Въпросът е изключително сложен, тъй като няма лесно и бързо решение. Моето лично мнение е, че единственият начин са специализирани обучения, семинари и курсове, провеждани от производителите на съответните оборудване, софтуер и роботизация. Това е най-бързият вариант за достигане до актуална синтезирана информация. Разбира се много по-скъпо е отколкото университети и гимназии, но специализираните обучения са много по-ефективни и за много по-кратко време служителите на определена фирма могат да развият своята дигитална компетентност и да започнат да участват в процесите по дигитализация на производството.

Бихте ли посочили добри примери за дигитализирани мебелни предприятия?

Като добри практики можем да посочим няколко производителя на мебели и интериорен дизайн в различни насоки. Ергодизайн, Русе произвежда и доставя индивидуални мебели в България и Румъния с огромна търговска мрежа без обработка на данните в офиса си. Целият процес по приемане на поръчки, остойностяване, комуникация с ЕРП, складова и MES система е напълно автоматизи ран. Приетите поръчки от търговската мрежа се обработват от сървърна система и данните за производство се генерират и изпращат до необходимите роботизирани системи, оборудване и машини.

Друг добър пример е ЙАФ България, като част от австрийската група JAF, която оперира в множество държави, включително и България. Там автоматизацията и дигитализацията заемат висок приоритет в стратегията за развитие. Вече наблюдаваме роботизирани циркуляри, разкрояващи без оператори, автоматизирани системи за приемане и обработка на поръчки (внедрени и в България), както и много други системи за оптимизация на производствените процеси и намаляване на човешката намеса при зареждане на машини, сортиране на материали и др.

Не на последно място като пример бих дал и мебелната фабрика за кухни Морато – Бургас, която дигитализира целият си процес по приемане и обработка на поръчки, което позволява на фирмата да разпределя производственото си натоварване в различни предприятия подизпълнители в различни градове, увеличавайки обема на продажбите си в световен мащаб, без необходимост от увеличение на ангажирания персонал в администрацията.