Mерките за производство на възобновяема енергия и ЕЕ вървят ръка за ръка

д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект

Г-н Цанев, можете ли да ни разкажете какви са последните европейски тенденции в енергийното планиране и управление на енергия в общините?

Европейските тенденции са отново свързани с наймащабната инициатива, която е вече не само европейска, а и глобална – това е Споразумението на кметовете. От новия програмен период виждаме промяна в методологията, по която се правят общинските планове, които вече не се отнасят само до мерките за енергийна ефективност и ВЕИ, а се разглеждат и мерки за адаптиране към промените на климата. Това разширява изключително много обхвата на плановете, но пък за сметка на това е много полезно за общините, тъй като те са готови да предприемат системни мерки за ограничаване на щетите от бедствия и аварии, които са предизвикани от тези климатични промени, които все повече стават реалност. Това, разбира се, изисква и по-сериозен експертен капацитет, но се радвам, че вече има добри практики, които показват, че в България такъв капацитет е наличен.

Кои по-точно са тези добри практики и какво трябва да знаем за тях?

Планът, с който изключително много се гордеем, е „План за действие за устойчива енергия и климат“ на Столична община, в който действително създадохме много амбициозна програма с комбинация от мерки за енергийна ефективност, производство на енергия от възобновяеми източници и такива за ограничаване на негативните ефекти от климатичните промени. В много широк експертен кръг работихме по този план, включихме специалисти от всички засегнати области, и искрено се надяваме, че с прилагането на възприетите повече от шестдесет мерки, гражданите на София действително ще усетят ефекта от системния и професионален подход на управление на процесите не само в областта на енергията, а и за управление на цялостната градска среда. Други градове също прилагат подобен интегриран подход. Габрово е един от добрите примери, които най-често представяме на вниманието на аудиторията. Там също бе приет подобен план, в който въпреки по-ограничените финансови ресурси, мерките, които се планират, имат изключителен потенциал не само да повлияят на развитието на градската среда, но и да привличат допълнителни инвестиции, които да подобрят качеството на живот и привлекателността на града за различни бизнеси.

Какви обаче са основните проблеми, които срещате при работата си с подобен тип инструменти? Те прилагат ли се на практика или остават само на хартия?

Основните проблеми, които от повече от 20 години работа с местните власти като цяло трудно успяваме да преодолеем, са достъпа до данни, добрата информационна осигуреност, въз основа на която да може да се прогнозира и да се планират както чисто технически мерки, така и различни елементи от финансовото осигуряване на проектите и разработването на цялостна инвестиционна концепция. За съжаление този феномен резистира в нашите общини и те все още не се възползват напълно от всички възможности, които различни научно-изследователски проекти и инструменти им предлагат. Сериозна причина за това е и липсата на административен капацитет в местните власти, но силно се надяваме че този проблем ще бъде бързо преодолян, тъй като няма основания да се съмняваме във факта, че общините все по-усилено, все поангажирано трябва да привличат инвестиции в областта на зелената енергия.

Кои са тези инструменти които могат да помогнат, имат ли те вече приложение у нас? Адаптирани ли са за българските условия?

Да, разбира се. Има редица достъпни инструменти за енергийно планиране и управление на енергия, при това някои от тях напълно безплатно за българските общини. Бих могъл да започна с нашата собствена методика за общинско енергийно планиране, която се е доказала в редица национални и европейски инициативи, но тук може би е добре да се спрем на изцяло новата онлайн система за управление на енергия в общините, която разработихме и е напълно безплатна за местните власти в рамките на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия, а и за всички други, които биха проявили интерес за нейното използване. Тя е направена максимално удобно, така че да позволява автоматизирано въвеждане и управление на данните. Практиката от водещите общини, които я използват, показва, че с аналитичните справки, които тя предлага, не само могат да се изпълняват нормативни изисквания по българското законодателство, не само могат да се идентифицират конкретни проекти за реализиране, но и могат да се подготвят много убедителни кандидатури по различни програми за финансиране.

Не малка част от българските общини вече виждат ползите от подобно професионално отношение към темата и на тази основа имат достъп до сериозно европейско финансиране. Също така на това място трябва да отбележим и системите за енергиен мениджмънт и стандарти от серията ISO:50001, които могат да бъдат прилагани в общините. Имаме разработени системни указания за прилагането на тези стандарти за сертифициране, които са достъпни в нашите информационни канали и от които общините могат да се възползват, заедно с директната консултация от наша страна. В тази връзка бих искал да спомена, че с помощта на проект EXCITE по програма Хоризонт 2020, ЕнЕфект стана и официален представител на България на Европейската енергийна награда, което е още една изключително популярна система за сертифициране. Участието и прилагането на тази система е доказано в практиката, като вече над 2000 общини в Западна и Централна Европа демонстрират намаляване на потребяваната енергия и на емисиите в размер между 10 и 20% по-добро от средното за съответните държави.

В тази посока какво можем да очакваме в бъдеще като тенденции в управлението на енергия в общините?

Прилагането на тези подходи за планиране и системи за управление на енергия неминуемо ще продължи. Изключително важно е да се има предвид не само оптимизирането на енергийното потребление, а и производството на енергия от ВЕИ и участието на местните власти, а и на гражданите, в енергийната система като активни производители на енергия. Това е тенденция, която е очевидна в цяла Европа и за която ние трябва да създадем както нормативни, така и административни условия, а самите общини могат да бъдат изключително силен проводник на послания, на информация и административна подкрепа. Не трябва да забравяме, че това са двете страни на една монета, които се допълват взаимно, и винаги мерките за производство на възобновяема енергия и за енергийна ефективност трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да постигнем оптимални резултати. В тази връзка, интегрираните планове за енергия и климат имат огромна роля, тъй като те позволяват оптимално разходване на ограничения публичен ресурс и избягване на дублиращи се или дори противоречащи си мерки, което за съжаление все още нерядко е факт.

Откъде можем да получим повече информация за възможните мерки, а и за инструментите за подкрепа, за които споменахте?

При всички положения винаги съветваме местните власти да засилят интереса си към европейските инициативи, да се включат в Споразумението на кметовете, в европейските мрежи на местни власти като Energy Cities, които работят много активно и разпространяват информация относно успешните практики в областта на устойчивата енергия. Разбира се, общини и областни администрации са винаги добре дошли и в българската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия, която редовно организира тематични конференции, обучения и консултира директно своите членове за възможни инвестиционни проекти и/или участие в международни инициативи. Това от своя страна дава и възможности за повишаване на качеството на работата на административния и техническия персонал в общините, използването на различни системи за управление на енергия и най-вече умения за работа с гражданите, което вярваме, че за нашите местни власти е от особено значение.