Любовта към земята ме кара да продължавам напред

Кольо Колев – собственик на Агроуслуги 54

Моля, представете Вас и Вашето стопанство пред читателите на списание АгроБио Техника.

Казвам се Кольо Колев – управител съм на фирма Агроуслуги 54 ЕООД, която е моя собственост. Регистрирана е от 2002г. и се занимаваме с производство на зърнено-фуражни култури и маслодайни технически култури. Целият ми живот е преминал в земеделието. Занимавам се със земеделие от 1979г. Но конкретно отговарях за техническата въоръженост на АПК „Ленин“ Сливен и впоследствие, през 1993г., когато ликвидираха структурите в селското стопанство, бях освободен от работа и бях принуден да продължа развитието си в частния бизнес. Първите стъпки в частния бизнес бяха производство на селскостопански инвентар – плугове, култиватори и дискови брани. С тази дейност се занимавах до 2001г. 

Същевременно извършвахме механизирани услуги с трактори и с комбайни и впоследствие вече нещата назряха, че трябва да започна да се занимавам със зърнопроизводство и въобще с обработка на земеделската земя. И реално от 2004г. започнах да се занимавам само с това. Пътят на развитие – аз закъснях с няколко години преди това, но трябваше бързо да наваксам за развитието на фирмата и по този начин нещата се стабилизираха. Наследих една западнала кооперация и трябваше бързо да се обнови машинния парк, да се измени подхода към работещите и така, лека-полека, нещата започнаха да си идват на мястото. В момента обработвам 12 000дка земя в землището на община Сливен. Тук самата структура на почвата е слаба и не мога да си позволя кой знае какви големи неща да се случват, но се нагаждаме спрямо условията, които ни предлага земята и природата. И вече около 19-20 години се занимавам само със земеобработка. Паркът ми изцяло е обновен.

Бихте ли разказали, пред читателите, на какво залагате при избора на парка?

Основно имам два трактора Кубота, един трактор Кейс, един нов трактор руска машина Т 150 и два зърнокомбайна Клаас. С това се занимава паркът ми. При мен работят 15 човека. Осигуряваме работа на 15 души, като нямам текучество на кадрите. Кадрите са ми едни и същи. Аз, както казах, имам 40 години в земеделието. Имам човек, който работи заедно с мен 40 години. Имам хора, които работят по 30 години с мен, имам хора, които работят по 20 години и един човек е от пет години при мен и нямам назначени други хора. Така че откъм кадри нямам проблем. Всичко добре се развива в стопанството. Всички са технически грамотни и това позволява по-добре да се развиваме и по-малко разходи да правим около поддръжката на машините. Аз не ползвам външни услуги. Нещата си ги извършвам при мен в стопанството. По същия начин си произвеждам и прикачния инвентар. Говорим за плугове, говорим за дискови брани, говорим за култиватори. Сеялките и другите сложни машини се купуват от съответните фирми. 

На какво държите, когато правите своя избор каква машина и техника да закупите? Споделете какво е най-важното за Вас?

За мен най-важното е машината да е икономична откъм разход на гориво. Винаги това е било водещо при мен. Не робувам на марки. За мен е важно съответната машина да е компактна, да е опростена, за да може да се извършва по-лесен ремонт. Това са били винаги критериите при мен. За мен не е проблем да е по-сложна машината, но аз нямам такива условия, с които лично аз да си ги ремонтирам, трябва да търся външни фирми. Макар че тези машини, за които Ви говоря, са съвременни машини, отговарят на всички европейски показатели. Те се ремонтират от фирмите, само когато са в гаранция. След гаранцията мога, с оглед на моята компетентност и моите възможности, сам да си ги ремонтирам. Аз съм инженер по образование, така че това е във възможностите ми. Опитът ми от предишните периоди на развитието ми оказват влияние. 

Отглеждам основно пшеница, слънчоглед, кориандър. В последните една-две години нахутът е хит. Това е заради тези 5% зелени плащания. Преди това се извършваше угар и се посочваха като угари тия площи. През последните една-две години се насочиха към нахута, то пък цената се срина. Трудно стана да се реализира продукцията, а и добивите не са тези, които са били преди това. И макар че в момента съм пред отказване от нахута, тази година пак ще заложа на него, защото имам семената. Въпросът е да не се увеличава разхода на единица площ и от тази гледна точка себестойността трябва да се снижава. Себестойността на единица продукция трябва да бъде винаги по-ниска, винаги да се снижава, а не да се увеличава. Защото при тези цени на продукцията, която прозивеждаме, които в последните две или три години са толкова ниски, имаме затруднения в разплащането, в по-доброто развитие, за вкарване на нови иновативни неща. А тези нови иновативни неща струват пари и то немалко пари. Да, наистина, след това тази инвестиция се отблагодарява, но това е във времето. Веднага човек не може да получи съответната печалба.

Ще споделите ли Вашето мнението относно прецизното земеделие и технологиите, свързани с него?

Мнението ми е положително. Няма човек, за когото водещите неща да не са залегнали в неговата програма за развитието на стопанството му. Лично аз и много колеги започваме да залагаме на тези неща, но това е един непрекъснат процес. Няма как да се случи от днес за утре. Но това става с бавни стъпки, защото ние нямаме такива парични потоци, с които да си позволим един голям бум във вкарването на тези иновативни неща от раз. Аз винаги съм бил привърженик на новите неща и смятам, че земедлието трябва да има още по-голямо подпомагане в момента. Конкретно говоря за община Сливен, защото там природо-климатичните условия не са много благоприятни за развитието на добро селскостопанско производство. От там техническата въоръженост на фирмите по-бавно се развива. По отношение на избора на растителна защита ползвам консултанти. От фирмите, които ми доставят семената, препаратите и торовете, ползвам като консултации тяхната експертиза и в същото време четем, ориентираме се кое е правилно. Правим консултации с една, с втора, с трета фирма и в крайна сметка трябва да вземем решението, което е благоприятно за нас. Извеждаме опити, които да могат да ни подскажат кой сорт е благоприятен в нашите условия, защото не всички сортове отговарят на определени природо-климатични условия. Опитах се да направя диверсификация на производството си и заложих производството на полски домати. Какво се случи? Първата година засях 120дка домати полско производство. Направих го съвсем точно, както трябва да бъде – с капково напояване, с всички неща, които трябват за едно добро отглеждане на тази култура. И какво се получи? Започнахме да прибираме реколтата. Продавахме. В един момент пазарът се запуши и няма на кого да си продадем продукцията, която сме произвели. И която остана на полето. Минах с дисковата брана и 80т домати останаха в земята. И дотам беше диверсификацията на стопанството. Аз не мога да говоря за цялата страна, има по-големи специалисти, но, ако искаме да развиваме зеленчукопроизводство и овощарство, трябва много добре да се развие хранително-вкусовата промишленост, за да има реализация на продукцията. Това трябва да бъде водещото в бъдещото развитие на зеленчукопроизводството и на овощарството. Ние говорим за пазарна икономика. Но за мен в България нещата са изкривени. Защото не може, примерно, в Западна Европа да са в рамките на 320-330лв. за тон пшеница, а тук в България да са 270-280, а да не говорим за 260-265лв. И ние, зърнопроизводителите, защото никога нямаме свободни пари, когато започнем да прибираме реколтата, ние сме притиснати от доставчици, на които дължим пари. И се принуждаваме да си продаваме стоката на ниски цени. Според мен, държавата като държава трябва да сложи една защитна цена и под тази цена никой няма право да продава по-ниско. По този начин ние ще бъдем защитени. Това са мои виждания. Аз ги споделям. Не съм казал, че трябва да стане така, но така аз ги виждам нещата от моя опит, като се има предвид, че аз съм потомствен земеделец. Защото моят дядо, дори преди девети септември 1944г., си е обработвал земята механизирано. Той си е купил трактор през далечната 1931г. и марката на трактора е Маккормик – американски трактори и той си е механизирал изцяло неговото стопанство. От всички наследници честта се падна на мен, аз да развивам неговите идеи и развитието, което той е имал, докато национализират това, което е имал тогава. Затова виждам горе-долу как стоят нещата в земеделието.

Имате ли предпочитани марки семена и средства за растителна защита, с които работите, или всяка година избирате различни доставчици?

Конкретно работя с един или двама доставчици. Така съм с горивата, така съм с торовете. Аз не обичам да си сменям хората, с които работя. Защото така се изгражда едно доверие между самите нас и когато, примерно, човек изпадне в някакви затруднения, другият винаги е готов да му помогне. Това нещо трябва да го отчитаме винаги. Мога да назова някои от доставчиците – едните са Виола АЕ от град Сливен, другата е Семенарска къща Садово и третата фирма е Ай Ди Империал. С тях работя от много години. Те са добри партньори, добре се разбираме с тях. От тях също ползвам и торове и всичко градим на едно доверие. По същия начин доставчик на горива от 10 години ми е Агрохимстандарт Динев. Тя е новозагорска фирма. Абсолютно пълно доверие имаме във фирмите. При работниците също си имаме доверие и затова са едни и същи. 

Кои са тези неща, които Ви карат да продължавате напред и да правите това нещо, което правите явно с желание?

Любовта към земята. Моят корен е свързан със земята. И затова, макар че вече годините напреднаха, стимулирам моят син и той да тръгне по моя път.

Според Вас, какво е отношението на младите?

Младите искат да се занимават със земеделие, но те искат много бързо да спечелят. А нещата в земеделието не стават много бързо. Те са стъпка по стъпка. Няма как да стане отведнаж. Но въпреки всичко съм предоставил около 500дка земя, основно с лозя, на моя син. Той се занимава с тях. Аз му оказвам някаква техническа помощ и толкова. Оставил съм го той сам да се справя, за да може, като дойде ред да поеме стопанството, да придобие опита, който трябва да го има. Защото той е ценен. 

Като заключение, бихте ли споделили какви са очакванията Ви за следващата година?

Засега нещата добре се развиват като климатични условия. Развитието на културите засега е добро. Пшеница Самсала и рапица - засега всичко се развива нормално. Надявам се, че ще имаме необходимите дъждове през пролетта, защото дъждът е водещият, за да има по-големи добиви. Няма ли дъжд, каквото ще да сложим, няма как да се получат нещата. Има неща, които искат дъжд, вода. Както ние не можем без вода, така и растенията не могат. За да се развият, трябва да поемат съответното количество вода.